Голямото писане на водни закони

Задочен спор за цената на водата водят чрез публични изявления президент, министър на регионалното развитие и народен представител, вкарал последната поправка в Закона за водите, която продължава да начислява пълния размер на загубите в сметките на потребителите.

Първанов нахока парламента, че кара народа да плаща скъпи и прескъпи цени на питейната течност, вместо ВиК-та да си поемат загубите, задето не са инвестирали в преносната мрежа и по нея се губят 62% от водата. НДСВ-депутатът доц. Борислав Великов побърза да отвърне, че държавният глава трупа политически дивиденти и депутатите трябва да прегласуват отлагането на законовите 25% загуби. А министър Церовски бе още по-краен - че президентът спъва реформата във ВиК-сектора. Която едва това правителство имало куража да започне.

Защо бакиите на водните дружества започват да се "оправят" едва в последната година от мандата на парламента и правителството, подгрявани от тригодишно говорене за растящи загуби, необходими инвестиции и далавери, е друг въпрос. На който всеки може да даде свой отговор от политическа, икономическа или финансово изгодна някому гледна точка. По-интересното в случая е защо парламентът и министър Церовски се опитват да убедят цялата страна, че проектозаконът за водния регулатор ще премахне от раз всички проблеми във водоснабдителния и канализационен сектор?

Истината е, че този нормативен документ би решил само проблема, който е на

върха на ВиК-айсберга

- формирането и контролирането на цената на питейната течност. Прекрасно, че вече и у нас ще има методика, която да позволява да се смятат точно загубите на питейната течност. А не както е в момента - от количествата, които ВиК-то е изпомпало от язовира, да се приспада сборът на показанията на всички водомери. И разликата - независимо дали от течове на мрежата или от кражби, някои от които са си съвсем "регламентирани" - да се покрива от коректните потребители.

При положение, че проектозаконът за водния регулатор предстои да влезе на второ четене в парламента, а все още никому не е известно как ще изглежда наредбата, която ще определя методиката за изчисление на загубите, остава съмнителен крайният ефект за потребителите. До януари 2005 г., когато трябва да стартира работата на новия орган, има още време, но пък дългогодишната практика сочи, че вторичното законодателство у нас се приема с месеци по-късно от основните нормативни документи. Така че ако тази наредба, която е от най-важно значение за бъдещото регулиране на цената на водата, не бъде приета заедно със закона, е интересно какво ще работи от догодина Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по новите ѝ вменени отговорности. Тогава нито дружествата ще могат да си изработят новите цени, нито регулаторът да ги контролира.

Досущ като при ледените блокове в случая невидима остава основата. А тя е образувана от множеството проблеми на водните дружества, най-болният от които е

неуредената собственост на преносните мрежи

Те обаче ще се решават с друга нормативна уредба, става ясно от изявленията на председателя на парламентарната комисия по местно самоуправление Ремзи Осман. Той заяви, че скоро ще започне обсъждането на проектозакон за водноснабдителните системи, където щяла да се уреди собствеността на ВиК-та. И ще се ликвидира още един проблем.

Само че въпросният проект може и да определя собствеността на преносните мрежи като публична държавна и публична общинска, но не дефинира границата, която ще реши докъде е притежанието на местната власт и докъде - на централната. А дали в едно дружество ще се включи магистралния водопровод и градската пречиствателна станция за отпадни води е от изключително значение за територията, която ще обхващат услугите на съответното ВиК. Както и върху тяхната цена.

Без тази граница, която трябва да реши и подялбата на активите във водните дружества между общината и държавата, двете власти ще продължават да я карат на принципа 51:49 процента дялово участие, което е определено според броя на населението в съответното населено място. А тази практика, при която двамата акционери се надцакват, вече е доказала своето вредно влияние върху потребителите. Защото се стига до парадокса държавата да се моли на кметовете да накарат ВиК-та да внесат в бюджета таксите за водоползване. Неразплатените суми по това перо са 20 млн. лв. за всички водни дружества, каза Асен Личев, директор на Дирекция "Ползване на водите" в екоминистерството. Местните управници пък се сърдят, че от София назначават свои хора за управители на водните дружества, които искат от общината да инвестира в ремонта на мрежата, без това обаче да се отразява върху дяловото ѝ участие във ВиК-то.

На неразборията хич не помагат и депутатските изявления как, за да се оздрави секторът, трябва да се вдигнат

цените за куб. м между 3 и 6 лв.

за да се избият инвестиционните разходи за ремонт на мрежата. Подобни цифри само стряскат хората, немалка част от които и при сегашните цени са натрупали сериозни дългове за доставка и пречистване на водата. Такова поскъпване на питейната течност не само че ще увеличи несъбраните взимания във ВиК-сектора, но и не отговаря на европейските изисквания за социална поносимост на сметките.

При сегашното положение излиза, че парламентът ще приема законче след законче, уреждащи по някое парче от водния отрасъл. Само защото кабинетът не прие предложението на екоминистерството да има един регулатор, който да отговаря въобще за отрасъла. А в него, освен ВиК-сектора, са и хидроенергетиката, която е от големите потребители на вода, и промишлеността - също сериозен ползвател на водния ресурс. За регулирането на тези сектори обаче ще се правят отделни органи, според намеренията на депутатите. Дали обаче ще им стигне времето да приемат всички тези нововъведения до следващото лято, когато изтича мандатът им? Друг е въпросът, че по този начин държавната администрация не само че се раздува с нови чиновници, но и различни ведомства ще работят за нещо, което трябва да се разглежда в общ контекст. Който Европейската комисия е формулирала пределно ясно в директивата си за водите - те не са стока, с която може да се търгува, а жизнен ресурс.