Главният секретар на МВР – със стари функции, под ново име

Проектът за промени в Закона за МВР предвижда да се възстановят старите правомощия на главния секретар на ведомството, отпреди девоенизацията на полицията през пролетта на 2006 г., научи Mediapool. Макар ръководителят на оперативния състав да получава предишни правомощия, ново ще е наименованието на длъжността му – главен комисар вместо главен секретар. Той ще има правомощия да назначава своите заместници.

Решението на БСП да изпразни от съдържание функциите на главния секретар предизвика голям конфликт в МВР по времето на доскорошния вътрешен министър Румен Петков. Тогава властовият ресурс бе съсредоточен в ръцете на бившия шеф на полицията Валентин Петров, а главният секретар Илия Илиев (в последствие също отстранен) се превърна в "безгласна буква". Според някои политици това е изиграло роля за сътресенията по върховете на ведомството през последните месеци, макар че всички висши началници начело с министъра се оказаха замесени в корупционни скандали.

В поправките, с които Mediapool разполага, е записано, че "главният комисар ръководи дейността на главните и областните дирекции като организира, координира и контролира превантивната, оперативно-издирвателната, охранителната и пожарогасителната и аварийно-спасителната дейности и дейността на разследването". Той ще "осъществява и взаимодействието със съответните структури на други държави и международни органи и организации". Новост е, че главният комисар ще има заместници, а с правилника на МВР ще могат да се създават звена, които да "го подпомагат при осъществяването на правомощията му".

На пряко подчинение на главния комисар ще бъдат шефовете на 5-те главни дирекции, които ще са "Криминална полиция", "Охранителна полиция", "Гранична полиция", "Досъдебно производство" и "Пожарна защита и спасяване". Към "Криминална полиция" ще са дирекция "Борба с организираната престъпност", както и дирекция "Обща престъпност", а в "Охранителна полиция" ще влизат жандармерията, пътната полиция, транспортна, миграция и специализирания авиационен отряд. Както Mediapool вече писа, дознателите се обособяват в самостоятелна дирекция, чиято структурата ще се определи с правилника за МВР-закона.

Проектът предвижда двете служби за подслушване и проследяване – ДОИ и ДОТИ, за които толкова много се "тръбеше", че има политическа воля да излязат от вътрешното ведомство, да останат под неговата "шапка" като самостоятелна агенция.

НДСВ се обяви против това решение на коалиционните си партньори БСП и ДПС, но тъй като няма ресурс да наложи промяна, най-вероятно ще се съгласи да го гласува в пленарна зала.

Текстовете предвиждат ДОИ и ДОТИ да влязат в новата агенция към МВР "Оперативно-техническа информация и наблюдение" или "Технически операции"- явно още няма яснота как точно ще се нарича. Агенцията ще се занимава с "негласна оперативно-техническа дейност за опазване на сигурността на обществото и гражданите и за закрила на установения правов ред". Структурата ѝ също ще се определя с правилника за прилагане на закона за МВР.

Все още е "висящ" и въпросът кой ще назначава председателя на агенцията (предвижда се 5-годишен мандат), тъй като в проекта са записани три варианта – от президента по предложение на правителството, от премиера или от вътрешният министър. В работната група на БСП, ДПС и НДСВ, която правеше поправките, имаше идеи за "изтласкването" на държавния глава от кадрови назначения в МВР, но според депутати нещата още били на кантар.

Предвижда се председателят на агенцията да бъде подпомаган от заместници, а основно изискване при избора им е да имат разрешение за най-високото ниво на достъп до класифицирана информация "Строго секретно".

Според промените отдел "Вътрешна сигурност" в МВР се повишава в дирекция, а идеята на министър Миков е чрез нея да се засили контрола в министерството и да го "прочисти" от корумпирани служители, каквото обещание дава в интервю пред Ройтерс.