Днес големият поет, преводач и сценарист Валери Петров навършва 90 години. Името му се свързва с великолепна поезия за деца и възрастни, блестящите преводи на драматургичните творби на Уйлям Шекспир, на приказките на Джани Родари и на Ръдиард Киплинг и сценариите на филми, обичани от поколения българи.
Валери Петров е роден на 22 април 1920 година в София. Истинското му име е Валери Нисим Меворах - български писател, сценарист, драматург, преводач. Първите си стихове печата през 1936 г. в списание "Ученически подем". Подписва ги с фамилията на майка си - Петров. "Защото тогава беше трудно да се печата с име на евреин", спомня си писателят.
През 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север", издателство "Д. Чилингиров", подписана с псевдонима Асен Раковски. През 1944 г. Валери Петров завършва хуманитарна медицина в Софийския университет. През есента и зимата на 1944 г. работи в радио "София", после участва във втората фаза на Отечествената война като военен писател - в редакцията на вестник "Фронтовак".
След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на сатиричния седмичник "Стършел" (1945-1962). Работи като лекар във военна болница и в Рилския манастир. От 1947 до 1950 г. е в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува като делегат на различни конгреси до Америка, Швейцария, Франция.
През 1949 г. излиза стихосбирката му "Стихотворения".
В периода 1977-1980 г. той е редактор в Студията за игрални филми. Автор на сценарии на игрални филми като "Точка първа" (1956), "На малкия остров" (1958), "Слънцето и сянката" (1962), "Рицар без броня" (1966), Един снимачен ден" (1969), "Откъде се знаем?" (1975), "С любов и нежност" (1978), "Йо-хо-хо" (1981), "Разходки с ангела" (1990), "Театър, любов моя" (1994), "Всичко от нула" (1996), автор е на сценарии на анимационни филми "Приказка за боровото клонче" (1960), "Гръмоотводът" (1962), "Гордата лампа" (1963), "Главозамайване" (1964), "Вариации върху стара тема" (1966), "Меко казано" (1983).
През 1961-1962 г. Валери Петров е редактор в издателство "Български писател". През 1961 г. излиза поемата " В меката есен", за която получава Димитровска награда, през 1962 г. - излиза сборникът "Поеми", 1965 г. - пиесата "Когато розите танцуват", през 1970 г. излизат сатиричните стихотворения и поеми "На смях", 1970-1974 г. - са публикувани в четири тома преводите му на драматургичните произведения на Шекспир.
През 1986 г. е издадена книгата му "Пет приказки". През 1990 г. излизат негови избрани произведения в 2 тома.
Валери Петров бе избран за народен представител в Седмото велико народно събрание (1990-1991). Член е на Българската академия на науките и носител на званието ″академик″.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
59 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
ВИЕ СТЕ ГОЛЯМ ГЛУПАК И ГРОЗЕН АНТИСЕМИСТ!СРАМ, СРАМ, СРАМ!Поклон пред поета и човека Валери Петров!Всеки ред, написан от ръката му, е лек за душата.
Чстито на Валери Петров!!! Да бъде благословен!Г-н Чолаков, за вас е все едно къде киснете - в Швеция или другаде, защото непрекъснато сте на компютъра и плюете като обезумял по форумите срещу България. Но така и така сте в Швеция - не човек, а желязо - защо не се разровите да проверите кой провали нобеловата награда на Багряна или дори тази на Валери Петров?
Не ме интересува червен ли си, син ли си, пепитен или ивритен! Да стигнеш и минеш стоте! Чел съм и чета с удоволствие всичко, което е излязло изпод перото ти. Великолепна поезия! Невероятни преводи! Само Шекспир да бе превел - пак стига! Да си жив и здрав! Прости на малките озлобени човеци, които опитват да хапят и тебе! Ти и без друго няма какво да сториш, защото те хапят ръба на подметките ти. Дотам стигат!
Поклон на най-почтения български интелектуалец!!! Поклон на човека, който ни подари Шекспир и ни показа възхитителна доброта и великодушие!!!Но новите фашизоиди не могат да живеят под едно небе с В.Петров- те си искат Бойко ,Цецо, Пашите, Дамбовците, Маджовците и сие. Но не всички сме великодушни като В.Петров- няма да ви се дадем! NO PASSARAN!!!
Чолаков,ти си кръгъл идиот.
Добър поет, но...Нека каже доволен ли е от днешния хал на хората ?Има ли връзка нагъзването му на червените гадове/заедно с Радичков,Петко войвода и други подобни/в изборите за народно събрание.Доволен ли е?
пидсаното от вас е срам за всеки българин как така сте доктор пък има толкова омраза във вас какво лекувате като вие сте болен и то от омраза сърдечен поздрав към поета и перводач Валери Петров - де да имаше повече такива начетени и скромни българи
НА "ПОПА" И все пак беше хубаво, че точно на тая моя спирка се сбира сега младежта, тъй че можех да слушам, уж чакам трамвая, как дърдорят си весело разни празни неща, как открито целуват се, как дрънчат на китари, как се смеят на смешки, явно смешни за тях, и как явно ни чувстват отчайващо стари, допотопни животни, достойни за смях. Но в тъмното снощи ми се стори гранитът на Патриарха с куп венци ограден. А то били те. Уморени да скитат, седяха на цокъла, на пет крачки от мен. Осветил ги бе блясъкът …
от трамвайната жица и при тяхната хубост нещо в мен затрептя: А не са ли наистина тези всъщност дечица Мил венец от страната ни, свеж букет от цветя? Умни, будни, такива, със каквито едва ли би могъл да се хвали друг някой народ, а ний какъв избор срещу туй сме им дали? Безработица вкъщи или чужд небосвод. Не че няма сред тях доста с бръснато теме, и че много от тях не се боцкат с игли, но и много ги лъже това, нашето, време и добре е, че само ни се смеят, нали, като биха могли... А те, виж как, красиви, под неона в целувка сливат млади лица, виж как дръзко се мятат момчешките гриви и как женствено в мрака блясва в миг обеца очевидно нехаят, или просто не знаят, че светът им могъл би да е друг, не такъв... Сбогом, скъпи дечица! За нас иде трамваят. Дано сте щастливи, наша плът, наша кръв!
Светло присъствие в съкровищницата на българската култура, това е Валери Петров. Мерна единица за истинска стойност на писателското творчество и личностен морал. Той е от малцината български творци, който не подкрепи скандалната някога подписка срещу Солженицин, прие с достойнство наказанията, които му бяха наложени по случая. С този свой жест Валери Петров остави брилянтен пример за настоящите и бъдещи творци на словото във всичките му насоки – поезия, проза, публицистика, който пример за жалост …
все още не е станал задължителен ориентир за повечето съвременни автори. Дано Бог му отпусне още дни и години да бъде между нас, за да просветлява натрупаната тъмнина в българските ни умове с още словесни бисери.
Не се гаси туй, що не гасне...Ако подставеното лице, пишещо като "от Швеция" не е разбрало дори тези простички Вазови думи, какъв е смвисълът да му се обяснява повече? Стефан д-р Чолаков???? Което ще рече, че не той е доктор, а баща му. Що за архаизъм и за псевдоинтелигентна поза? Да, Валери се казва Валери Нисим Меворах. И какво от това? Как е оцелял ли? Верният антикомунист Стефан не знамси кой д-р би трябвнало да знае, че у нас лагери не е имало. 20 000 евреи от "новите" земи са предадедни на …
нацистите и са заминали за Аушвиц. Тези, от "старите предели", са засегнати от Закона за защинта на нацията/да не се бърка със Закона за защита на държавата/, затворени са били магазините им, били са уволнени от работа, носели са жълти звезди....Но са оцелели, благодарение на толерантността и решителността на този някога смислен и добър наш народ. Много са хукнали и по партизанскте отряди и по нелегалните групи. Виолета Якова-Иванка, вярна дружка на Митка Гръбчева, загинала през 1944 година, на нея се нарича режисьорката Иванка Гръбчева. А това явление, което пише от някой Каспичан или Полски Тръмбеш, че е от Швеция, просто има нужда от сериозна психатрична помощ.