Главният прокурор няма думата кой да разследва властта

Парламентът отхвърли предложението главният прокурор да посочва кой следовател от Националната следствена служба (НСлС) да разследва престъпления, извършени от лица с имунитет и членове на правителството. При окончателното приемане на поправките в Наказателно процесуален кодекс, депутатите оставиха на самото следствие да определя кой ще разследва конкретно дело.

Приетата преди няколко седмици промяна в НПК, която беше отменена сега, предвиждаше лицата с имунитет и министрите да се разследват по общия ред.

Първоначалният текст, внесен от юристи от мнозинството и одобрен от парламентарната правна комисия, предвиждаше единствено главният прокурор да посочва следователите по тези случаи. Предложението за промяната му бе внесено от народния представител от Коалиция за България Бойко Рашков, бивш шеф на националното следствие. Той обясни, че изискването не е съгласувано с други правни норми. Татяна Дончева от левицата го подкрепи.

С гласуването си залата подкрепи варианта на Рашков. Поисканото от мнозинството прегласуване на текста потвърди решението на депутатите да не се дава право на главния прокурор единствен да посочва следователите, разследващи министри и депутати.

Според другите одобрени поправки в Наказателно процесуалния кодекс, съдът и органите на досъдебното производство ще могат да събират и проверяват веществени доказателства, получени чрез специални разузнавателни средства, когато се разследват тежки престъпления.

Депутатите решиха неприключилите наказателни дела, чиято подсъдност се променя с приетите преди няколко седмици промени, да се довършат по стария ред. Парламентът гласува още извършените по време на предварителни проверки огледи и разпити на очевидци, когато незабавното им извършване е било единствената възможност за събиране на доказателства, да запазят процесуалната си стойност при прехвърлянето на започналите досъдебни разследвания по тежки случаи в окръжните прокуратури.

Съдът прекрати делото за ПЧБ, връща го на прокуратурата

Спешните промени в НПК се наложиха заради недомислията на приетите преди седмици поправки. С тях тежките икономически и финансови дела бяха прехвърлени от компетенциите на районните в тези на окръжните съдилища. При приемането на текста депутатите обаче забравиха да укажат какво става с вече започналите дела от тази категория, сред които са и всички дела за банковите фалити.

Първи на недомислието реагираха прокурорите, които посочиха, че районните съдилища ще трябва да прекратят тези дела, а събраните доказателства по тях ще бъдат обявени за нищожни и наново ще се набират.

Затова и от миналата седмица досега парламентът спешно гласува поредните поправки, според които вече започналите дела ще продължат по стария ред, в градските съдилища.

Днешната поправка в НПК обаче още не е влязла в сила. Именно заради предишното недомислие, състав на Софийски районен съд днес бе принуден да прекрати делото за Първа частна банка, по което са обвиняеми изпълнителният директор Венцислав Йосифов и още 9 човека от Управителния съвет на банката.

Според сега действащия текст от НПК, районният съд не е компетентен да разглежда делото за източването на ПЧБ, затова го върна на Софийска градска прокуратура, която трябва да го внесе наново в градския съд.

В обвинителния акт се твърди, че Йосифов и останалите 9 подсъдими в периода от 1991 до 1996 г. са нарушили служебните си задължения при отпускане на кредити на различни фирми, от което са последвали значителни имуществени вредни последици за банката, което е довело до обявяването ѝ в несъстоятелност.

По делото ще бъдат разпитани 78 свидетели и 16 вещи лица.

Споделяне

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?