”Голямата промяна” и наследниците на Живков

Предизборната кампания щяла да бъде "титаничен сблъсък" между ГЕРБ и БСП, ляво и дясно, добро и зло, живот и смърт, Ин и Ян, Пижо и Пенда … И накрая на тази титанична борба като нищо щяла да се роди една голяма коалиция между основните протагонисти. Ако не коалиция, то поне мартеница, с която да се окичи отрочето – "програмно” или "експертно” правителство.

Борбата ще е титанична, защото БСП се гласят да осъществяват грандиозна, глобална, революционна ПРОМЯНА. На фона на кънтежа на копитата на ескадроните се дочуват следните драматични констатации:

"Днес промяната е задължителна. Тя започна по волята на народите в света, в Европа и в България. Те поискаха справедливост и се обявиха против върхушките – малцината, които притежават 97% от богатството в света; които преразпределят политическа власт и икономическа мощ и гледат безучастно и бездушно на мнозината, които живеят в затруднения и нищета. Те поискаха, когато се вземат решения за техния живот, да бъдат участници, а не потърпевши.”(Из предизборната платформа на БСП).

Титаничната борба най-вероятно ще завърши с коалиционна мартеница обаче, защото програмите на Пижо и Пенда по същество са еднакви. Tоeст Пенда е взела програмата на Пижо и е избродирала с червен конец върху нея няколко луксозни руски мотива, концентрирани в областта на енергетиката и външната политика.

И наистина, когато баластът от нищонезначещи фрази като "стратегическо прогнозиране и програмиране на държавно равнище”, "специално законодателство”, "въвеждане на професионално мениджърско управление” и "решителни мерки за създаване на български високотехнологичен икономически модел с висока добавена стойност” се изхвърли, разликите между програмите на ГЕРБ и БСП остават в следното:

* БСП обещава 500 милиона за предприятия, "отговарящи на определени критерии” като дългосрочна заетост в изостанал регион например. ГЕРБ не залагат конкретна сума, но също приоритизират балансираното икономическо развитие;

* БСП обещава 150 милиона за „иновации” за насърчаване на млади научни кадри;

* БСП се агажира с „държавна подкрепа” (неясно дали ще включва участие, гаранции или субсидии) за "руските” енергийни проекти – "Белене” и евентуални наследници на "Южен поток” и "Бургас-Александруполис” и др. ГЕРБ не са разписали такава позиция, но не са и отхвърлили подобни възможности, изключващи все пак субсидиите;

* БСП се обвързва с „конкретни инициативи и стъпки” за отпадане на санкциите на ЕС спрямо Русия;

* Социалистите (доста смислено) се ангажират с бюджет за образование от 5% към 2020 г., което е сериозно повишение от сегашните 3,5%. Както и 1% за наука през 2020 г. спрямо сегашните 0.19%.

Останалите разлики в програмите са или в сферата на пожелателното („постепенно повишаване на бюджета за култура до 1% от БВП”, “постепенно отменяне на плоския данък”…), или в сферата на смяна на етикетите (въвеждане на етикет „българско” за картофи например), или са козметични (20% данък за доходи над 120000 годишно, някои повишения на социалните плащания), или касаят реорганизации на институции (основно с цел подмяна на персонала).

В този смисъл „голямата коалиция” сравнително лесно може да се договори, като основният препъни камък ще е евентуално "държавната подкрепа” за "Белене”, "Южен поток” и т.н. Тук наистина става дума за милиарди – решително над десет милиарда евро. ГЕРБ са давали сигнали, че обмислят възможности за построяване на АЕЦ "Белене”, за да не "отидат на вятъра” вече изхарчените няколко милиарда. По отношение на Русия пък Борисов не е стигал до венцехваления на руския флаг над Крим, но се разграничи от Плевнелиев и като цяло е с обтекаеми позиции, които в нечии очи могат да минат и за дипломатични.

Така описана обаче ситуацията не е предреволюционна – става дума просто за съдбата на няколко проекта, които със сигурно ще бъдат много доходоносни за „върхушките”, но е силно вероятно да натоварят „мнозината, които живеят в затруднения и нищета” с дълг от още 20%-30% от БВП. Защото с това развитие на технологиите днес е невъзможно да се каже дали една инвестиция от 12 милиарда евро в ядрена централа изобщо някога ще се изплати.

ПАТРИОТИЧНОТО ПЕРЧЕНЕ = ЖИВКОВО СНИШАВАНЕ

Приказките за "голямата промяна” в наш контекст не са нищо друго освен познатото Живково „снишаване” и страх да не те отнесе някой глобален вятър. Изпреварващо нагласяване, "перестройка” с цел да си останеш същият и на същото място.

Вярно е, че по света вее някакъв "консервативен вятър”. Вярно е, че в утвърдени демокрации се появяват "революционери” като Тръмп, Фарадж, Льо Пен и т.н. Смисълът на тази "революция” е неясен (освен за основателите на българското "Тръмп общество”). Но куриозното е, че всички български ветропоказатели се „перестроиха” на консервативна посока за има няма и година. Най-консервативна стана БСП (след Българската православна църква), като зае най-недоброжелателни позиции спрямо бежанците. Социалистите не събраха кураж за една добра дума за горкото бежанско семейство в Елин Пелин. За да се конкурират с тях, "патриотите” сигурно трябва да обмислят линч или триъгълни бели качулки. Но и в „проевропейския” сектор „консервирането” протича с индустриална бързина. РБ-2 излезе с идеята за „мек образователен ценз” за ромите: тоест да се въведе сложно машинно гласуване, което те да не могат да използват. Практиката показва, че скоростното консервиране може да доведе до „бомбаж”, както очевидно е станало в този случай или пък в казуса с появата на бивши членове на ДСБ и ДБГ в листите на Атака/Обединени патриоти.

Консервирането и патриотичното перчене са в повечето случаи Живково снишаване и нагласяване спрямо вятъра, но мащабите им у нас показват и преиграване. В крайна сметка и в Германия, и в САЩ, и във Великобритания има мощни политически формации, които стоят срещу този вятър, без да имат намерение да ходят никъде. Загубата на един референдум или едни избори там е началото на борбата, която може и да е продължителна, но едва ли ще бъде загубена.

У нас обаче превръщането на почти всички в „консерватори” от нов тип се случи с такава скорост, че избори вече не са нужни – Пижо и Пенда заговориха почти на един език. Пижо намали „проевропейците” в своите листи (хора като Бъчварова) и увеличи консерватор-патриотарите (като Георги Марков). Пенда пък направо си закачи медальон с лика на Тръмп от едната страна и Орбан от другата. Обединени патриоти, случайни патриоти, Марешки, РБ-Витков и др. също се наредиха на тази консервативна опашка.

Всичко това показва едно: ценностите за голяма част от политическата ни „върхушка” са били само приказки, които лесно могат да бъдат сменени, когато задуха друг кариерен вятър. Как пък не остана един, който наистина да е смятал, че в гражданските права и свободи, европейската интеграция и цивилизованото отношение към другите има ценност, която си струва да бъде защитавана, дори когато това е по-трудно?!

Изключения наистина има – "Да, България!” и "Нова Република” най-вече. Маргинализацията им в политическото пространство само доказва общата тенденция обаче. Въпреки това наличието на тези формации е все пак белег за обществена разумност и надежда, че политиката може да не е само краткосрочна калкулация на скоростта на вятъра.

А иначе някои неща у нас се случват и повтарят като фарс. Консерватизмът, например:

"КОНСТАНТИН СТОИЛОВ: Неизбежно е нужно, щото в нашата конституция да вее дух на разумен консерватизъм!…

ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ: Какви са тези бабини деветини! (смях, ръкопляскания) Всичките ни неприятели са ни борили с това, че не сме узрели за свободата! Но ето че една комисия от Народното събрание ще да потвърди думите им. Комисията иска да ни се дава свободата като комка! (смях, ръкопляскания) Малко по малко, защото ни бил слаб стомахът! Те искат конституция, в която вее нещо, с други думи, вятърничева конституция! (ръкопляскания) Народът не бивало да бъде свободен, защото тъй се родило в главата на някой си!” 

Анализът е взет от портал "Култура".