Главният архитект на София - в търсене на Супермен

Или защо е нужна реформа в системата на градското планиране и как може да стане

Любо Георгиев и Нурхан Реджеб

Изборът на нов главен архитект на София е на финалната права. 13-членната комисия вече е поставила оценките на 13-те кандидати и се очаква да ги обяви всеки момент. Напред продължават получилите оценка най-малко четири (максималната е пет).

Инициативният комитет от над 50 архитекти, урбанисти, юристи и общественици, който още преди откриването на процедурата по избора настоя за смяна на модела на градско планиране, а не само на главния архитект, отказа да излъчи свои представители в журито, за да не легитимира конкурса.

Според тях един човек не може да реши фундаменталните проблеми на един град, дори да е "свестен, честен и почтен". За тях този модел е "архаичен", част от минали епохи и отдавна отречен в развитите страни. Затова предлагат "не еволюционни, а революционни промени" в градското планиране и развитие на София, извършени от екип визионери. Не се смятат за "опозиционна" група, която иска да наложи новия модел въпреки всичко и всички. Целта им е това да става заедно със Столична община - с кмета и общинските съветници, по пътя на убеждението за нуждата от промяна.

Това обясниха пред Mediapool архитектът Любомир Георгиев и урбанистът Нурхан Реджеб, които са част от Инициативния комитет.

Любомир Георгиев участва като наблюдател при избора на новия главен архитект. Това е причината да не коментира нищо по отношение на кандидатите, защото е подписал декларация, каквото е изискването на закона. Преди да се върне в България преди две години, той е работил 16 години в чужбина - Шотландия, Италия, Холандия и Китай. Връща се, защото "най-голямото удовлетворение е, когато правя нещо тук, защото го усещам като свое, виждам че има смисъл."

Нурхан Реджеб завършва урбанизъм в Университета по архитектура строителство и геодезия, след това учи в САЩ със стипендия "Фулбрайт" в Училището по визуално изкуство и градски дизайн в Сент Луис. Дипломната си работа защитава в Китай през 2013 г. и оттам се връща обратно в България.

Заданието, с което след Диков идва Диков-2

През последните години работата на бившия вече главен архитект Петър Диков беше критикувана от най-различни неправителствени организации основно заради непрозрачност и липса на обществени обсъждания. Натискът се засили преди местните избори октомври 2015 г., когато претендентката за трети кметски мандат Йорданка Фандъкова бе настоятелно питана ще смени ли арх. Диков. Малко след изборите и след десет години начело на Направление "Архитектура и градоустройство", самият Диков обяви, че напуска. Конкурсът за негов наследник бе обявен през февруари 2016 г.

Очакванията бяха, че най-сериозните му опоненти ще се включат в надпреварата, но това не се случи. Оказва се, че причините са в завишените изисквания към кандидатите.

"Не се включих, защото се изисква административен и професионален опит, който нямам. Аз съм само на 34 години", каза Любомир Георгиев. Същата причина е валидна и за Нурхан Реджеб, който е още по млад.

Това са само формалните причини да не участват в конкурса. Основната причина е, че според цялата група и според Любо и Нурхан, първо е необходима реформа в НАГ и разделяне на функциите на главния архитект. При обявяването на конкурса не беше даден ясен знак, че това ще се случи и че въобще Столична община има сериозна нагласа за някаква решителна промяна.

Затова и никой от своеобразния дисидентски кръг не се кандидатира – защото не вярва в заданието "Диков-2", което ще възпроизведе съществуващия модел.

Ограниченията в конкурса

Изискването за 10 години професионален стаж, от които три на управленска позиция, е отказало редица кандидати. Реджеб обяснява, че не покрива и критерия за образование, защото специалността му е градско планиране и градски дизайн. Именно заради чуждите си дипломи бяха отстранени преподавателят в Нов български университет Петър Чавов и германецът Юрген Порш.

Нурхан Реджеб обръща внимание и на краткия срок – само две седмици за събирането на куп документи и представянето на концепция от 20 – 25 страници. Това направи впечатление и на журналистите и отговорът на столичния кмет Йорданка Фандъкова беше, че такива са изискванията в Закона за държавния служител.

Там, където може да се оферира...

Любомир Георгиев и Нурхан Реджеб приемат ограничителните условия за участие в конкурса като нещо нормално за българската действителност. Сигурно така е било през последните 20 години. По-важното е, че те не вярват, че този конкурс ще донесе нещо продуктивно.

"Защото се очаква от главния архитект да бъде супермен. Очаква се от тази позиция да съвместява както визионерски качества, така и административни, политически, мениджърски – управление на процеси в администрацията и други бизнеси. Не вярваме, че смяната на човека, запазвайки същите правомощия и задължения, са продуктивно нещо. Смятаме, че който и да е кадърен седне на този стол, той няма да може да свърши почти никаква смислена работа. Този човек ще бъде принуждаван да се занимава с най-сенчестите неща – там, където може да се оферира", казва арх. Любомир Георгиев.

Смяната на модела – мисия, зависеща от волята на Столична община

Инициативният комитет смята, че главният архитект няма да има възможност да направи реформата в сектора.

"Тази реформа трябва да дойде от общинското ръководство – кметът и съветниците. Те трябва да кажат как да се реформира политиката за градско развитие и планиране, да се ангажират с качествената промяна на градската среда. Позицията главен архитект трябва да е изпълнителска. Да се занимава с координиране на процеси. Да е един много добре информиран администратор, но да е администратор", смята Любомир Георгиев.

"До ден днешен не сме чули ясна заявка каква е ролята и бъдещето на Направление "Архитектура и градоустройство" – ще става ли по-прозрачно, по-дигитално или ще продължи да работи по същия начин", допълва Нурхан Реджеб.

Любомир Георгиев е на мнение, че времето на прочутия арх. Осман, който е проектирал градоустройството на Париж в средата на ХІХ век, отдавна е отминало.

"Това е времето на големите личности визионери, които идват и казват, че така ще бъде и това е. Авторитарно решават дадена задача. Не вярвам в този начин на работа. Светът е твърде сложен, за да има човешко същество, което може да премисли сложните процеси на един съвременен град и да може да ги направлява, да ги предвижда и да включва хора, бизнеса. Не е реалистично това", каза арх. Георгиев.

"Много важен е въпросът какво искаме – дали промяната да бъде еволюционна, да има приемственост или искаме революционни промени в града. Има нужда от цялостна промяна в модела на създаване на един град. Начинът, по който се правиха градовете в средата на ХІХ, началото на ХХ век – модернистичният подход с големия замах, вече е в миналото. Той дори се смята за вреден", допълва Нурхан Реджеб.

Целта на Инициативния комитет не е да покаже, че там са се събрали "най-великите или най-разбиращите", за тях е ясно, че "реформата трябва да стане заедно с общината, а не въпреки нея". "Ние трябва да ги убедим и да им покажем смисъла от промяната", каза Любомир Георгиев.

Визионерски орган да предлага информиран избор на градоустройствени решения

Инициативният комитет предлага създаването на визионерски орган, обособен в отделна дирекция наречена условно "Устойчиво градско развитие". Той ще събира данни и ще проучва и анализира развитието на отделните градски системи. Визионерите ще предлагат на Столичния общински съвет (СОС) мероприятия за развитие и намеса в градската среда - конкурси, търгове, промяна на общия устройствен план и на подробни устройствени планове в обхват над 3 квартала. Новото звено ще предлага на СОС и промени и допълнения в политиките за градско развитие.

"Този институт ще даде възможност за информиран избор, когато се взимат решения откъде да мине метрото, какви трамвайни линии се спират или пуснат, къде да се направи парк, къде да се строят големи бизнес сгради. Ще покаже къде ходят хората, защо ходят там, къде минава трафикът, колко е интензивен, къде е най-чист въздухът, къде най-много пари се изкарват, къде най-много се харчат, какви са различните цени в различните квартали. Всичкото това как се променя във времето, кои са най-желаните училища... Не всичко да се основава на градски митове и легенди, че богатите живеят в "Бояна", а бедните в "Надежда", например", обяснява Любомир Георгиев.

"Това, което предлагаме ние не казваме, че е съвършеното. Целта ни е да покажем, че има и друг възможен начин за случване на нещата и че тази система е необходимо да се промени. Това, което ние предлагаме не е завършен продукт. Това е нещо, което да провокира дебат, нещо което да изведе планирането като ценност, като вземане на решения за градската среда", допълва Нурхан Реджеб. Според него сега нещата се случват "по изключително спорадичен, интуитивен и субективен начин, а не да събираме данни, да анализираме, да кажем това са тесните места, това са ни приоритетите, искаме да ги постигнем с тези инструменти".

Ще надскочим ли хоризонта на "оцветени квадратчета и правоъгълничета"

На въпрос няма ли риск, докато събират и анализират, просто нищо да не се случва в града, Любомир Георгиев отговаря философски, че когато се научил да чете, смятал, че един ден ще прочете всички книги и край, но после осъзнал, че няма свършване. Така е и с градското планиране – "един безкраен процес на сверяване спрямо реалността".

"Целта е да се премине от един статичен към един интерактивен и гъвкав модел на развитие", казва Нурхан Реджеб. Сегашният модел на създаването на общия устройствен план също е "архаичен - оцветени квадратчета и правоъгълничета на картата", измислено преди 80 години като начин на планиране, което днес пречи за развитието на града, допълва Любомир Георгиев. "Точно това е идеята с интерактивното събиране на данни и постоянно обновяване на тази система. ОУП не може да е една статична картинка. Градът не е статичен", пояснява Нурхан Реджеб.

"Ако искаме този град да бъде конкурент поне на Копенхаген, Прага, Милано, да може да влиза в някаква световна система, за да го опознават хората, както на местно ниво, така и на международно, трябва да има някаква промяна и ние искаме да помогнем тази промяна да се случи", обобщава Любомир Георгиев и разказва как тя е станала в Прага. "След като там е направено, защо да не се случи и в София", пита той.

Ще се случи ли

Групата ще изложи идеите си и ще ги подложи на дискусия по време на форума "Необходимата градска реформа в планирането на София" на 5 април. Надяват се на широко участие на представители на бизнеса, институциите, политическите сили в Столична община, медиите, научните среди, както и експерти - архитекти, урбанисти, строители, инженери, социолози, икономисти, обществени личности, активни граждани. Ще убеждават и ентусиазират столичани, че може още по-добре, както и новия главен архитект, независимо кой ще е той - че превръщането на един такъв диалог в регулярност, е необходимата първа стъпка в работата му.

"Не сме тръгнали с голямото его, че сме по-велики, защото сме по-млади и имаме много опит в чужбина. Не ни е целта натриването на носовете. Правим го със желанието София да стане по-добро място за живеене", завършват Любомир Георгиев и Нурхан Реджеб.

Още по темата
  • 25 март 2016
Още от Бизнес

Как оценявате нареждането на премиера за отстраняване на Дж Пи Груп от всички проекти?