Глобалното затопляне изправя Европа пред стотици милиони имигранти

Когато хората чуят за имиграция и изменения в климата, те си представят изнасянето на населението на опустошената от урагани Индонезия или опустяването на северните африкански райони, в които местното население вече не може да се занимава със селско стопанство. Явление, което е тъжно и неприятно, но някак си далечно. Оказва се обаче, че глобалното затопляне, което отдавна е преминало фазата на хипотеза, до края на века ще изправи Европа пред предизвикателството да се справи със стотици милиони имигранти от Африка и Средния Изток. Тези хора ще нахлуят към страните от Стария континент, принудени да търсят работа и прехрана, след като влошените условия в собствените им страни ще застрашат оцеляването им.

Това сочат данни на Европейската комисия, изнесени по време на конференция, посветена на климатичните изменения и тяхното влияние върху европейската икономика. Срещата на представители на Европейската комисия, европейския парламент и специалисти в областта на екологията се състоя в Солун.

Глобалното затопляне и свързаната с него имиграция поставя ЕС пред огромен брой проблеми – първо това ще наруши баланса в света, второ – как да се интегрират тези хора, трето – как да се осигури работа и прехрана за тях и т.н.

ЕС е съсредоточил усилията си в ограничаването на негативното влияние на глобалното затопляне чрез редица мерки, съсредоточени в момента в пакета "Енергия и Климат", чрез който се цели преминаване към ниско въглеродна икономика. Пакетът от предложения са насочени към утвърждаване на ролята на Европейския съюз като водеща сила в света в борбата с промяната на климата. Според документа, до 2020 г. ЕС трябва да намали въглеродните си емисии с 20% в сравнение с количествата от 1990 г., 20% от произвежданата от човека енергия трябва да идва от възобновяеми източници, а енергийната ефективност на 27-те страни членки трябва да се подобри с 20 %. Пакетът засяга и търговията с квоти емисии на парникови газове.

Според документа "Енергия и климат", България ще получи максимума от 20% ръст над референтните емисии въглероден двуокис в секторите транспорт, земеделие и отпадъци. Посочената за страната ни цел е от 16% на енергия от възобновяеми източници до 2020 г. (през 2005 делът им е бил 9.4%). Въпреки че е по-ниска от тази за напредналите страни от ЕС, целта ще изисква значителни усилия от страната и европейска подкрепа за въвеждане на нови технологии.

Мерките, които ще позволят на Европа да премине към ниска въглеродна икномика и да се спасят природните ресурсти, целят да задържат емигрантите в родните им страни. Но движението на човешки маси на този етап изглежда неизбежно. Затова в Европа се мислят  редица варианти за справяне с емигрантските потоци – например, да бъдат приети и да работят на правни начала, с трудов договор, и след една година да бъдат стимулирани да се завърнат в станата си и да предадат опита, който са натрупали. По време на годината, в която е работил в европейската страна, имигрантът ще получава част от заплатата си, а останалата ще получи след като се завърне в страната си. Но това, за сега, са само предложения.

Това, което притеснява европейците, е на първо място невъзможността, по-скоро неготовността, да интегрират тези разноцветни етноси, които ще дойдат от съседните континети. Друг е въпросът за политическите и икономическите измерения на това движение на хора.

Има ли връзка между глобалното затопляне и миграционните процеси у нас? Много е трудно да се каже, защото за това не се говори, нито на държавно, нито на обществено ниво, казва Стоян Фълджийски от Фондация "ТАЙМ", участник в конференцията в Солун.

Признаци на негативните последствия в България са еднозначните данни за повишаване на средните температури и намаляване на количествата на валежите от няколко години насам – признак на засушаване. По думите на Фълджийски, това е най-пагубно за сектора на селското стопанство, който и без това е в рецесия от години.

В момента 650 хиляди българи работят в родното селско стопанство. Само 11 хиляди от тях са млади хора. А според данни на ЕК, около 2/3 от сега заетите в сектора на селското стопанство в България и Румъния до 2014 г. ще напуснат отрасъла.

Фълджийски цитира проучвания на Българска академия на науките, според които очакваното изменение на средната годишна температура към края на 21 век е с от плюс 2ºС до 5ºС, а намаляването на валежите – с 10%.

Покачването на средната температура на земната повърхност с повече от 2ºС вероятно ще доведе до катастрофални последствия за голяма част от населението в света – около 150 млн. души ще останат бездомнни.

Голяма е вероятността да разполагаме само с едно десетилетие за вземане на ефективни мерки за предотвратяване на необратими и опасни изменения в климата, чиито икономическа цена според доклада "Стърн" от 2006 г. многократно ще надхвърли инвестициите, необходими за смекчаване на въздействията от напрупването на парникови газове. И в момента загубите за икономиката се изчисляват на 5-6 % от БВП на държавите всяка година.