Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Гинка Чавдарова: Предлагаме горна и долна граница за местните данъци

0 коментара

Г-жо Чавдарова, каква е равносметката за общините в края на 2004 г. в сравнение с предходната година - по-добра или по-лоша бе тя за местната власт?

2004 г. мина под знака на първата година от мандата на местната власт - приемаха се устройствени правилници, наредби, програми за дългосрочна дейност. Бих я нарекла година на големите планове. Нормално, всяка изборна власт тръгва с големи амбиции. Към средата на мандата те започват да стават реалистични, а към неговия край става ясно кое е било възможно.

Гинка Чавдарова е изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в България от създаването му през 1996 г. Тя е завършила Киевския държавен университет, специалност икономика и математика. Експертът по териториално планиране, местно управление и общински финанси е от радетелите за финансовата независимост на местните управи.

Тези планове обаче създадоха атмосфера на по-отворена за промени и по-гъвкава местна власт. Което ни даде кураж да приемем общински план за присъединяване към Европейския съюз. Така можем да тръгнем към реализацията на неща, които са отлагани с години в страната ни. Планът прави общините по-силни. Във всеки от оставащите месеци до 2007 г. знаем какво се иска от нас и какво трябва да променим в отношенията централна-местна власт.

Какво трябва да промените?

Първата сфера засяга работата в самите общини. Ние вече работим сериозно с италиански партньори по приемането на евродирективите, касаещи местната власт в областта на околната среда, публичните поръчки и др. Належащо е изграждането на местен капацитет за усвояване на структурните фондове от Европа - административен и финансов. 90 на сто от реализацията на административния капацитет е в ръцете на общините.

Разполагате ли с толкова кадри?

Част от този административен капацитет в някои общини го има, в други липсва или динамично се прелива в други сектори. Различно е, но навсякъде стои задачата за укрепването му. Което си е общинска работа. Като оставих резерв от 10 процента ангажимент за държавата, имах предвид, че всяка наша бройчица се планира от централната власт. Така че от нея зависи в чисто количествен аспект да се разшири местната администрация. Що се отнася до квалификацията, сдружението на общините финансира обучителен център в Габрово, който вече поема дългосрочното образование на нашите кадри, вместо общините да плащат на частни фирми за няколкодневни курсове в чужбина.

Все по-остро обаче излиза напред въпросът с финансовия капацитет на общините. Там е точно обратното - 90 на сто зависи от държавата, останалото е от общините. Просто 10 на сто са ни правомощията в тази сфера. Но местната власт става все по-настоятелна в искането си за промяна на конституцията, която да даде данъчни правомощия на общините сами да определят размера на налозите си. След като ни е дадено правото сами да събираме местните данъци и такси, а от 2006 г. това става наше задължение, редно е да можем и да определяме размера им. Така общините ще затворят кръга на трите си правомощия по данъците, които са местни, защото се определят на място, събират се на място и се изразходват на място.

Затова и организирахме със съдействието на Форум Местна инициатива днешната дискусия, която събра всички влиятелни парламентарно представени политически сили. За да може още този мандат Народното събрание да направи промяната в конституцията.

Защо още този мандат и такава свобода не е ли малко опасна?

Промяната трябва да е още този мандат, защото имаме много точни изчисления, че след като се промени конституцията ще е необходима поне година за подготовка на нов Закон за местните данъци и такси със съвсем различна концепция.

Ще определим долни и горни граници за местните данъци, за да сме сигурни, че няма да има залитания в някоя от двете посоки от страна на общинските съвети. Въпреки, че това не е европейският модел, ние ще се застраховаме. Разбира се, в някакъв следващ етап ще останат само долните граници, за да има държавата стабилност, гарантирана от данъчната тежест.

Докато законът се разгледа в парламента и влезе в сила, се отива към 2007 г. А ние искахме тогава вече новите данъчни правомощия да са усвоени, за да може да сме конкурентни на останалите европейски общини с данъчна и фискална политика. Тоест, искаш да привлечеш инвеститори - променяш условията, изграждаш инфраструктурата, намаляваш данъците. Като дойдат вече капиталите - вдигаш малко налозите в резултат на добрите услуги, които предлагаш.

Тази гъвкавост позволява влияние на местната политика върху инвестиционното поведение - нещо, което е абсолютно неусвоено у нас. Затова ние не искаме повече да ни се говори как в бъдеще неопределено време ще ни се предостави такава възможност и възприемаме все по-агресивно, но в позитивен план, настояване за тези промени.

Има ли политическа воля за тяхното приемане?

Поне досега всички парламентарни политически сили, пред които сме поставили този въпрос, са проявили разбиране. Мисля, че може да се намери консенсус. След като това Народно събрание гласува доверие на общините сами да определят местните си такси и резултатите от това решение са добри, редно е то да направи и втората крачка - да ни позволи сами да решаваме и за данъците.

Като имаме собствена приходна база, ще имаме и финансовия капацитет. Собствената приходна база обаче се гради и с управлението на собствеността. Ние имаме претенции към неизползваемата държавна собственост. Вместо да се разпада, ние можем да я стопанисваме.

Ние настояваме за това отдавна, но аз вече не храня илюзии, че това ще стане до края на мандата на това правителство. Затова подготвяме документален анализ, който да дадем на бъдещия кабинет да се реши проблемът с тези имоти.

Бихте ли посочили какъв процент от държавните имоти не се стопанисват и към които вие имате претенции?

Имаме данни за над 1000 обекта, които не са съвсем разграбени и доведени до състояние, в което да подлежат само на разрушаване. Голяма част от тях са бивши казарми, спортни игрища и бази, които просто се рушат. А в същото време липсват, съгласно европейските изисквания, места, където да се настаняват временно, а и постоянно, безпризорни деца и въобще бездомници. Нямаме и бази за бежанци в страната. А фактът, че ставаме външна граница на Европейския съюз, предполага подготвеност на общините и за бежански лагери. Дори за следващото заседание на Комитета на регионите през април 2005 г. тази тематика ни е наложена. Това са все нови задачи, които с помощта на нашите европейски партньори непрекъснато ги доконкретизираме.

Финансовият капацитет може да се гради и с по-широкото ползване на кредити. Надяваме се да бъде приет законът за общинския дълг и той малко да открехне вратичката. Изграждането на публично-частни фондове, осигуряващи съфинансиране на общините при спечелени вече проекти, също е вариант. Засега съществува само фондът в републиканския бюджет, в проект е фонд, който правим съвместно с Министерството на околната среда и водите. Но ще трябва да има повече такива инструменти - финансови структури, които срещу ангажименти от страна на общините да поемат част от разходите по проектите на местната власт. Възможно е при бедните общини да има елемент на безвъзмездност, но тепърва ще се мислят правилата за работа на тези фондове.

Има ли интерес от страна на частни дружества към участие в такива фондове, банки например?

Да, банките определено имат интерес. Те много добре знаят, че съфинансирането на структурните фондове е 25 на сто, но в трезорите им идват още 75 на сто паричен ресурс, който те управляват при изпълнението на проекта. Това е двоен ефект за банката - има сигурен възвръщаем кредит и немалко средства за управление.

Кога могат да заработят такъв вид фондове?

Имаме амбицията екофондът да стартира този мандат на правителството - март-април. Искаме да привлечем бизнес структури в този публично-частен фонд. Той ще е за чисто финансиране на дейността при самото изготвяне на общинските проекти.

Публично-частните фондове трябва да заработят максимално бързо, защото по наши изчисления от 25-те процента, които са нужни на общините за съфинансиране, местната власт разполага с едва около 1-2 на сто. За две години трябва да намерим останалите проценти, за да усвоим ресурса от Европа. Иначе тези пари ще бъдат изгубени безвъзвратно за България. Те ще отидат в Румъния или в Унгария.

Смятате ли, че общините ще се справят с изпълнението на всички тези амбициозни задачи в условията на продължаващ рестриктивен републикански бюджет спрямо местната власт?

Просто нямаме друг избор. Нещата според мен са обречени на успех. Защото алтернативата ни иначе е да влезем в ЕС с безпомощни, посткомунистически тип местни власти, от които нищо не зависи, а само чакат указанията на София и на Брюксел. В Европа обаче такива местни власти няма. И промяната ще дойде по-късно, но с по-голяма загуба за всички българи. Затова и ще създаваме обществена нетърпимост към бариерите пред развитието на общинския сектор. Не може да сме на последно място по този показател в Европа и да си мълчим. Румънските общини имат тази самостоятелност, а ние - не. Отварянето на очите, а не заравянето на главата в пясъка е начинът да променим това.

Вие хубаво сте си отворили очите, но дали централната власт ще стори това?

Ще направим всичко възможно. Ще алармираме европейските си партньори, за да оказват и те натиск върху нашата власт, за да отвори очите си за необходимостта от децентрализацията. Затова и за догодина, за есенната среща на кметовете, планираме да поканим представители на десетте новоприети членки в ЕС да споделят общинските си поуки от първата година на еврочленството си.

Как върви разпределянето на бюджетните излишъци за общините?

Тук има две направления. Първото е предвидено в закона за държавния бюджет - преизпълнението на данъка върху доходите на физическите лица да се предоставя на общините. Затова ние малко се притесняваме, че когато се съобщават тези огромни цифри за излишъка, не се споменава, че част от тези суми по закон са дължими на общините. А не са въпрос на добра воля или политически подарък за местната власт. Става въпрос за законово дължими около 80 млн. лв. според прогнози на сдружението.

Така че 20 на сто от преизпълнението на този данък си остава за общината, която е реализирала повечето приходи. Останалите процента се преразпределят между общините по специални критерии. В първата група попадат онези с доброто управление. Това са местните власти без неразплатени разходи и онези, които са намалили размера им. Решихме да обърнем пирамидата, за да стимулираме общините, които полагат усилия да нямат неразплатени разходи Във втората са местните власти с мащабна дейност. Тук важат критериите за брой население и обхват на селищата.

Допълнителните средства от финансовото министерство средства в размер на 60 млн. лв. са целево за преодоляване на дефицита в общините. Тези пари получаваме, защото доказахме и пред МВФ, че без финансовата помощ няма да преодолеем дефицита. При тяхното разпределяне няма как да не се отчете размерът на неразплатените разходи на всяка община.

Сумата обаче няма да стигне за всички дългове на общините в размер на 80 млн. лв. и догодина пак започвате на червено и с очертаващ се за поредна година дефицит. Докога така?

Действително ще останат неразплатени разходи. Защото се покриват стари дългове, а междувременно сме натрупали нови в същия размер. Разлика между разходи и приходи е ежегодна, защото постъпленията не са ни гарантирани.

Оптимист съм обаче, че тази година ще приключим с най-нисък размер неразплатени разходи. Но в крайна сметка догодина се очертава отново общински дефицит в размер на около 100 млн. лв. Това лесно може да се преодолее. Само държавата трябва да ни гарантира приходите, а не да ни раздава подаръци в края на годината. Да се каже - това ви е финансовата рамка! Как ще се свиваме и какво ще правим, за да се поберем в нея, си е наша работа

Трябва ли да има закон за София, какъвто лансират от Съюза на свободните демократи?

В европейската практика няма еднозначен отговор на този въпрос. Има столици на общ режим, както в момента е у нас. В Унгария обаче имаше първо отделен режим, после той стана общ, после пак отделен. Според мен всичко зависи от етапа на изграденото местно самоуправление. В момента у нас има необходимост от закон за столицата, но той трябва да развива истинско местно самоуправление в огромния град. Смисълът на подобно отделно законодателство е населението в столицата да почувства, че има местна власт. Сега обикновеният софиянец не прави разлика между Столична община и министерство. Колкото му е далечно едното, толкова е и другото.

Смисълът от закон за София е да разбие представата за местната власт от тази за изпълнителната. А не, както са очакванията на разни хора, законът да нареже София на административни парчета.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.