Големите градове с бонус 40 млн. евро от "Региони в растеж" за сметка на малките

Големите градове получиха бонус от 40 млн. евро при последното преразпределение на парите по оперативна програма "Региони в растеж" за сметка на малките. Общо 67 града ще получат 928 млн. евро, като лъвския пай от 140 млн. евро взима София. За това се разбраха Министерството на регионалното развитие и Националното сдружение на общините (НСОРБ) в четвъртък.

 

Без решение остава засега спорният въпрос кои училища и детски градини да получат финансиране. НСОРБ настоява местната власт да реши кои имат нужда от подпомагане, а не Министерството на образованието и науката (МОН). Към момента, според изготвен списък от МОН, от 4534 училища и детски градини в страната само 2900 ще имат право на европейско финансиране, съобщи Тодор Попов, председател на управителния съвет на НСОРБ.

 

България изпраща оперативна програма "Региони в растеж" в Брюксел до края на май със 67 града, каза министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева. По този въпрос българската позиция е последователна и единодушна, допълни Попов.

 

Аргументите са, че за България е по-добър полицентричният модел, чрез който ще премахнем различията между отделните региони, каза Терзиева. Тя допълни, че градовете вече имат разработени регионални планове за развитие до 2020 г. Така се надяваме да убедим Брюксел в правотата си.

 

За Европейската комисия обаче това е разпиляване на ресурс. Тя иска парите да бъдат насочени там, където живеят най-много хора, за да може да се усетят ползите от европейското финансиране. Целта е инвестираните средства да доведат до растеж и заетост, а не да бъдат разпилени.

 

На практика обаче България предлага точно това. Първоначално градовете бяха 36-те големи, но след политическа намеса още по времето на ГЕРБ броят им започна постепенно да расте, докато набъбна до внушителните 67 града, разделени на четири нива.

 

Първоначално Брюксел беше склонен да финансира само градовете от първо и второ ниво – София плюс Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Стара Загора и Плевен. Така към второ ниво бяха пришити Велико Търново и Благоевград по времето на ГЕРБ, а новата тройна коалиция прибави и Видин, избирателният регион на председателя на парламента Михаил Миков и така броят им нарасна до 9. През есента на 2013 г. Брюксел склони финансиране да получат и още 17 града, които са в трето ниво, но категорично отказва за 28-те от четвърто. Аргументите на Еврокомисията са, че те получават средства и от Програмата за развитие на селските райони, докато в същото време селата около големите градове остават без финансиране.

 

Все пак българските власти са се съгласили с аргументите на ЕК в някаква степен и в последния момент са вдигнали парите за най-големите, макар и минимално, но то е за сметка на градовете от трето ниво, където са основно областните и нямат право на подпомагане по ПРСР. Така най-малките общини, откъдето хората бягат поради липса на работа ще бъдат с нови детски градини и училища, в които обаче няма кой да учи.

 

Разпределението между градовете – по равно, но не съвсем

 

Разпределението на 928 млн. евро за 67-те градове е разпределено почти по равно между големите от първо и второ ниво общо десет града и останалите 47 града от трето и четвърто ниво.

 

В първо ниво е София, която с допълнителните 20 млн. евро от днес получава общо 140 млн. евро до 2020 г.

 

Деветте града от второ ниво също получиха бонус от 20 млн. евро и ще вземат общо 310 млн. евро. Разпределението между тях обаче е различно и зависи от четири фактора – категория на града, население, потенциал да усвои парите и социално-икономически възможности.

 

Така след София най-много пари ще вземе Бургас – 48 млн. евро, който през изминалия програмен период е сред отличниците в усвояването на европейски средства. Бургас и в момента е най-напред от всички градове, като вече е обявил обществените поръчки по някои от проектите, показва справка в регистъра на обществените поръчки.

 

Варна взима 47 млн. евро, Пловдив – 45 млн. евро, Русе – 30 млн. евро, Стара Загора – 28 млн. евро, Плевен – 25 млн. евро, Благоевград и Велико Търново - по 22 млн. евро, и най-изостаналият град Видин – 20 млн. евро.

 

За 17-те града от трето ниво, чийто бюджет олекна с 40 млн. евро, остават 370 млн. евро. От тях най-много пари – около 18 млн. евро, ще вземе Добрич.

 

За 28-те града от четвърто ниво остават 104 млн. евро. Те обаче имат право и на пари от ПРСР, каквото нямат останалите градове от програмата.

 

Няма яснота за болници и туризъм

 

Няма яснота още по други проблемни въпроси – кои и колко болници ще получат финансиране и за туристическите обекти. Причината е, че Стратегията за здравеопазването, която трябва да посочи броя на действащите болници, все още не е готова. По думите на министър Терзиева яснота по този въпрос ще има след изборите.

 

Не е готова и методологията за приоритизиране на обектите на културното наследство, по която трябва да се определи кои туристически обекти ще получат подпомагане. По думите на Терзиева списъкът с обектите трябва да е ясен през следващия месец.

 

Взето е разумно решение целият бюджет на програмата да се пусне за договаряне и да не се заделя резерв от 20%, който да се пази до 2018 г., каза Тодор Попов. Той се надява до края на годината да бъдат отворени първите схеми за кандидатстване по програма "Региони в растеж".

 

План графикът е правителството да изпрати оперативните програми за одобрение до края на май в Брюксел, а през есента се надяваме "Региони в растеж" да бъде одобрена, каза министър Терзиева, без да се ангажира кога ще бъдат отворени първите схеми.

 

Извън градовете останалите средства по програмата се разпределят в шест направления.

 

За реновиране на образователна инфраструктура са предвидени 133 млн. евро. Не е заложено изграждане на нови училища и детски градини.

 

За здравеопазване средствата са 84 млн. евро, като те ще отидат основно за реформата в спешната помощ и доболничната помощ, по думите на министър Терзиева.

 

За социална инфраструктура са планирани 51 млн. евро, а за регионален туризъм – 127 млн. евро.

 

За ремонт на втори и трети клас пътища са заделени 194 млн. евро, а за предотвратяване на свлачища 20 млн. евро.

 

В същото време за реклама и възнаграждения по програмата бюджетът е 52 млн. евро.