Глоба от 1.25 млн. лв. за ЧЕЗ заради неизкупено електросъоръжение

Санкция за 1.25 млн. лв наложи Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на мрежовия оператор "ЧЕЗ Разпределение България” заради това, че злоупотребява с господстващото си положение като не спазва законовото си задължение да изкупува съоръжения за присъединяване към електрическата мрежа, построени от предприятия или частни лица за тяхна сметка, за да бъдат захранени с ток. В същото време електроразпределителното дружество ги ползва без пари и по този начин се облагодетелства.

Това е решила антимонополната комисия, след като е разгледала сигнал от съоснователя на "Приста Ойл" Пламен Бобоков, който обаче в случая се жали като частно лице.

Комисията е проучила казуса, който е свързан с жилищна сграда в град Априлци, която за да ползва ток трябва да бъде включена от ЧЕЗ към мрежата ѝ. Тъй като операторът обикновено бави изграждането на необходимите за присъединяването съоръжения с мотива, че енергийният регулатора не им разрешава инвестиции за това, повечето фирми и имоти се принуждават да изградят за своя сметка съответните обекти. Компанията за мрежови услуги обаче е длъжна по закон да изкупи тези съоръжения по пазарни цени. Това също се бави от електроразпределителните предприятия, които се позовават на формални пропуски, но истинската причина е отново липсата на пари.

В случая с Бобоков, той се оплаква от това, че още през август 2013 г. е сключил договор с ЧЕЗ за покупко-продажба на въпросните съоръжения за снабдяване на имота му, но повече от половин година нямало никакво движение по сделката. През април 2014 г. след молба за ускоряване на изкупуването, от ЧЕЗ му казали да си чака реда в списъка от заявления според постъпването им.

Бобоков смята, че този отговор не е законосъобразен и се счита за ощетен, той като от ноември 2013 г. ЧЕЗ ползва съоръжението за присъединяване без договор, отказвайки да плаща наем за това, обогатявайки се неоснователно. Този му аргумент е отхвърлен от КЗК, но комисията счита ,че мрежовият оператор е злоупотребил с господстващо положение и неоснователно бави изкупуването на съоръжението.

Електроразпределителното дружество пък се оправдава, че не е подписало сделката, тъй като

е констатирало нередности в документацията на поставените кабелни линии средно напрежение. Те минавали през четири имота на различни собственици, част от които не са дали съгласието си за ползване на терените им. Освен това кабелите нямали учредени сервитутни права, каквито са задължителни по закон. Отделно Бобоков не им бил предал цялата строителна документация на съоръжението, данни за производителя, за схемите на елуредбите схемите на релейните защити, чертежи както и техническите паспорти на строежите.

Частният инвеститор обаче не бил уведомен за тези липси, но отговорът на ЧЕЗ е, че не са длъжни изрично да дават информация за статуса на споразуменията за изкупуване на съоръжения, но при запитване от страна на ответната страна давали нужните данни.

Това не омилостивява КЗК, която освен че налага солената глоба на мрежовия оператор, го задължава да изкупи съоръжението, както и да изготви и предостави подробен списък с изрично изброяване на всички изискуеми документи във връзка с договор за покупко-продажба на присъединителни съоръжения.

Антимонополната комисия даде 30-дневен срок на ЧЕЗ да изпълни тази разпоредба.

От ЧЕЗ обявиха, че ще обжалват решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) пред Върховния административен съд. Компанията посочва, че дружествата от групата ѝ в България работят изцяло в съответствие с българското и европейското законодателство, включително и антимонополното такова, и не злоупотребяват с господстващо положение.

Решението на КЗК, публикувано на 18 май 2015 г., все още не е получено в ЧЕЗ официално. След като се запознаем със съответното решение и мотивите за него, ще реагираме по законоустановения начин в предвидения от закона срок, пише с изявлението на компанията.