Големите губещи от темата за досиетата са Първанов и Станишев

Какво целеше и какво уцели Румен Петков с хода си по отварянето на някои досиета?

Много е трудно да се влезе в главата на човек като министър Петков. Струва ми се, че първата и най-важната му цел бе да уязви журналистическата гилдия и да я принуди да бъде малко по-внимателна с него, с МВР и правителството. Това е ясно, защото Коритаров получи предупреждение в телевизионния ефир, когато Камен Пенков бе при него след убийството на Чората. Напълно възможно е освен това да има съвсем други скрити цели, за които можем само да догаждаме. Например едно известно отслабване на премиера Станишев и на президента Първанов. В момента Петков се ситуира като силния човек в правителството, който диктува събитията и не случайно вашият въпрос е какво цели министъра.

Чия политическа воля ще осъществи процесът на отваряне на досиетата? В опозицията има воля, но самата опозиция е слаба. В същото време има достатъчно поводи да се съмняване в наличието на политическа воля за това в БСП, НДСВ и ДПС.

Това е деликатен въпрос. Разбира се, БСП винаги е била противник на отваряне на досиетата, както и други членове на сегашната управляваща коалиция. В момента нещата се развиват по такъв начин, че БСП се оказва в една догонваща позиция и като че ли няма голям избор – или трябва да се включи в този процес на гласност и на катарзис или просто да изостане от събитията. Без съмнение опозицията има ясна политическа воля, но от нея нищo не зависи.

Това ме кара да си мисля, че Петков и хора около него и зад него са всъщност някаква “скрита воля”, която има свой дневен ред, подменящ други по-важни въпроси на деня. Все пак трябва да си дадем сметка, че тежката критика, която дойде от страна на ЕС, бе към министрите Петков и Петканов и един от политическите отговори, които българското правителство можеше да даде, е да смени именно тези министри. Самата фактическа ситуация в управляващата коалиция не правеше много възможно извършването на това действие. Напълно възможно е в момента това да е един силен ход на защита от страна на Петков, защото темата за досиетата остави на заден план европейската тема и второ, защото тя отвори серия от микроскандали, които оставят в сянка по-големите гафове на вътрешния министър.

Т.е., вие сте на мнение, че акцията на Петков е някаква форма на отклоняване на обществено внимание?

Не бих искал да бъда параноичен и да мисля, че има зловещ сценарий, който да вкара в една поредица от клепане и омърсяване всеки или почти всеки, независимо дали от ляво и от дясно, без значение дали е от критиците на правителството или от неговите поддръжници. Но това е резултатът и би трябвало вътрешният министър да е много глупав, за да не го предвиди. Така, че за мен в тези действия има намерение и то е един дълго нестихващ скандал, при който като сапунена опера във всяка серия да вкарва нов герой и нова врътка. При това положение самият Петков излиза от прожекторите като несправящ се с тежките си отговорности и се нарежда редом с цялото българско общество, което е застинало в скандала – половината като герои, а другите като зрители.

Ясно е, че ако този процес бъде осъществен, той ще е под контрола на  тази управляваща коалиция. Поради ясната връзка на поне две от тези партии с ДС, вие виждате ли опасност от опорочаване на процеса?

Има двусмисленост във факта, че една коалиция, в която участват БСП и ДПС се заема, ако въобще се заеме, с отварянето на досиетата. Наистина е възможно да остане усещането за непълнота, нечестност или известна манипулация. По-добре е да видим как ще протекат политическите и парламентарните дебати, ако се стигне до такива.

Говорейки за това кой ще има полза от тази ситуация, трябва да се отбележи един кръг в БСП и това са противниците на президента Първанов. В момента големите политически губещи от случващото са Станишев и Първанов, защото усещането в обществото е, че те въобще не могат контролират процесите. Единият не може да контролира правителството, а другият не може да контролира въобще ситуацията в държавата. А единият и другият имат много ясно разписани компетенции в областта на сигурността.

От тук нататък Първанов ще трябва доста внимателно да обяснява, че има влияние както в страната, така и в своята си партия. Едновременно с това ще бъде принуден да се обяснява до каква степен е изгодно един човек, който се е занимавал с шпиониране на съседна нам държава и който вече се носи с псевдонима “Гоце”, е уместно да бъде избиран отново за държавен глава. Не че е невъзможно, но само казвам, че той се запътва към тези избори с изключително отслабени позиции.

Същото става с позициите на Станишев в партията. Затова и смятам, че няма никой да посмее да сменя Румен Петков заради инициативата, която предприе  и заради нарушението на закона, което е се оказа, че е извършил. Ако сега Румен Петков бъде сменен, той ще бъде отстранен не като слабия играч в отбора и не като човека, който не може да се справи с организираната престъпност и корупцията, а ще падне едва ли не като жертва на истината и като един от първите български министри, който е решил да сложи пръст в раната.

Оставянето на Петков на позициите, на които е сега, ще доведе до допълнително отслабване на премиера и президента. Заради това ще ми бъде трудно да предскажа какво ще е поведението на мнозинството. Ако те искат да излязат от положение, трябва максимално бързо да заработят за отварянето на досиетата и за изработването на много ясни процедури – кой какво може да чете, къде и как да го огласява.

Като всяка публична и политическа дейност и тя да трябва да се прави по някакви ясни правила и процедури. В момента кранът е развинтен и от него ту потичат някакви по-обилни, ту по- оскъдни парчета информация. След това по вестниците се поява друга информация, която се получава от по-други канали. Усещането на много хора в страната, включително и на десни избиратели, е за тотален хаос и несигурност - няма пилот в самолета, а има само слухове.

Има завъртане около хора, които по някакъв начин са сътрудничили на службите, но по един много манипулативен начин. Защото зад имената, които се споменават, по някакъв начин изчезват големите виновници за последната национална катастрофа. БКП имаше 1 милиона членове и всички знаят, че сътрудниците на ДС не бяха набирани от там. Доносниците бяха набирани от безпартийните, за да донасят за партийните. И това е включено в самата структура на изграждането на комунистическата държава.

Ние трябва да проведем един малко по-структуриран дебат и отново да се върнем на комунистическата партия и на ролята на службите в целия държавен апарат и едва на трето място да сложим доброволните или платените сътрудници, за да можем внимателно да разграничим както държавническата страна на службите, така и моралната дилема на всеки един. В момента такъв разговор не може да води, защото сме влезли в една абсолютно клюкарска вълна, в която всички се оказват въвлечени.

Какво ще се случи в БСП?

БСП  ще бъде много сериозно раздвоена. Има крило, което няма да допусне радикално разкриване на досиетата, но има и по-прагматично крило, което по не се страхува от това, което ще излезе от страниците на историята. Едновременно с това в БСП се заформя по-крайно ляво движение, което вероятно ще се възползва и от този дебат, за да застане на позициите на една част от твърдия електорат на БСП. Твърдият избирател на БСП освен, че иска социална държава и т.н. иска и една положителна оценка на комунистическото управление, иска и дискретност към мръсотиите на онази власт.

Как дебатът ще отрази на десните?

Въпросът е дали дебатът ще бъде пренесен към по-широки електорални кръгове, дали ще има отношение към издигането на обща президентска кандидатура. Тъй като въпросите за ДС и нейните структури са силно вплетени във  всекидневния живот на българина, всяка радикална теза ще зарадва едни, но ще обезпокои сериозно други, които сега са десни избиратели, но по времето на комунизма са се държали по-конформистки, имайки предвид че са били млади, животът е бил пред тях и е трябвало да направят своите компромиси.

Въпросът за досиетата в този аспект има много ясен политически,  държавнически и морален план. Ще има една фундаментална морална позиция, според която всеки с картонче и с някаква следа е някакво аморално същество – човек, прегазил всичко свято само и само, за да защити себе си и собственото си благополучие. Ще има и по-мъгляви позиции като тази на Кориторов, които ще казват - изповядан грях – половин грях.

Най-голямата поука от тези времена е в общество да се появи едно по-здраво морално чувство. Обществото трябва си припомни посланието, че не е избор да бъдеш на страната на силата и не е избор да бъдеш на страната на необходимостта и принудата. Истинският избор винаги върви срещу силата и срещу принудата. И ние познаваме много българи, които са се лишили от бъдеще, не са получили работа, пътуване в чужбина и т.н., тъй като отказали сътрудничество на службите. 

Коя държава ще бъде “унищожена” при отварянето на досиетата?

Действията на Петков всъщност са в посока силно отслабване на държавата и засилване на собствените му позиции и на собствения му политически кръг. Неговата теза се дължи на факта, че наистина комунистическите тайни служби засягат всички структури на държавата и обществото на всички равнища. На практика те са инструмент за контрол над една част от елита, предимно партийния.

Всъщност голямата конкуренция и напрежение в онова общество е била между БКП като официална организация на власт и тайните служби, които са инструмент за удържане на партията в дисциплинирани граници от страна на един малък елит в Политбюро. Едновременно с това цялата система се храни от жеста, от актовете на масово доносничество. Без да са били членове нито на БКП, нито на тайните служби, клубовете на ОФ се занимаваха масово с доносничество, когато пишеха разни писма и справки за младите хора, когато те трябваше да отидат в казарма, в университет или да започнат работа. Едно писмо от ОФ можеше да сложи край на всички младежки амбиции. За много мои съвременници това беше реалност. В този смисъл мисля, че е по-добре да изминем пътя до слабата държава, защото ако нещо ще сложи край на недореформираната комунистическа държава, това ще бъде именно разкриването на досиетата.

Важно е това да стане по един дисциплиниран начин, да има ясни процедури, яснота кой какво, кога, къде може да пипа или публикува. Иначе саморазправата на едни хора с други може да стане неуправляема.  

С какви морални категории трябва да се гледа към тази история?

Моралните категории са много едри и е много опасно, когато те тръгнат с обратна дата да се прилагат назад към миналото. За илюстрация ще припомня един разказ на Борхес за едно ченге – доносник, което в хода на промените – перестройка, гласност, преход или революция -  извървява пътя от доносник до човек, който оглавява революцията. С този пример, както Борхес така и аз искам да кажа, че моралните категории са твърди едри и твърди и непригодни да опишат реалната роля, която тези доносници, сътрудници, разузнавачи, експерти, са изиграли по време на прехода.