Голямото пътно мълчание

Голямото пътно мълчание
Преди два дни един български министър запали коледна елха и най-после излезе от зоната на мълчанието. Защото бяхме на път да забравим, че го има тоя министър. Събитието се състоя пред една от “вратите” на България – новия летищен терминал в София. Дето се вика – символичен жест на символично място. Пък и времето едно такова – наближава Коледа и човек си пожелава разни неща и се унася в мечти.

Ех, мечти!... Че какво по-хубаво от това представител на изпълнителната власт да наруши летаргията на собствения си мандат, да щракне копчето на някоя илюминация и да се произнесе по жизнено-важен въпрос, какъвто е въпросът за пътищата например. Защото ако министърът е транспортен, от време на време следва да се произнася по транспортни въпроси, нали така! И докато сме в мечтателно настроение, току-виж научим някои неща за автомагистралите, за европейските транспортни коридори и за дупките в републиканката мрежа. При това ще ги научим направо от принципала, дето се вика – и по този начин ще се постигнат две важни цели. Първо – ще се сложи край на нелепото подозрение, че министерството на транспорта се е превърнало в министерство на мълчанието. И второ – електоратът ще бъде осветлен по някои проблеми, които отдавна го вълнуват.

Като въпросът за автомагистрала “Тракия” например. Малко преди да светне елхата шефът на пътната агенция Божидар Йотов заяви, че щели да глобяват строителите с половин милион заради забавяне, но ако наваксат, щели да им ги върнат. Прекрасен почин! Електоратът тръпне в очакване да се приложи този принцип и в други министерства. Глобяват те например за превишена скорост, но после почваш да караш нормално и ти връщат глобата.

Тази същата автомагистрала обаче е интересна и в друго направление. Преди време в някои медии стана дума, че на места трасето ѝ пропадало заради глинести пластове, така че имало опасност магистралата да заприлича на атракция от “Дисниленд”. Поводът беше удобен да се тиражира внушението, че едва ли не глинестите почви са поставени там от тройната коалиция, но дежурните говорители се разсеяха и изпуснаха момента, а министерството на транспорта по традиция си замълча.

Понеже стана дума за говорители – това също е показателно явление. След по̀чина с връщането на глобите, след гражданската конфискация и отнемането на платените отпуски сега сме на път да станем свидетели на следваща иновация – делегиране на публичност с трансфер на ресори. До този момент например за автомагистралите дежурно се изказваше все министърът на регионалното развитие. Сега с интерес очакваме някой да почне да говори от негово име за ВиК сектора. После може друг да се изяви по другата голяма зона на мълчание – софийските отпадъци. Понеже министърката на околната среда напоследък нещо се умълча по темата, може би откровението ще дойде от страна на образователния министър? Защо не, след като за легализирането на дипломи отношение взе земеделският му колега?

Но въпросът все пак беше за транспортното мълчание. Може би след коледната елха ситуацията ще се промени и ще научим какво става с други важни обекти като Дунав мост ІІ или северната дъга на околовръстното шосе например, където скоро ще ни отнемат неусвоените средства. Или как се случи така, че по предложение на Европейската комисия четвърт милиард бяха прехвърлени към софийското метро и по този начин евро-колегите от Брюксел се сетиха да ни ограничат загубите, а ние продължаваме да мълчим, след като ни е даден шанс да предложим алтернативни проекти и да повишим усвояването?

Ами мълчанието за другите две магистрали?

Проектът за “Струма” щял да се актуализира, понеже бил от 2003 година, но принципно мълчим за пусковите срокове. В същото време бързат да ни зарадват с новината, че се отпочва строителството на “Марица”. Добре де, само че проектът на “Марица” е още по-стар – поне от 10-ина години – и ако не се преработи, ни очаква втори “Дисниленд” и специалистите прекрасно знаят това.

Мълчанието обаче може да има и положителни страни и то не само заради сентенцията за златното му покритие. Може да се окаже, че вместо да биеш тревога за критичното състояние на цялата оперативна програма “Транспорт”, където ще загубим милиарди, си постигнал нещо много по-важно.

Защото една лъкатушна, огъваща се и непредвидима магистрала може да се разгледа в художествен аспект и да се окаже илюстративен символ на изпълнителната власт. В тази връзка няма да е лошо културният министър да има готовност за прерязване на лента в следващия участък, защото такова строителство може да се обяви за модерна абстракция и да се превърне в непреходен паметник за напъните на нашенското управлениe.

* Авторът е експерт по еврофинасиране, бивш ръководител на Оперативна програма "Околна среда"

Споделяне

Още от