Големите болници дадоха рамо на ГЕРБ за реформата, но не без пари

В момент на сериозно напрежение между здравното министерство и Българския лекарски съюз (БЛС), шефовете на университетски и големи областни болници обявиха подкрепата си за подготвяното от ГЕРБ преструктуриране в болничната помощ. Те обаче предупредиха, че реформата ще се провали, ако не бъде финансово осигурена и изразиха резерви към част от предвидените мерки.

Готвените промени предвиждат само определени болници да работят със Здравната каса, а някои малки и неефективни звена да бъдат преструктурирани или закрити. От здравното министерство вече обявиха, че през първата половина на 2010 г. този процес ще обхване 70-80 болници.

"Преструктурирането и закриването на 80 болници би спестило 150 млн. лева, но тяхното затваряне не е икономическият лост, който ще промени здравеопазването. Идеята е още при първото си влизане в лечебното заведение пациентът да получи адекватна медицинска помощ, а не да се харчат пари на места, където нямат капацитета за това", заяви на пресконференция в сряда директорът на Военномедицинска академия (ВМА) ген. Стоян Тонев.

Какво предвижда болничната реформа?

През 2010 г. всяка болница, която иска да сключи договор с НЗОК по дадена клинична пътека, ще трябва да осигурява 24-часов прием и да има специалисти на постоянен договор. Така много болници в малки населени места вече няма да имат договор с НЗОК. Досега на практика касата беше длъжна да работи с всички акредитирани лечебни заведения. През 2010 г. акредитацията отпада като задължително изискване за сключване на договор с НЗОК.

Още

Той посочи, че не е допустимо болници да съществуват на база договори с "лекари-гастрольори". "Ако лечебното заведение има договор с хирург, който идва от 9 до 12 часа, а анестезиологът е на работа от 14 до 16 часа, то как е възможно да се поддържа хирургия?", запита Тонев.

Директорът на ВМА каза още, че извършването на дейности в големите лечебни заведения е и много по-ефективно. "Едно раждане в болница, където има по 200 раждания годишно струва 4 000 лева, докато в болница с над 1000 раждания годишно то излиза 600 лева“, посочи той.

Шефът на болница "Света Екатерина" проф. Генчо Начев също смята, че лечебното заведение трябва да има лекари на основен трудов договор, да има възможност за 24-часов прием при спешност и определена апаратура.

Той и колегите му обаче изтъкнаха, че реформа без пари не може да се прави. В противен случай важи "хубавия руски израз" - "Медицината е безплатна и затова нищо не струва", коментира ген. Тонев.

"Не може нещо да струва 10 лева, а да ти плащат 5 лева за него“, добави той.

Шефът на ВМА прогнозира, че ако здравното министерство не поеме основна част от капиталовите разходи за високотехнологичните изследвания, след осем месеца високотехнологичните болници ще се превърнат в две нива по-ниски.

Догодина обаче парите за болнична помощ са с 350 млн. лева по-малко спрямо тази година, а проблеми с финансирането има и в момента. Директорът на болница “Света Анна“ в София Димитър Димитров, който е и председател на Асоциацията на работодателите в здравеопазването, съобщи, че НЗОК е превела на болниците едва 60% от парите за октомври, а останалите са били забавени без обяснение.

НЗОК е длъжна да изплати изработените за октомври суми до края на ноември. До 30 ноември обаче била преведена само част от сумата.

От касата съобщиха, че забавените пари ще бъдат преведени в четвъртък.

Д-р Димитър Раденовски коментира, че при забавянето на превода, болницата също спира своите разплащания, при което трупа дългове.

Болничните директори се обявиха и против въвеждането на делегирани бюджети за лечебните заведения, тъй като на болниците трябва да се плаща изработеното, а не някаква фиксирана сума.

Димитров и Раденовски обявиха, че болничните директори са против и тристълбовия модел на здравно осигуряване, който предлагат от ГЕРБ. “Допълнителното осигуряване трябва да е доброволно и всеки да си преценява за какво да се осигурява“, коментира Раденовски.

Като цяло лекарите смятат, че първо трябва да се направи реално остойностяване на клиничните пътеки и цените на медицинските услуги и едва тогава да се каже от какъв ресурс се нуждае здравеопазването, какво ще включва основния пакет и какво трябва да се доплаща.

Споделяне
Още по темата
Още от България