Гневът на средната класа подпали искрата на протести в Турция, Бразилия и България

"По цялата планета това е лятото на недоволството на средната класа и особено в развиващия се свят. От Истанбул до Рио де Жанейро, от България до Босна, трупалото се разочарование на разгневените граждани бе взривено от поредица от наглед несвързани събития.

Общото между тях е, че един малък инцидент подпалва фитила на общества, свързани чрез социални мрежи и години на подобряващ се жизнен стандарт в развиващия се свят сега искат повече от своите демокрации и правителства."

Това пишат Антъни Файола и Пола Мура в обширен репортаж във "Вашингтон поуст" за вълната от протести в няколко държави, включително България.  

Статията започва от София с разказ как докато кипи недоволството в Турция и Бразилия в българската столица Асен Генов написва на 14 юни призив във "Фейсбук" да се протестира срещу корупцията и връзкарството в правителството. Според изданието това е искрата, запалила "Българската пролет".

"Само няколко месеца по-рано гневът срещу високите сметки за ток свалиха предходното правителство, но Генов вижда повече причини за гняв в назначаването на сенчест медиен магнат за ръководител на службата за национална сигурност. (...) Ядосан, Генов създава в социалната мрежа "събитие", съмнявайки се, че ще се съберат повече от 500 души на демонстрация, която не е заради доходите, продължава американското издание.

"Но когато пристига на площад "Независимост", хората се стичат от всички страни с хиляди и от тогава го правят всеки ден в един набиращ сила протест, целящ да свали правителството."

В статията е цитирана и 29-годишната Ивета Чернева от София, която коментира, че много хора протестират за пръв път, но че макар да се борят по различни причини от тези в Турция или Бразилия, "ние всички искаме правителствата ни най-после да започнат да работят за нас."

След това репортажът се премества към многохилядните демонстрации в Босна и Херцеговина, Бразилия и Турция.

"Някои анализатори смятат, че наблюдаваме нова категория протести на глобалното гражданство. Ако през 60-те години ставаше дума за разбиване на старите културни норми и против воденето на войни в чужди държави, а през 90-те години - срещу глобализацията, то хората се вдигнаха за по-отговорни правителства, за повече социална и икономическа свобода.

Те са добре образовани и свързани чрез технологиите. В развиващия се свят има нова средна класа, за която успехът не се измерва с това да оцеляваш. Става дума за качество на живота, за бъдещи възможности и свобода да казваш това, което мислиш", обяснява Робин Ниблет, директор в британския институт "Чатъм хаус".

Статията завършва с разговор с 32-годишния Серкан Зихли, PR консултант на няколко галерии и модни дизайнери в Истанбул, който е бил прострелян с полицейски гумен куршум по време на протестите.

"Не се интересувам много от политика, но за пръв път в живота си разбрах какво ѝ липсва на нашата демокрация. Демокрацията не е само да провеждаш избори. Тя е да уважаваш гледната точка на всички свои граждани, тя е за свободата и за това да не ти натрапват нещо. Всеки ден с делата си Ердоган доказва, че сме прави. Става дума за обичта към родината ни и към свободата. И, не, няма да спрем."