Голяма селскостопанска реформа за Европа

В техническия жаргон, който в момента е на мода в Брюксел, става въпрос за "половинчата ревизия", но под тази невинна формулировка се крие същински "голям взрив" за селскостопанската политиката на Европейския съюз. Проектът, който представя утре комисарят Франц Фишлер би могъл да бъде един от тези, които са в състояние коренно да променят облика на европейското земеделие. Диагнозата, която поставя Фишлер не подлежи на съмнение.

Европейският съюз скоро ще приеме десет нови членове, което означава милиони допълнителни земеделци. Ако Общата селскостопанска политика продължи да бъде прилагана, огромният и без друго размер на помощите, които днес възлизат на 40 милиарда евро, няма да бъде достатъчен. Да се осигури на новите страни членки финансовата подкрепа, която е отпускана на сегашните членки на ЕС, би означавало чисто и просто бюджетен крах. За да бъде финансирано разширението на съюза, е необходимо радикално да бъдат променени критериите за отпускане на субсидии.

Комисарят предлага помощите за да бъдат ограничавани, да не бъдат отпускани вече в зависимост от произведеното количество, а да рекомпенсират доброто отношение към околната среда, качеството на продуктите и доброто здраве на добитъка. Партизаните на реформата аплодират.

" С един куршум - два заека", твърдят те. Най-напред така ще бъде ограничена стремежът за ръст на продукцият, често обвиняван, че провокира разсипничество и стои зад някои санитарни кризи, като "Луда крава" например.

Втора- та положителна последица е, че чрез спиране на директното финансиране, Европа ще отговори на основните обвинения, които ѝ отправят в Световната търговска организация всички развиващи се страни, възмутени от нелоялната конкуренция, която блокира техния износ.

Най-накрая реформата ще позволи на ЕС да вземе връх над САЩ, които наскоро гласуваха закон за отпускането на 190 милиарда долара субсидии в полза на фермерите си.

Защо тогава да не подкрепим проекта Фишлер? Защото не всичко е толкова просто, колкото изглежда. Общата селскостопанска политика заема специфично място в европейския съюз, поради големия си размер в общия бюджет и поради факта, че се е превърнала в терен на френско-германска конфронтация. Федералната република отпуска два пъти повече средства, отколкото получава и настоящата система започва все повече и повече да я отблъсква, особено откакто министър на селското стопанство е от зелената партия. Що се отнася до Франция, която е най-голямата селскостопанска сила на съюза и съответно има най-голяма изгода от настоящата система, то тя ще се опита по всякакъв начин да попречи на проекта, съзнавайки, че нейните земеделци ще бъдат истинските жертви от една подобна реформа. Франция е подкрепяна от южните страни членки и от Ирландия. Срещу нея е Великобритания, която е изконен враг на Общата селскостопанска политика, както и всички северни страни. Ерве Гемар може да се надява на известна помощ от германска страна, ако Едмунд Щойбер бъде избран за канцлер през септември.

Кандидатът консерватор не е човекът, който ще дръзне да разтърси Бавария с нейното твърде развито селско стопанство.

По БТА