Големият търг за каспийския нефт

От Каспийския регион идват противоречиви, но главно оптимистични съобщения за нови запаси от нефт и газ. Прокарват се нови тръбопроводи, има конкуренция между различни строителни проекти. Ред петролни компании от различни страни гледат да не изпуснат своето. Държавите си оспорват петрола, добиван в региона, и правят опити да вземат под свой контрол трансфера на предвижданите добиви. САЩ приключват лобирането за проект на петролопровод за каспийския нефт през Баку и Грузия към Турция, а Русия пуска на вода най-съвременния боен кораб Татарстан, който да оглави Каспийската военна флотилия.

Прикаспийските държави гледат в бъдещето с надежда и търсят начини да продадат петрола колкото може по-изгодно в икономически и политически план. За място на пазара се борят всички - и онези, които имат петрол /Казахстан/, а може би скоро ще имат и много повече, и онези /като Азербайджан/, които надали могат да се надяват кой знае на какво в обозримо бъдеще. Или пък, ако нямат собствен петрол /като Украйна, Грузия и Труция/, страните се стремят поне да транспортират чуждия нефт през своя територия, като използват специфичното си икономическо-географско положение.

Зад цялата тази трескава дейност прозират икономическите и политическите интереси на световните държави. Преди всичко, разбира се, на САЩ и Русия. Вероятно в случая е по-правилно да кажем дори - на Русия и САЩ, доколкото за нашата страна въпросът накъде ще потече каспийският нефт и колко ще бъде той е далеч по-съществен, отколкото за американците. Те в краен случай разполагат и с други варианти, за да гарантират енергийната си сигурност. Ако пък ние изгубим контрола върху големите петролопотоци по южната си периферия, подобна загуба едва ли ще може да се компенсира с разширено присъствие на пазарите на Европа и САЩ. А пък Китай и държавите от азиатско-тихоекаенския регион засега обещават нелоши изгледи по-скоро за руския природен газ, отколкото за нефта.

От птичи поглед Каспийският регион изглежда разчертан от плътни линии - действащите петролопроводи, от пунктирни - тези в строеж, и от виртуални - проектирани на хартия или намиращи се засега само в сферата на предварителни преговори и добри пожелания.

Структурата на това реално-виртуално пространство се определя сега от няколко основни съставки.

Преди всичко ще споменем руския "северен" маршрут, по който петролът се придвижва от находищата в Казахстан и Азербайджан към морския терминал в пристанище Новоросийск.

Следва 1500-километровият маршрут на Каспийския тръбопроводен консорциум /КТК/ - от казахстанското находище Тенгиз до същия Новоросийск. Руското правителство контролира 24 на сто от капитала на консорциума. Други 12,5% са собственост на LUKARCO - съвместно предприятие на компанията ЛУКОЙЛ и стратегическия ѝ партньор Atlantic Richfield Company /ARCO/, а 7,5% - на съвместното предрпиятие Rosneft-Shell Caspian Ventures Limited.

Работи и "западният" стратегически нефтопровод от Баку до Супса /Грузия/, по който петролът се влива в маршрута Одеса - Броди и след това по нефторповода Дружба се придвижва за Европа.

Другите магистрални пътища на петрола от Каспийско море засега са във виртуалното пространство, но значението им за съдбите на държавите от региона в бъдеще може да се окаже решаващо.

В "най-виртуално" състояние засега са проектите за доставка на казахстански нефт в Китай /по маршрута Атирау - Атасу - Алашанкоу, 2 600 километра/ и до Арабско море през Иран. Много по-реално започна да изглежда напоследък проектираният вече и готов за строеж "основен експортен тръбопровод" /ОЕТ/ по маршрут Баку /Азербайджан/ - пристанище Джейхан /Турция/ през грузинска територия за прехвърляне на 45-60 тона нефт годишно от азербайджанския блок каспийски находища Азери - Чираг - Гюнешли /АЧГ/ до Средиземно море.

Перспективите на руската политика в Каспийския регион в значителна степен ще зависят от това как точно ще се развърже възелът от проблеми между Русия, Казахстан и всички онези, които стоят зад проекта Баку - Джейхан. Тук през последно време станахме свидетели на немаловажни промени. Първо - позицията на САЩ, които сега са още по-твърди в намерението си да решат напълно въпроса с прехвърлянето на каспийски нефт в Турция.

Второ - съществено се повишиха оценките на перспективните запаси от нефт в Казахстан. Трето - има успехи в развитието на тръбопроводните мрежи - на руските и тези на КТК в посока Новоросийск, на руските към Балтика, на Казахстан към руския "северен маршрут" и КТК.

Векторът на промените понастоящем е насочен като че ли благоприятно за Казахстан и Русия. Причина е съвпадението между откриването на нефтени запаси в Казахстан и строежа на магистрални тръбопроводи на територията на двете държави.

До най-последния момент Казахстан заемаше двусмисленото положение на държава, чиито претенции за скорошен и голям принос в световния нефтодобив изглеждаха за мнозина прекомерни. В същото време стремежът на ръководството му да форсира проучването и нефтодобива бе потискан, от една страна, от липсата на възможност за широко разгръщане на работата в северната част на Каспийско море поради неразрешения проблем за подялба на морското дъно. От друга страна, пречеше слабото развитие на нефтотранспортната инфраструктура.

Сега положението доста се промени.

Отначало Русия се споразумя с Казахстан за подялба на дъното в северната част на Каспийско море. След това италианската компания Agip даде оценка, според която петролните запаси само в находището Кашаган са 8-9 милиарда барела /1,1 - 1,2 милиарда тона/ и това веднага доведе до все по-високи оценки в самия Казахстан - до 20 милиарда барела, или 2,75 милиарда тона. Пред взора на държавните ръководители отново започнаха да се мержелеят образите на нефтопроводи до Китай, Турция и - не е съвсем изключено - до Иран.

Първият от тези проекти преди няколко години бе замразен от китайската страна до голяма степен точно заради съмнения, че Казахстан е способен да осигури предвижданите доставки от 20 милиона тона нефт годишно. В неопределено положение бе и турският маршрут от Баку до Джейхан, защото според солидни оценки неговата рентабилност би изисквала 1,5 - 2 пъти повече петрол, отколкото Азербайджан би могъл да осигури самостоятелно.

Сега трудностите биха могли като че ли да се преодолеят с помощта на казахстанския нефт, ако не бяха други обстоятелства. По-точно - напредналото развитие на мрежата от магистрални нефтопроводи в северната част на Каспийския регион и на руска територия извън пределите му.

Пускането на КТК като допълнение към наличния вече маршрут за Новоросийск и строежът на първия етап от Балтийската тръбопроводна система /БТС/ отвориха по-широко вратите за износ на нефт от Казахстан. В първия случай - след като в края на май тази гоидна в Казахстан бе открит петролопроводът Кенкияк - Атирау, генерален доставчик за който бе руската Стройтрансгаз. Той съедини находищата в Актюбинска и Атирауска области с два стратегически тръбопровода - КТК и Атирау - Самара. Във втория случай - след като завършването на първия етап от БСТ създаде условия за транзитиране на казахстански нефт през балтийското пристанище Приморск.

Тези системи не само вече действат, но и продължават да се развиват. Пропускателната способност на КТК в бъдеще трябва да достигне 68 милиона тона петрол годишно, на БТС - до 18, а след това и до 50 милиона тона. И какво ще остане след това в Казахстан? Ако, разбира се, той не продължи да учудва света с все нови запаси от петрол.

Компанията Chevron примерно смята да повиши петролните си добиви в Казахстан от днешните 12,5 милиона тона до 22,5 милиона тона през 2005 година, като инвестира заедно с това три милиарда долара в завод за пречистване на петрол и газ от сероводородни примеси.

Във всички случаи проектите, алтернативни на руските, се базират върху представи за неограничени перспективи пред нефтодобива в каспийския регион.

Все по-често чужди фирми се отказват от търсене на нефт и това принуди ръководството на държавната петролна компания ГНКАР да започне опити за създаване на международен консорциум оп разработване на запасите в най-перспективното находище - Гюнешли /което обещава добив от 90-130 милиона тона нефт/. А също и да настоява всички акционери на АЧГ да транспотират петрол само чрез системата Баку - Джейхан.

Междувременно украинските и грузинските политици слагат прът в колелата на защитниците на последния проект със своето все по-голямо суетене. Ръководството на Украйна се основава на споменатата вече доста съмнителна идея, че каспийският нефт ще стигне за всички и ще остане, и под този предлог се опитва да осъществи план от рода на "Азербайджанският нефт за Турция, казахстанският - за Украйна", имайки предвид проекта за нефтопровод Одеса - Броди - Гданск. Президентът Кучма предложи дори да се създаде "на каквито и да е условия" международен консорциум и той не само да управлява нефтопровода, но да се занимава и с каспийския нефт.

Грузия също не внася повече ред в нещата с трескавите си опити да изстиска повече от възможното от нефтопровода Баку - Супса. За целта не само се обсъжда перспективата да се повиши пропускателната му способност от 140 000 на 160 000 барела за денонощие, но се обмислят и химерични проекти за търсене на нефт в собствения черноморски шелф, където хипотетичните му запаси били 3,3 мииларда тона. Сега в Грузия се добиват 100 000 тона нефт годишно. Има и идея да се съедини Новоросийск с тръбопровода Баку - Супса за по-нататъшно транспортиране на руски петрол в пристанище Джейхан.

Проекти, желания и фантазии не липсват. Практически обаче инициативата в Касипийския регион засега принадлежи на Русия, която я дели с Казахстан. Страната успя да го постигне на първо място благодарение на няколко своевременно осъществени проекта за мощни петролопроводни маршрути. Трудно е сега да кажем доколко са възможни ред обстоятелства, от които по-нататък ще зависят много неща.

Преди всичко - колко нефт ще има все пак в Каспийския регион след няколко години?

Как ще се съотнася повишаването на нефтодобива със стратегическото строителство на тръбопроводи?

Кое може да не достигне - петрол или средства за транспортирането му?

Какви варианти преценява Русия с оглед на възможността в Каспийския регион нефтът да е много, а тръбопроводът Баку - Джейхан да бъде построен?

Как ще взаимодействат помежду си в различни условия руските държавни структури и петролните компании?

Въпросите са много, но ясно е едно - щом Русия инициативата в ръце, не трябва да я изпуска.

* - Авторът е доктор на икономическите науки, главен научен сътрудник в Института за ориенталистика към Руската академия на науките

По БТА, със съкращения

Споделяне

Още от Бизнес