Главният прокурор няма право да надзирава другите власти

Андрей Янкулов, снимка БГНЕС

Главният прокурор говори вече няколко пъти за "надзора за законност". Главният прокурор не осъществява надзор за законност върху дейността на държавните органи и гражданите. Просто не притежава такова правомощие нито в мирно, нито във военно, извънредно и прочее време.

Имал го е по конституцията от 1971 г. (т.нар. Живковска конституция). Чл. 133 ал 1 от нея гласи: "Надзор за точното и еднакво изпълнение на законите от министерствата и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите се осъществява от главния прокурор."

В новата конституция такъв текст няма и това не е случайно, а съвсем целенасочено - да няма подобен надзор.

Според нейния чл. 126 ал. 2 главният прокурор "осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори".

Няма и дума за министерства, други ведомства, граждани и пр. Тоест обхватът на надзора за законност от главния прокурор очевидно е намален до дейността на прокурорите, а не на всички в държавата.

Подобен текст като несъществуващия чл. 133 от Живковската конституция няма в новата и за прокуратурата като институция, ако приемем, че идеята ѝ е била просто "надзорът" да не се упражнява еднолично, а колективно.

Прокуратурата и по Живковската, и по сегашната конституция има правомощието "да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове" (отменят се от други органи) - чл. 133, ал. 4 от Живковската, респективно чл. 127, т. 5 от сегашната.

Това е съвсем различно от "общия надзор за законност", защото ако съвпадаше с него, нямаше нужда това едно и също нещо да бъде разписано по различни начини и в различни алинеи в чл. 133 от ЖК.

Нито едно от другите сегашни правомощия на прокуратурата по чл. 127 от конституцията не предполага да надзирава дейността на всеки в държавата. Има правомощие да надзирава само изпълнението на наказанията (а досега не съм чул и една дума за ситуацията в местата за лишаване от свобода, за които именно трябва да говори главният прокурор, защото оглавяваната от него институция трябва да надзирава точно тях) и други принудителни мерки (например принудително лекуване на психично болни). Текстът казва буквално "следи за спазване на законността", но не по принцип и по всякакви начини, каквито намери за добре, защото изрично след "законността" е написано "КАТО" и са посочени точните и изчерпателно изброени правомощия, само чрез които може да следи за спазване на законността.

В една правова държава държавните органи могат да упражняват само толкова и такива правомощия, каквито законът им е дал. Другото се нарича произвол - всеки с власт може да реши да си прави всичко, каквото му харесва.

*Андрей Янкулов е адвокат. Той подаде оставка като прокурор в Софийската градска прокуратурата след избора на Иван Гешев за главен прокурор. През 2014 г. беше служебен зам.-министър на вътрешните работи, а от края на 2014 г. до февруари 2016 г. беше зам.-министър на правосъдието, където отговаря за местата за лишаване от свобода. Коментарът е от профила му във фейсбук, а заглавието е на редакцията.

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари