Голямото тупкане на топката или как не се случи модернизацията на армията

С тези темпове военните може да останат със съветска техника още десетилетия

Борисов на фона на изтребители МиГ 29, колаж Mediapool

Вече трети кабинет на Бойко Борисов обявява модернизацията на армията за приоритет, но така и все още сключена голяма военна сделка няма. Проектите се подготвят години наред, но когато дойде време да се подписва, започват отначало. Основната причина за провала им е липсата на политическа воля. Освен това обаче има и някои конкретни системни проблеми.

При подготовката се залагат нереалистични цени, проектите се променят "на тъмно" в ход и обрасва с различни бизнес интереси.

Част от картината е и липсата на административен капацитет в МО, което трудно се справя дори с далеч по елементарни обществени поръчки.

Типичен пример за ситуацията са последните три големи военни проекти – за нови изтребители, бронирани машини и патрулни кораби. Всеки един от тях разкрива характерните проблеми и пороци на системата.

Наистина, по тях се работи и те са донякъде напреднали - за изтребителите вече се преговаря със САЩ, за корабите има конкретни оферти, които скоро ще бъдат отворени, а до дни военното министерство ще поиска предложения за доставка на нови бронирани машини.

Военният министър Красимир Каракачанов пък обяви амбиция да подпише и трите сделки.

Всичко това обаче не е гаранция, че в края на краищата проектите ще се случат. Защото сроковете многократно бяха изтегляни в бъдещето, засилвайки съмненията в реалните намерения на кабинета.

Изтребителите – проблеми с планирането на проекта

Това е военният проект, който е в центъра на обществения интерес поне от десет години. Но като нищо може да остане там още няколко десетилетия. На няколко пъти беше на крачка от решение, но беше препъван на последната права. Ето защо много от наблюдателите в бранша очакват това да се повтори и сега. Още повече, че Военновъздушните сили могат да закрепят положението за още няколко години, след като военният министър Красимир Каракачанов с рядко срещана решителност осигури стотици милиони левове за поддръжката на старата съветска техника.

Сега той обясни, че преговорите с американците за купуването на F-16 Block 70 не вървят, тъй като цената е "неоправдано по-висока" от очакваната, а трябва да се договори и разсрочено изплащане. Още при избора на F-16 Block 70 се знаеше, че те ще надхвърлят заложения бюджет от 1.8 млрд. лева с ДДС и заради това парламентът осигури възможност този таван да бъде вдигнат. Знаеше се, че САЩ трудно ще приеме заложената в проекта финансова схема – изплащане на машините в продължение на десет години. Всички тези аргументи бяха ясно посочени и от президента Румен Радев и близките около него авиоексперти.

Засега правителството избягва да говори за конкретни цени, но разминаването на този етап е значително и, ако не бъде преодоляно, кабинетът ще трябва да защити публично тези непопулярни харчове или да рестартира отново проекта и да продължи с тупкането на топката.

Каракачанов обясни, че ако се стигне до провал на разговорите с американците, може да започнат преговори с другия кандидат - Швеция и SAAB с машините "Gripen". Според министъра обаче и тези преговори няма да са лесни. Възможността за преговори с Швеция е малко реалистична, тъй като което и да е било правителство трудно би рискувало партньорските си отношения със САЩ, но въпреки това съществува. Особено в българските условия.

Не е изключено преговорите с американците да продължат по-дълго от очакваното. Индикациите към момента са, че трудно може да се стигне до договор до юли, каквито бяха предварителните очаквания на правителството. Разговорите обаче продължават, като и двете страни заявяват готовност за сътрудничество.

Разбира се, всичко може да се промени, ако се намеси премиерът. Хора от обкръжението на президента пък призоваха дори за проверка на проекта от компетентните органи и затова подобно стечение на обстоятелствата не може да се изключи.

Бронираните машини – липса на експертиза и много интереси

Проектът за купуване на бронирани машини, който се очаква да излезе над 1.4 млрд. лева с ДДС, зацикли сериозно в последните месеци, но изглежда сега по него все пак има някакво раздвижване.

От военното министерство потвърдиха, че до дни най-накрая ще изпратят искания за оферти до четири компании - финландската Patria, френската NEXTER, мултинационалната General Dynamics и германската ARTEC.

Представители на правителството, в това число премиерът, периодично твърдят, че ще настояват машините да се произвеждат в България. В подготовката на проекта обаче се оказа, че възможностите на българските заводи са ограничени, а министерството призна, че има трудности понеже няма опит с подобни проекти. 

Подготовката на проекта бе свързана и с редовните спорове около техническата му спецификация и различното оборудване, които предопределят избора.

След дълго забавяне от МО вероятно най-накрая ще изпратят искане за оферти. След това ще минат месеци докато те бъдат получени и оценени. След това правителството евентуално ще избере една от компаниите и ще започнат конкретни преговори, които никак няма да са лесни - в в този проект има заложено дългосрочно разплащане, а намесата на българските предприятия в него допълнително ще го затрудни.

Корабите са на финална права, но ... 

Третият голям проект от модернизацията на армията е за купуването на нови патрулни кораби. До края на месеца се очаква правителството да отвори получените три оферти от българската компания "МТГ – Делфин", германската "Fr. Lurssen Werft GmbH & Co.KG“ и италианската "FINCANTIERI“.

За фаворит се смята единствената българска компания, след като представители на правителството периодично и многократно са коментирали, че целта е големите военни поръчки по възможност да остават в България.

Ако има политическа воля, до края на годината може да се стигне до сделка. Но около проекта все още има много съмнения предвид дългата му история. 

В предишното издание на проекта само българската фирма "МТГ-Делфин" подаде оферта, но в края на 2017, в последния момент, се отказа от нея. От компанията не коментираха официално решението си, но от МО обясниха, че то се дължи на намалената стойност на проекта.

Първоначално той бе за 820 млн. лева, но без ДДС. Сега данъкът вече е включен в общия бюджет, но експерти имат резерви дали и така е достатъчен. 

Проектът обаче позволява и два нови варианта за придобиване - закупуване на нов отбранителен продукт /модифициран за нуждите на ВМС/ или производство по лиценз; комбинация от разработване на нов продукт и модификация на съществуващ. 

Премиерът Борисов съзерцава Черно море, сн. БГНЕС, архив

Неяснота и липса на предвидимост

Така и трите проекта се движат при липса на предвидимост и остават заложник на политическата конюнктура.

По-специално – на въпроса ще се мине ли през нови предсрочни избори и какво ще стане след тях. Защото проектите в модернизацията на армията не се управляват системно и са подвластни на различни политически и бизнес интереси. 

Още по темата
Още от Анализи и Коментари