Проблемът с отрицателните лихви директно ощетява бизнеса у нас. Големите банки в България от около година насам събират солена "такса", за да поддържат големи влогове на юридически лица, става ясно от тарифите им, показва проверка на Mediapool.
Банкери обясняват промяната с решения на Българската народна банка (БНБ), които обаче реално са в резултат от политиката на Европейската централна банка и международните пазари. От началото на 2016 г. БНБ събира отрицателна лихва върху свръхрезервите на банките, която първоначално беше -0.4%. През октомври 2017 г. обаче процентът беше променен на -0.6%. Подобни такси се събират и по сметките на правителството в БНБ, включително на Сребърния пенсионен фонд, който е депозиран на около -0.20%. В резултат се стига до парадоксалната ситуация, при която БНБ в момента печели от доходността по пасивите си (тоест от отрицателни лихви върху свръхрезервите и сметките) вместо от активите си (инвестиции в чужди държавни ценни книжа). През 2018 г. централната банка е загубила 60 млн. лв. от инвестиции в ДЦК, но пък е спечелила 18 млн. евро от отрицателни лихви и 46 млн. евро от преоценка на златото.
Големите банки бързо реагираха на новата такса на БНБ, като през пролетта на 2018 г. въведоха солена удръжка за големите депозити на фирмите, възлизаща на 0.60%. Въпросната "такса за съхранение на парични средства" играе ролята на отрицателна лихва, каквато не може да има по закон.
Най-голямата банка у нас - УниКредит Булбанк - събира "такса" от 0.60% на година върху влоговете на юридическите лица за превишението над 3 млн. лв., става ясно от тарифата ѝ. В Райфайзенбанк удръжката е формулирана като комисиона "наличност". За средствата над 2 млн. лв. тя е 0.60% на годишна база, а за превишението над 10 млн. лв. - 1%. Месечната такса "наличност" в Банка ДСК е 0.60% на годишна база за суми над 1 млн. лв. Таксата за "съхранение на парични средства" в ОББ е 0.50% годишно за сумите над 2 млн. лв. В тарифата на ПИБ (Fibank) не личи да се събира такса за наличността по депозитните сметки на бизнеса.
Проблемът с отрицателните лихви в световен план се задълбочава, а краят на тенденцията към нулеви и отрицателни лихви засега не се вижда.
Стига се дори до абсурди, като например пускането на пазара на първия ипотечен кредит с отрицателна лихва. Продуктът е на третата по големина банка в Дания Jyske Bank, която започна да предлага на клиентите си 10-годишен заем с лихва от -0.5%, съобщи британският в. "Гардиън". На практика банката плаща, за да се освободи от наличните си средства, макар отрицателният процент да не включва таксите.
Не по-малко странна е ситуацията в Швейцария. Там няколко банки вече обявиха отрицателни лихви върху по-големите депозити на физическите лица. Например, от 1 ноември най-голямата банка в страната UBS въвежда "такса" от 0.75% върху депозитите на граждани на стойност над 2 милиона франка, съобщи Ройтерс.
Тези дни в Германия тече дебат дали да има забрана за отрицателни лихви върху депозити на дребните спестители. Подобна мярка бе предложена от управляващите в Бавария, но банковият сектор е против ограничението, защото то може да доведе до дестабилизация. Федералният финансов министър Олаф Шолц обаче каза, че ще проучи законодателните възможности да се забрани въвеждането на наказателна лихва върху влоговете до 100 000 евро.
Политиката на отрицателни лихви предизвиква дълбоки политически разделения и се отразява доста негативно на банковия сектор в ЕС. Политици и експерти твърдят, че не е нормално централните банки да налагат квазиданъци върху спестяванията, защото това е недемократично и противоречи на принципа, че данъци могат да налагат само избраните от народа власти.
Според финансисти ситуацията е нездравословна и от икономическа гледна точка, като е много вероятно тя да доведе до нова криза.
На 12 септември се очаква важно решение на Европейската централна банка, което най-вероятно ще сигнализира за влошаване на проблема. Най-вероятно Франкфурт ще намали допълнително базовите лихви и ще обяви нови икономически стимули. От известно време нулевите лихви по заемите и отрицателните (-0.40%) лихви по депозитите в еврозоната стояха непроменени. Печатането на пари, с които да бъдат изкупувани облигации от еврозоната, вероятно ще се върне с пълна сила, след като беше спряло в края на 2018 г.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
6 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Pepe , удоволствие е да те четем. Продължавай с лекции те , моля .
Ха ха ха Направо казано, никой не иска пари. Ха ха ха Предлагането на пари е по голямо от търсенето. Ха ха ха Демек производство на стоки няма. Ха ха ха Ами печалбата от търговия между търговци какво означава. Ха ха ха Въздух под налягане. Хем го има , хем го няма. Ама гърми яко кат се спука балона.
Какво да ви кажа, всичко е нормално, само хората, които си държат парите в банки са ненормални при отрицателна лихва, и за фирми и за физически лица.
E - yay! УАУ! :) В "нормалния свят" бизнеса - фирмите, взимат от банките пари под формата на кредити, влагат тези пари в икономическа дейност и връщат на банките парите, които те са им дали, плюс лихва. Тези пари, които фирмите влагат в икономическата си дейност се наричат "капитал", а цялата система на функциониране се нарича "капитализъм". Затова в "нормалния свят" колкото по-малка е лихвата, толкова по-малка е "надценката" на капитала, с който активните икономически субекти оперират, което означава, …
че този "капитал" е по-евтин за тях. Активните икономически субекти... В САЩ Тръмп критикува Федералния резерв, че не е свалил достатъчно лихвата за да стимулира иконимиката, която показва признаци на забавяне. В САЩ ниските лихви са икономически стимул. В България "голям бизнес" е някой, който е получил "големи пари" - в "куфарчета", от няКОЙ. В България "големия бизнес" не е нормален икономически субект, не е икономически субект, който разчита на икономическата си активност за да създава добавена стойност. В България "големия бизнес" наместо това разчита на банките да му дават лихви върху "куфарчетата". В България, според Цветелинка, "големия бизнес" "страда" от ниските лихви, защото... не получава от банките достатъчни лихви, за да продължи да бъде "голям бизнес"... А от банките, поне според "бизнеса" и Цветелинка, се очаква да разчитат на "потребителите" и на "малкия бизнес" да бъдат активните икономически субекти, които да връщат на банките кредитите, които са получили. И трябва да връщат тези кредити, тези пари с достатъчни лихви... за да има и за "големия бизнес". Цветелинке, чудя се къде си си получила икономическото образование... но честно казано - не ме интересува много. Повече ме интересува това, че някой ти плаща за да пишеш глупости на тема "икономика"... и някой друг /на още по-ниско ниво/ да ти вярва. Честно казано не знам какво съдържа статията ти. Никога няма да узная, защото нокой човек "с всичкия си", не чете "икономическа статия" /или която претендира да е такава/, която в заглавието си твърди, че "големия бизнес" страда от ниските лихви или "се таксува"... с отрицателни лихви.Само за да добавя контраст - в Германия обсъждат да се забранят отрицателните лихви върху влоговете/депозитите на индивидуалните/малките вложители. Правиш ли въобщв разлика?
Като удари кризата, всички "банкери" ще се сетят, че няма такова животно "отрицателна лихва".