Главният прокурор: Държавата няма вътрешен контролен механизъм

По сигнали на контролните органи са образувани не повече от половин процент от всички наказателни производства през 2008 г., отчете главният прокурор Борис Велчев пред парламента в сряда по време на обсъждането на доклада за дейността на прокуратурата и разследващите органи за миналата година.

Този нисък процент показва, че в държавата няма вътрешен контролен механизъм, каза Велев.

Със 170 гласа "за" и нито един "против" Народното събрание прие доклада за работата на разследващите органи. Препоръките на депутатите бяха реформата в прокуратурата да продължи "с настойчивост и бързина", да се създаде екипен принцип на работа на всички нива в правоохранителната система, да се изгради система за единно представяне на статистиката и да се засили контролът върху спазването на сроковете за разследване.

Липсата на единна статистика на МВР и прокуратурата е проблем, който всяка година се отбелязва от европейските експерти. Причината е в липсата на Единна информационна система за борба с престъпността (ЕИСПП), чието изграждане се бави вече 10-та година. Основната причина е нежеланието на МВР да внедри регистър, който да проследява наказателното производство от подаването на сигнала до издаването на съдебно решение.

През 2008 г. прокуратурата е работила по 308 хиляди преписки - сигнали, по които се извършват проверки. Само 2500 от тях или под един процент са образувани по данни на контролните органи, от които само 900 са съдържали достатъчно данни за възбуждане на наказателно преследване.

Това показва неефективността на контролните органи в България, които са доста на брой, каза Велчев.

Според него проблемът е в законодателството, което не позволява на контролните институции да си свършат работата. То залага само на метода на последващия контрол, тоест едва след извършване на нарушение или престъпление да се намеси контролният орган, но тогава той има твърде ограничен инструментариум, посочи Велчев. По думите му инструментариумът, с малки изключения, си остава този от 1968 г.

Главният прокурор даде пример с обществените поръчки и посочи, че няма разпоредба за нарушителите на такива поръчки, а обвинителите трябва да използват текст от 1968 г. за престъпление по служба. Според него законодателството създава реални предпоставки за размиване на отговорността - много трудно може да се прокара линия между отговорността на експертите в една администрация и политическото лице, разрешило обществената поръчка.

Резултатите са неблагоприятни за прокуратурата, тъй като за случаите, които стигат до тях, няма събрани достатъчно данни за извършено престъпление и се създава обществена нагласа, че всички проблеми могат да се решат само с наказателна репресия, заяви главният прокурор в пленарната зала.

Друг болезнен проблем за съдебната система са прекратените по давност дела. За миналата година те са 235 от 659, отчете Велчев.

Според него има смисъл да се въведе тотален съдебен контрол върху дейността на прокуратурата и прокурори да бъдат пренасочени в съответни поделения на съдилища, които да упражняват съдебен контрол на всички случаи на прекратяване и откази за образуване на досъдебни производства. Когато съдът потвърди, че дадено дело е прекратено или не е образувано основателно, доверието в прокуратурата ще се промени, заяви Велчев.

Той призна, че независимо от добрите статистически данни в доклада на прокуратурата, е факт, че тя не се ползва с доверие както от страна на българското общество, така и от Брюксел.

Велчев отбеляза напредък на прокуратурата по отношение на делата за пране на пари. Миналата година има 18 осъдени по такива обвинения, докато през 2007-ма са били само седем. През 2008 г. са водени пет дела за злоупотреби със средства от ЕС, а през 2007 г. - нито едно.

В отговор на критиката на съпредседателя на Синята коалиция Иван Костов, че няма достатъчно резултати по т.нар. знакови дела, Велчев обясни, че невинаги цялата работа, извършвана от обвинителите, се вижда. Той обаче призна, че трябват да се постигнат още резултати по обществено значимите казуси.