"Голямата идея"" на Романо Проди

17 април 2001

Откакто Романо Проди дойде в Брюксел, често му казват, че се нуждае от някаква голяма идея. Вече е време главата на ЕС да възприеме такава идея, която да дефинира и да даде ново качество на управлението му. Тази голяма идея трябва да определя същността на неговата работа - какво върши и какво планира да прави, какво не е в състояние да постигне и в какви области смята, че трябва да получи повече власт.

Това може да не звучи така амбициозно, както предишните проекти на ЕС, като създаването на единния пазар и единната валута - еврото, но е също толкова жизненоважно за европейското бъдеще.

Проди, бивш премиер на Италия, получи широка подкрепа за новия си пост като човек, който можеше да поправи щетите, нанесени в началото на 1999 г., когато Еврокомисията на Жак Сантер подаде безславно оставка в резултат на поредица от финансови скандали. Проди дойде с надеждите на онези, които искаха да бъде възстановен авторитетът на изпълнителната власт в Брюксел, но и с подкрепата на някои национални лидери, които биха желали крилцата на Комисията да бъдат подрязани.

В средата на лятото ще станат две години от идването на Проди в Брюксел. Той със сигурност не се наложи като новия силен човек на Евросъюза, нито изясни ролята и отговорностите на Комисията. Репутацията му в Италия като умел политик не се пренесе и в Брюксел. Обратно, той е критикуван от собствените си служители, че е слаб комуникатор и му липсва визия.

Според някои Проди е надценен или е бил използуван за европейската версия на "Мисията невъзможна". Не е лесно да се спечели отново разочарованото европейско обществено мнение, а поддръжниците му посочват, че скованите европейски правила и процедури затрудняват още повече неговите действия. Критиците му възразяват, че не е успял да покаже дори малко от твърдата решимост, която направи толкова ефективно 10-годишното председателство на Жак Делор.

Какви в действителност са функциите на Проди и какви трябва да бъдат са обаче въпроси, които излизат извън рамките на неговата репутация и лични качества. Европейските политици се сблъскват все повече с проблема как да се съчетае необходимостта от все по-широки правомощия на ЕС при взимането на решения с растящия натиск да бъдат запазени правата на отделните страни-членки.

Вече бяха обсъждани предложения европейските гласоподаватели да избират пряко председателя на Комисията и сега тези предложения получават нова подкрепа от различни посоки. Възможно е следващите избори за Европарламент в средата на 2004 г. да станат удобен случай, за да бъдат издигнати кандидати за най-висшия пост в Комисията. Победителят неизбежно ще бъде определен като "президент на Европа".

Какви правомощия трябва да бъдат предоставени на един избран председател на Комисията? Очевидно той или тя ще получат безпрецедентна власт, но това ще създаде нови проблеми за решаване, като например пред кого ще трябва да се отчита и при какви обстоятелства президентът ще може да бъде отзоваван от поста си.

Избирането на президент на ЕС може да доведе до развитието на интересни сценарии. Политическата принадлежност на комисарите, назначени от новия президент, ще трябва да отразява резултатите от изборите за Европарламент, така че европейското правителство ще се превърне в много по-голяма степен в последица от политическото противопоставяне между ляво и дясно, отколкото е сега. Броят на представителите на отделните партии в Европарламента ще придобие поне същото значение, каквото има на национално равнище.

Не след дълго взаимодействието между европейските парламентаристи и комисарите може да заприлича на отношенията им в отделните страни-членки на ЕС.

Тази възможност може да разпали големия дебат за бъдещите политически структури на Евросъюза, обещани от националните лидери на срещата им на върха в Ница миналия декември. Това е дебат, който ще преобърне бъдещето на Комисията.

Слабоволие и отчетлива липса на самочуствие на най-високо равнище доведоха до нежеланието на Комисията да обсъжда въпроса дали тя е все още "европейско правителство" в зародиш или е на път да се превърне в обикновен секретариат.

Във властта на Проди е да поеме инициативата. Като предизвика дебати за ролята и отговорностите на председателя на Комисията, той ще насочи вниманието към въпроси, които ще определят бъдещето на ЕС. Той разполага с още почти четири години в Брюксел. И трябва да използува това време, за да може приемникът му да бъде избиран пряко и да разполага с действителна политическа власт.

Това може да бъде голямата идея на Романо Проди.