Глоба може да замени затвора за журналисти, издали тайна

Журналистите да бъдат глобявани, а не изпращани в затвора заради огласяване на тайни, е нагласата сред част от царските депутати, лявата и дясната опозиция по проекта за промени в Наказателния кодекс (НК). Парламентарната група на НДСВ не успя да излезе с обща позиция по предложението на правителството 6 години затвор да е наказанието за "трети лица", разпространили класифицирана информация. Проектът за промени в НК ще бъде разгледан директно в парламентарната правна комисия в четвъртък.

Вариантът на правителството предвижда затвор от 2 до 15 години при изнасяне и разпространяване на информация, която е държавна или служебна тайна. Освен това наказанието за виновните "трети лица" - над 5 години затвор, допуска и използване на Специални разузнавателни средства, което пък би узаконило подслушването на журналисти.Срещу алинеята, която позволява да бъдат съдени журналисти, се обявиха Съюзът на издатели на всекидневници, Асоциацията на радиотелевизионните оператори, Българската медийна коалиция и Съюзът на работодателите.

Казусът е правен и твърде специфичен, за да се допитваме до всеки депутат в парламентарната група, обясни липсата на общо становище на групата на НДСВ нейният зам.председател Константин Пенчев.

По предложение на шефката на правната комисия Анелия Мингова проектопромените в НК ще се обсъждат направо в комисията този четвъртък, а в заседанието ще участват правни експерти и журналисти, съобщи Пенчев за Mediapool.bg.

Миналия вторник ПГ на НДСВ се разцепи на две и не реши дали да подкрепи внесения проект, нито в каква посока да го промени.

Според част от депутатите държавната тайна е над всичко. Според Борислав Ралчев, който е твърдо "за" промените в НК, всички граждани са равни пред закона и журналистите не могат да бъдат изключение от това правило.

Зад тезата, че не е задължение на обществото да пази държавната тайна и че това е отговорност на длъжностните лица, застанаха други от управляващите депутати, сред които и зам. шефовете на групата Константин Пенчев и Борислав Цеков.

Не можем да приветстваме поведение, когато класифицираната информация се разпространява от трети лица, въпросът е дали те трябва да носят наказателна отговорност, посочи Пенчев.

Според него държавата е тази, която трябва да си пази тайните, защото има длъжности лица, които са оторизирани от закона да боравят с класифицираната информация и те трябва да я пазят.

Той посочи опита на Великобритания и Франция, където в подобни случаи се налагат глоби, които са имуществени санкции, а не наказателна отговорност.

При дискусиите миналата седмица журналисти и представители на прокуратурата, МВР и съдът се обединиха около мнението, че ако репортер публикува класифицирана информация, без да знае, че е такава, не може да му се търси отговорност.

В САЩ, която е най-застрашената от гледна точка на националната сигурност държава, нито преди, нито след 11 септември 2001 г. има отговорност за разгласяване на държавна тайна от трети лица.

Разнобоят в групата на мнозинството, както и заявеното неодобрение на промените в НК от представители на опозиционните БСП и ОДС, поставят под въпрос възможността да мине през пленарна зала проектът в частта му за наказанието за журналисти, внесен от вътрешния министър Георги Петканов.

Санкции ще има, но те няма да са по-големи от тези за служителите, допуснали изнасяне на защитена информация, заяви и юристката от БСП Татяна Дончева.

Споделяне

Още от България