Голямото Масово Объркване

Голямото Масово Объркване

Разгорелият се в България дебат около генно- модифицираните храни се оказа една от малкото каузи, които обединиха обществото и успешно стресираха политиците. Експерти обаче са на мнение, че голяма част от приказките са "плъзгане по повърхността", а липсата на разбиране за същността на генното инженерство и неговите продукти доведоха до пресилена реакция от страна на хората. В опита си да успокоят разбунените духове управляващите приеха промени в Закона за генно-модифицираните организми (ГМО), които спокойно могат да бъдат отхвърлени от Европейската комисия, тъй като противоречат на нейните директиви.

Според сега действащия закон у нас е забранено освобождаването в околната среда (отглеждането) и пускането на пазара на генно-модифицирани тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури. Европейските разпоредби обаче позволяват забрана на конкретен продукт (напрмер генно-модифицираната царевица на американския концерн "Монсанто" – MON810 или пък соя A2704-12 на "Байер"), а не принципна забрана, на нещо, което дори не съществува.

Все пак темата за ГМО е гореща навсякъде в Европа, а натискът срещу ЕК е голям, така че има вероятност до края на годината Комисията да позволи на страните членки сами да определят законодателството в областта и тогава българският закон ще може да съществува в сегашният си вид.

Забранителните текстове имат за цел да защитят биоразнообразието, тъй като едно от основните притеснения, свързани с освобождаването на ГМО в околната среда, е, че ще "замърсят" обикновените растителни видове, чрез кръстосано опрашване например, или пък ще навредят на останалите участници по хранителната верига – насекоми, гризачи, птици и т.н. Може да се каже, че "интересите" на природата са защитени.

Но защитени ли са потребителите?

Според Протокола от Картахена по биологична безопасност към Конвенцията по биологично разнообразие, ратифициран от България през 2000 г., на пазара не могат да се предлагат храни със съдържание на ГМО над 0.9%, а продукт с генно-модифицирани съставки трябва да е обозначен като такъв. У нас това на практика не се спазва. Доклади на столичната Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) сочат, че в периода 2004-2009 г. от 1304 продукта като кайма, колбаси, вафли, хляб, брашно, корнфлейкс и т.н., 34.35% са със съдържание на ГМО над допустимото, а на едва 2 етикета имало информация за съдържание на ГМО.

В докладите не се посочва санкционирани ли са производителите. Дори и да е така, проверка на Mediapool показа, че и в момента на пазара се предлагат продукти, описани в докладите на РИОКОЗ, със съдържание на ГМО над допустимото, което не е отбелязано никъде.

Производството, разпространението и етикирането на храните са предмет на Закона за храните, който тепърва предстои да се актуализира, заради обществения натиск срещу ГМО.

Какво е ГМО?

Според директива 2001/18/CE на Европейската Общност ГМО е организъм (като се изключи човешкия) с изменен генетичен материал, като това изменение не е извършено посредством естествено размножаване и/или комбиниране на индивидите. ГМО най-често се използват при модификация на микроорганизми за производство на желани химични субстанции (примерно инсулин) или при модификация при земеделски култури с цел придобиване на повишена продуктивност, желано качество или устойчивост към болести, неприятели, пестициди и пр.

Рождената година на тази технология е 1974 г., когато в САЩ за първи път чужд ген е вкаран в бактерия. Тогава американците изпадат в истерия, подобна на тази на демонстрантите срещу ГМО у нас.

"Хората си представяха Франкенщайн. Те решиха, че в ръцете на учените е попаднало някакво страховито оръжие, което ще унищожи земята, защото ще създаде такива патогенни микроорганизми, срещу които няма да може да се преборим", казва професор Иван Иванов от Института по молекулярна биология към Българска академия на науките (БАН). Затова в САЩ се налага мораториум върху експериментите с ГМО за период от около 5 години, в които обаче те процъфтяват в Европа. САЩ виждат, че изостават, вдигат забраната и бързо наваксват, за да стигнат първото място в света.

Генното инженерство излиза от рамките на бактериите и се ражда т.нар. рекомбинантна ДНК биотехнология. Тя постига големи успехи, като един от първите ѝ продукти е човешкият инсулин, който в момента се ползва от над 200 млн. диабетици в света. Преди създаването му на хората се дава свински, тъй като е близък до човешкия, но при продължителна употреба към него се развива резистентност. "Когато той се появи, никой не възропта, всички го приеха единодушно и сега хората се борят да си го получат", отбелязва проф. Иванов.

След генно-модифицирания инсулин се появява растежният хормон и т.н. В момента в Европа са регистрирани и разрешени над 90 генно модифицирани лекарствени продукта.

И така се стига до първите опити с модификация на растения в Америка. Целта е доста тривиална. Реколтата от картофи в САЩ е изключително уязвима от колорадския бръмбар. За да се справят с него, на фермерите им се налага да изливат тонове инсектициди, към които обаче насекомите с времето развиват резистентност. Така се стига до идеята ген от бактерия, която унищожава твърдокрилите насекоми да се вкара в картофа. Генното инженерство позволява чуждият ген да се постави по такъв начин, че след това да се прояви в листата, а не в грудките на картофа. Освен това токсинът, който засяга ларвите на колорадския бръмбар, не е токсичен за човека или други животни и, тъй като се разгражда при поглъщане, не би могъл да се предаде по хранителната верига и да унищожи биоразнообразието.

Четири са широкоразпространените генно-модифицирани култури по света в момента – соя, царевица, маслодайна рапица, памук. По-малко застъпени са картофи (устойчиви на колорадски бръмбари), тютюн (устойчив на вирусни заболявания), домати (които могат да престоят по-дълго време на щанда), тиквички, папая, ориз.

Аргументи против ГМО

Генетичната модификация води до съществена промяна в производството на храни. При нея гените могат да се пренасят между несвързани видове, например от животно на растение.

Основните притеснения, свързани с тази технология, са, че липсва адекватна оценка и разбиране за действието и въздействието на ГМО върху здравето, околната среда и социално-икономическия живот.

Друг аргумент е, че се обслужват корпоративни интереси и се предлагат агресивно от няколко мултинационалните компании, които са монополизирали всички етапи на производството на храна – от семената до големите търговски вериги - и се явяват основни бенефициенти на световната криза. Например, царевицата на "Монсанто", който произвежда 88% от ГМ семената, "Раундъп реди" се комбинира единствено с хербицида "Раундъп", а фирмата "Байер" предлага растенията "Либерти Линк", заедно с хербицида "Либерти".

Какво казва науката?

Според проф. Иванов създаването на ГМО е контролиран и предвидим процес, а ползите за човечеството от генното инженерство са съществени. Той отхвърля тезата за огромна вреда върху човешкото здраве заради консумацията на ГМО, тъй като те са на пазара от 15 години и за това време тя не е категорично доказана. Същото не може да се каже за всекидневно консумираните от нас с храната оцветители, подобрители, консерванти, набухватели или т.нар. Е-та, които се произвеждат от сярна киселина, негасена вар, талк, въглищен катран и т.н.

"Това, което науката категорично е доказала е, че например тютюнопушенето е вредно. Това не се съблюдава. На всяка кутия цигари пише, че пушенето убива. Въпреки това хората си ги купуват. Говорим за ГМО, а в същото време се популяризира техническото модифициране на хора. Силиконовата индустрия цъфти и процъфтява. Това нима не е вредно? Ами козметичната индустрия – ботокс например. Това е буквално унищожаване на лицата ни, ти вкарваш отрова, за да парализираш нервите, които контролират мускулите на лицето, въпреки това никой не реагира. Това са нездравословни и неприродосъобразни начини на живот и промяна на съвременния човек. В същото време хората не искат да повярват, че науката прави нещо за хората. Това което се прави, е много добре обмислено, то не се прави случайно," казва проф. Иванов и добавя: "Не ме разбирайте погрешно, аз предпочитам да си отгледам доматите в двора и да си ги набера. Но, когато трябва да се изхранват големи формации, идва ред на науката, защото тя прави изпреварващи ходове."

Споделяне
Още от България

Защо главният прокурор пита КС за имунитета на президента?