Гешев се срещна с премиера Кирил Петков с молба да запази спецсъда

Главният прокурор Иван Гешев отиде на среща с премиера Кирил Петков в Министерския съвет. В съобщението на прокуратурата се казва, че Гешев е акцентирал върху нуждата от конструктивен диалог между съдебната и изпълнителната власт и подобряване на взаимодействието с МВР и ДАНС. Информацията от МС е, че Гешев е апелирал да не бъдат закривани специализираните съдилища и прокуратури, които постигат резултати. Искането обаче е било отхвърлено.

“Премиерът Кирил Петков потвърди решението на правителството, изразено чрез качения за обществено обсъждане законопроект за промени в Закона за съдебната власт - а именно, че двете специализирани звена следва да бъдат закрити заради слабите им резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност, както и други системни недостатъци“, се казва в съобщението на правителство.

Решението на главния прокурор да отиде на лична среща с премиера Кирил Петков по въпрос, който изглежда решен, е странно. Още повече, че една от основните цели на новите управляващи е смяната на самия Гешев.

В началото на седмицата Петков изрази увереност, че до дни ще има обвинения срещу бившия шеф на “Булгаргаз“ Николай Павлов. Подобно действие е изцяло в ръцете на прокуратурата и още тогава бе странно защо премиерът говори от името на друга институция.

Подобно говорене си позволяваше и предишният премиер Бойко Борисов и много често действията на държавното обвинение изглеждаха в симбиоза с желанията на изпълнителната власт. По времето на Борисов имаше и редовни работни срещи с тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров.

На този фон в петък главният прокурор Иван Гешев увери Петков в “ангажираността на прокуратурата да допринесе за продължаване на съдебната реформа“.

“Иван Гешев потвърди готовността на прокурорите и следователите да участват активно в дискусиите по актуализиране на законодателството и Конституцията на страната, с оглед изпълнение на препоръките, залегнали в хоризонталния механизъм на Европейския съюз за върховенство на правото. Главният прокурор отбеляза, че за осигуряването на бързо, ефективно и качествено правосъдие, е нужна всеобхватна реформа на съдебната система, в т.ч. и привеждането на наказателно-правната уредба в съответствие със съвременните предизвикателства“, се казва в съобщението на прокуратурата.

Главният прокурор е подчертал водещата роля на българската прокуратура в неутрализирането и недопускането на зловредно чуждестранно влияние на територията на страната, засягащо и интересите на Европейския съюз и страните членки на НАТО.

В продължение на близо година Гешев е в неприкрит конфликт с вътрешния министър Бойко Рашков.

"Когато министърът на вътрешните работи каже нещо вярно, тогава ще коментирам неговите изявления", каза Гешев само преди два дни..

Шефът на държавното обвинение обясни, че имало "политически цели" в поведението на Рашков, а сега се среща с премиера и демонстрира помирителен тон.

През последните дни Рашков неведнъж повтори, че редица производства се стопират от прокуратурата, след като стигнат до там. Той даде за пример производство за магистрала "Хемус", различно от това за прането на пари, по което бе арестуван футболният съдия Борислав Колев. Министърът говори за него от лятото. Според него още тогава следователи от националната следствена служба са предложили да се извършват обиски и да се повдигат обвинения, но реакция от прокуратурата нямало.

Рашков каза още и че МВР е получило информация от испанските власти по скандала "Барселонагейт". В материалите се споменавало пране на пари и името на бившия премиер Бойко Борисов. Рашков обясни, че започва проверка на тези данни и тя ще се извършва от ГДБОП и ДАНС.

Преди няколко дни при изслушването си в Европейския парламент Гешев също бе питан за "Барселонагейт". Главният прокурор каза, че проверката не е приключила, защото се очаквала информация от чужбина.

ГЕРБ атакува в Брюксел

По-късно през стана ясно, че българските евродепутати са отправили въпрос към Европейската комисия дали българското правителство е дало ход на искането на прокуратурата за независима експертна помощ относно реформирането на специализираните съд и прокуратура.

Евродепутатите питат дали „Главна дирекция „Подкрепа на структурните реформи” към ЕК има готовност да осъществи такъв анализ и да даде препоръки за бъдещото реформиране. Запитването е подписано от петимата евродепутати от ГЕРБ-СДС Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел, Асим Адемов, Александър Йорданов и Емил Радев, както и от двамата евродепутати от ВМРО Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков.

“Правителството в Република България твърдо заявява своите намерения за закриване на специализираната прокуратура и специализираните наказателни съдилища”, отчитат в мотивите си евродепутатите. Те припомнят, че тези структури са подкрепени и позитивно оценени от ЕК и закриването им би било отстъпление в борбата с организираната престъпност.

“Какво влияние би оказало закриването на специализираните органи в контекста на борбата с организираната престъпност и механизма за върховенството на закона?”, питат още българските евродепутати, като обръщат внимание, че на специализираните съд и прокуратура са поверени дела с висок обществен интерес. Срокът за писмен отговор на подадените до ЕК въпроси от първостепенно значение е в рамките на три седмици.

Въпреки твърденията на евродепутатите, еднозначна положителна оценка на специализираното правосъдие в България не е давана. Поради тази причина Европейската комисия отказа да вземе еднолично решение за прекратяване на мониторинга върху страната в края на мандата на комисията “Юнкер“. България все още не може да покаже резултати от борбата с корупцията по върховете на властта, а последният доклад признава за спада на „видимото насилие“ и организираната престъпност представлява по-малка заплаха за страната.

В същото време анализите от работата на специализираното правосъдие не показват именно то да е причината за “спада на видимото насилие“.