Голямото, сияйно, неудържимо сърце на Грузия

"Край голямата гора", Лео Вардиашвили, превод Кристина Димитрова, издателство "Лабиринт"

От първата страница ви залива ведро, енергично отчаяние. Непреодолимо усещане, че сърцето ви ще изпита горест, каквато не си е позволявало досега. Мирише на страх, на прелестния страх от детството в цялата му пълнота, заедно с комфорта от тихите звуци, които се чуват от шетането на баба в другата стая. Мирише на селска столица, на африкански животни, избягали от зоопарка, и на бесове, напуснали лош сън, за да завладеят белия ден и да го почернят. Година от Валпургиеви нощи. Смели сърца. Майка Грузия с меч за враговете и вино за приятелите.

Романът на Лео Вардиашвили – неговият първи роман! – е реалистичен, исторически правдив, и тази истинност на историите и преживяванията не губи нито прашинка от убедителността си въпреки приказната атмосфера. Без да има директни еднопланови назовавания, всеки от героите израства и се уплътнява пред очите ни със свръхестествена сила. Всички те са обикновени хора със своите всекидневни грижи и пропадания, със страданието от войните, жертвите и предателствата, но са и нещо повече. В спомените на Саба неговите близки са като личен пантеон от божества и светии. Закрилящи, съветващи или търсещи отмъщение, те са винаги с него, независимо дали му говорят с беззвучните си гласове, или потъват в мълчание, но не и в забрава. Авторът използва всички национални клишета, казва, че са клишета, и прави така, че да разцъфтят.

Има паралел между личната история на автора и на героя му. Семейството на Лео Вардиашвили емигрира от Грузия във Великобритания, когато той е на 12 години. Далечната родина, прекъснатите родови връзки, спомените за чаровните кътчета от родния град, обичта и насмешката към националните пози, носталгията, гордостта и тъгата – във всеки от смисловите пластове на романа откриваме по нещо типично и ярко грузинско. "Книги, поезия, картини, реликви, резници от лоза – всичко, което те прави грузинец."

Сандро, Саба и баща им Иракли също напускат Тбилиси и се преселват в Лондон, но майката Ека не успява да замине с тях. Детството на момчетата преминава в копнеж и в безкрайните несполучливи опити на Иракли да изкара пари и да намери помощ, за да събере семейството. Сандро и Саба си създават собствен "немайчин" език, своя лична митология, съшита от късчета приказки, поезия и пиеси, спомени и фантазии. Когато Иракли, а по-късно и Сандро се връщат в Тбилиси и изчезват, Саба трябва да ги последва, за да ги открие. "Градът е пълен със спомени, които ме очакват като противопехотни мини." По време на това пътешествие той намира приятели, сблъсква се със зловещи опасности, преброжда пътеките на спомените си, следва златната нишка на смисъла, изцапва се с кръв, прегазва ледени води, прекосява граници, пие вино, става свидетел на ужаса и безсмислието на войните… стига до самия край на приказката.

А ние оставаме безвъзвратно влюбени в стила и въображението на Лео Вардиашвили.