Година след арестите: Унищожението на Фонда за лечение на деца върви по план

В "името на децата" прозрачността беше потъпкана и бяха издействани сложни процедури в услуга на тесен кръг болници

Година след арестите: Унищожението на Фонда за лечение на деца върви по план

Почти година след показните арести на бившия директор на Фонда за лечение на деца Павел Александров и екипа му, един по един се сбъдват най-мрачните сценарии за обрата в институцията след зрелищната акция.

Вече бивши членове на Обществения съвет на фонда предупреждаваха, че предприетите промени ще доведат до усложняване на процедурите за одобрение на нуждаещите се от лечение в чужбина деца, че в крайна сметка облагодетелствани ще бъдат определени болници и лекари у нас, че се правят опити да се затвори устата на неудобната гражданска квота в съвета.

Не след дълго прогнозите за разсипването на фонда започнаха да се изпълняват с такава систематичност и последователност, че да не остане никакво съмнение каква е същинската цел - една от малкото работещи институции с човешко лице да бъде приравнена с всички останали, в които властват бюрокрация и чиновническо бездушие. Където буквата и запетаята са поставени на пиедестал, а съдбата на детския живот се определя от неведомия бюрократичен обмен на бланки и формуляри. И естествено, смущаващото гражданско присъствие е на път да бъде тотално отстранено, за да не се препъва процесът.

Малките заложници

Една от първите стъпки на здравното министерство след смяната на ръководството на фонда през април миналата година беше да усложни процедурата за изпращане на деца за лечение в чужбина. Формулярите S2, които гарантират, че българската държава ще финансира лечението в чуждите клиники, започнаха да се разписват само от здравния министър и управителя на НЗОК, а не както дотогава от управителя на фонда. Макар тогава от МЗ да уверяваха, че разпределянето на отговорностите между няколко институции няма да бави лечението на тежкоболни деца, реалността бързо ги опроверга.

Най-пресният пример е малкият Байрям. Той беше одобрен от Фонда за лечение на деца през ноември миналата година за бъбречна трансплантация в Германия, а три месеца по-късно – през февруари, само ден преди да замине, беше спрян от здравното министерство заради неиздаден формуляр S2 поради "непълноти в документацията". Три месеца не са били достатъчни на чиновниците от МЗ и фонда да изгладят въпросните "непълноти", та се наложи след реакцията на медиите спешно да се свикват консилиуми и да се търсят допълнителни становища. В крайна сметка лечението в Германия бе разрешено, но малкият Байрям междувременно изпусна насрочената му дата в германската клиника и сега очаква да му бъде определена нова.

Кашата с изискването на ненужно много допълнителни становища и свикване на консилиуми беше забъркана с новия правилник на фонда – също част от от новия курс, предприет след смяната на ръководството.

Да живеят комисионните!

Друга заслуга на новия правилник е, че беше въведена процедура, която позволява без независимо становище и в конфликт на интереси една и съща болница да дава препоръка и да осъществява лечение на дете със скъпо струващи медицински консумативи. Тоест – болница да насочва пациенти към самата себе си, печелейки от поставянето на медицинските изделия, чийто нерегулиран пазар е съпътстван с разпределянето на апетитни комисионни. Без да се търси независимо мнение това ли е най-удачното и щадящо лечение на детето.

И то на фона на разтърсващи признания на родители, че децата им с двигателни проблеми са оперирани десетки пъти у нас без резултат, като всеки път се поставят нови изделия, от които печелят лекари и фирми.

Нищо чудно, че при това положение българската ортопедична гилдия е повече от заинтересована децата да не заминават за лечение навън.

На цените на медицинските изделия у нас се удивляват и лекарите от Западна Европа. Медицински винт за гръбначни изкривявания на една и съща фирма, който в Германия струва между 50 и 100 евро, у нас е между 1000 и 1500 лева. Изкуствени стави с цена у нас 3800 лева са с калкулирани 1500 лева комисионна за лекаря, който ги поставя. Около проблемите във фонда родители на деца представиха и още по-шокиращи данни за протеза, за която български лекари от ортопедичната болница в Горна баня са поискали 42 хиляди евро, докато в клиниката в Италия се оказало, че по-добрата английска протеза струва 22 хиляди евро.

Потъпкването на прозрачността

И понеже изнасянето на подобни нелицеприятни факти от "кухнята" на българските болници и здравни институции никак не се харесва на властта и на определени бизнес кръгове, беше вдигнат мерника на хората, които даваха гласност на тези безобразия – журналистите, пациентските и дарителски организации в Обществения съвет на фонда.

Решението в Обществения съвет на фонда да влязат водещи лекари, граждански организации, дарители, журналисти беше с цел да се гарантира прозрачност при взимането на решения и те да бъдат гарант, че при всяко едно решение се изхожда от най-добрия интерес на детето. До тази формула на управление се стигна, след като преди това фондът връщаше пари в бюджета, а деца умираха в очакване да се финансира лечението им.

Заинтересованите страни обаче бързо се усетиха, че нямат интерес от такава публичност и независим контрол. Затова и няколко поредни правителства целенасочено опитваха да се разправят с гражданската квота по един или друг начин.

Рядко правителства с различен цвят, министри с различни възгледи и убеждения, се обединяват толкова последователно около една цел – но именно отнемането на правото на глас на гражданите в Обществения съвет на фонда се оказа каузата на този забележителен консенсус.

Сега служебното правителство е на път да финализира започнатото от предишното управление, при което най-ярките представители на дарителските и пациентските организации напуснаха в знак на протест срещу подмяната на техни решения от вече бившия директор на фонда Владимир Пилософ.

Сега с промяна в правилника се обсъжда гражданската квота повече да няма право на глас в решенията дали едно дете да се лекува в чужбина. Заблуждавайки общественото мнение, че некомпетентни хора взимат медицински решения, което не е вярно, МЗ се опитва да се отърве и от последните останки на граждански коректив върху безобразията във Фонда за лечение на деца.

Както лекарите в Обществения съвет, така и журналистите, гласуват и винаги са гласували въз основа на поне две медицински становища от експерти, а ако те се разминават, се взима и трето становище. Тоест – никога хора без медицинско образование не са определяли терапия на дете, както се опита да внуши преди ден зам.-здравният министър Атанас Кундурджиев, за да оправдае подготвяните промени.

Преди да започне орязването на правомощията на Обществения съвет, предишното ръководство на министерството при Петър Москов пък премахна регистъра, в който можеше да се проследи движението на подадените заявления за лечение - колко случая чакат за разглеждане, колко са решени и т.н.

Той бе заменен със система за справки, в която може само лично да провериш движението на собственото си заявление по номер и дата, така че забавяния на чиновниците да не са публично видими, както беше преди.

Истинският интерес на децата

МЗ оправдава всички тези трансформации с "доброто на децата", а старото ръководство на фонда и Общественият съвет са обвинявани на едро и без доказателства за неспазени процедури и правила.

До момента няма нито едно предложение в посока на това как да се улеснят процедурите за болните деца и стресираните им родители, така че да не бъдат подлагани на допълнителни изпитания. Като това да разберат ден преди заминаването си, че то не може да стане, защото институциите не са се разбрали, или пък да пристигнат в чужда болница и да установят, че фондът не е превел парите за лечението им по неясни причини. Или пък в деня на заминаването си да установят, че няма къде да отседнат.

Мълчание на омертата цари и по въпроса докога фондът, който няма капацитетът да прави проверки и договаря цени, ще плаща безропотно медицински изделия с космически стойности, вместо тази дейност да се поеме от здравната каса, както от години настояват обществените организации.

И най вече – няма отговор на въпроса кога държавата ще си влезе в ролята и ще осигури на българските деца най-високите достижими стандарти в здравеопазването, гарантирани им в Конвенцията на ООН за правата на детето. А това означава – осигуряване на най-доброто за конкретното дете лечение у нас или в чужбина, като се вземе предвид коя е най-щадящата терапия с най-добри прогнози за успех. И това далеч не е толкова скъпо, въпрос на приоритети е.

При бюджет от 6 млн. лева годишно за лечението на деца в чужбина, въпрос на добра организация е, всички нуждаещи се от терапия навън, да я получат, а не да се спасяват поединично с кампании и дарения. Дори и 10 млн. лева да се отделят годишно, цената да си осигурил най-доброто за тежко болните деца на България, си заслужава.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?