Гласуването на държавния бюджет вече е пълна формалност

За малко над два часа депутатите приеха сметките на НОИ, НЗОК и цялата държава

Гласуването на държавния бюджет вече е пълна формалност

Гласуването на бюджета на държавата в парламента на практика вече е само формалност. "Няма основни промени между първото и второто четене на Бюджет 2018", призна председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова (ГЕРБ) след приемането на второ четене на финансовия план на държавата за догодина.

Стоянова каза, че са одобрени само няколко "фини настройки" като например увеличаването на средствата за Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", осигуряването на 8.1 млн. лв. за вдигане на заплатите на работещите в психиатричните диспансери, кръвните центрове и детските домове и допълнителни средства за представителни разходи на общинските служители. Така на практика Министерството на финансите успя да прокара почти на 100 процента текстовете, които бе предложило, а над 90% от предложенията на депутатите не бяха приети. По повечето от тях не се състоя и никаква дискусия.

Като се прибави и фактът, че Сметната палата ежегодно констатира мащабни корекции, които МФ и правителството правят през годината при изпълнението на приетия от депутатите бюджет, може да се заключи, че Народното събрание вече е почти безгласна буква по отношение на най-важния финансов закон в държавата.

При управлението на ГЕРБ парламентът допълнително реши да се сниши пред изпълнителната власт, като одобри абсолютно безличен и безгласен Фискален съвет (с изключение единствено на влизащия в състава му Любомир Дацов), който де юре би трябвало да е професионален коректив на прогнозите и сметките на МФ, заложени в бюджета. Реално съветът, оглявяван от бившия депутат от ГЕРБ Борис Грозданов, гледа да работи максимално опортюнистично и мълчаливо.

Поради скоростното приемане без корекции на трите най-важни бюджета за догодина – на НОИ, на здравната каса и на цялата държава, опозицията почти се отказа да води дебат с ГЕРБ по конкретните текстове. Това позволи разпоредби в обем от около 280 страници да бъдат изгласувани за малко над два часа. 

При гласуването например на текстовете за субсидиите за общините, където традиционно има най-много предложения от народни представители, Менда Стоянова директно обяви, че парламентът няма капацитет да внася промени нито по формулата на субсидиите, нито по конкретните суми. Това обаче трябвало да се преосмисли в бъдеще, за да не се дават изравнителни субсидии на големи общини като София и Пловдив, пожелателно сподели мислите си Стоянова.

Румен Гечев от БСП защити по-въодушевено единствено предложението на левицата за повишаване на заплатите на преподавателите в университетите и БАН. "Срам ме е да говорим по тази тема. Това е престъпление. Няма такава страна с геноцид към учените нито в Европа, нито в Африка", заяви Гечев, който самият е професор. Предложението му обяче не мина с обяснението от страна на Стоянова, че то струва 112 млн. лв. По думите ѝ бюджетът за догодина предвижда да се отпуснат 65 млн. лв. за наука, но не като заплати "на калпак", а на проектен принцип.

Стоянова се обяви против предложенията на БСП относно т. нар. "алтернативен бюджет на левицата", защото той предвиждал 1.3 млрд. лв. допълнителни приходи от борба със сивата икономика, които изобщо не били сигурни, а също и увеличаване на дефицита и съответно – на дълга, с 900 млн. лв.

Още при представянето на Бюджет 2018 от МФ стана ясно, че той има известен социален акцент. Според сметките на ведомството на Владислав Горанов образованието догодина ще получи допълнителни 490 млн. лв. спрямо плана за 2017 г., здравеопазването – 500 млн. лв. повече, социалната сфера – 740 млн. лв. повече, а сектор "Сигурност" - с 280 млн. лв. повече, основно за увеличение на заплатите.

Догодина разходите на държавата се очаква да бъдат с 4.4 млрд. лв. повече в сравнение с очакваните през 2017 г. През 2018 г. фискът планира да похарчи 39.3 млрд. лв. при 34.9 млрд. лв. очаквано изпълнение тази година.

Всъщност голямата част от ръста на разходите е заложен в частта "капиталови разходи", тоест за строителство и ремонти, но той е много зависим от степента на изпълнение на европроектите. Например за 2017 г. бяха заложени капиталови разходи за 6.2 млрд. лв., но се очаква да се реализират само 4 млрд. лв. Финансовото министерство очевидно разчита догодина изоставането да се навакса, като отново залага 6.2 млрд. лв. капиталови разходи.

Румен Гечев обаче силно разкритикува практиката на МФ да не изпълнява капиталовите си разходи в рамките на около 2 млрд. лв. и по този начин да отчита изкуствен "излишък". Затова депутатът се закани да задава въпрос по тази тема на финансовия министър Владислав Горанов на всеки три месеца.

С изключение на почакването на пенсионната осигуровка и акциза върху цигарите догодина ставките на основните данъци се запазват. През 2018 г. фискът очаква да събере с 3.3 млрд. лв. повече в сравнение с 2017 г. Залага се данъчно-осигурителните приходи да бъдат с 1.9 млрд. лв. повече от събраните тази година.

За 2018 г. е заложен дефицит от 1.1 млрд. лв. или 1% от БВП, като стремежът е да се стигне до нулев дефицит. Очаква се държавният дълг в края на 2017 г. да достигне 23.6 млрд. лв., а догодина да се свие до 23.5 млрд. лв. или 22.3% от БВП.

Окончателното гласуване на Бюджет 2018 в пленарна зала се очаква следващата седмица.

Още от Бизнес