Горанов чака 4% ръст, икономиката вървяла към прегряване

Засега правителството не планира да преминава към курс на охлаждане

Владислав Горанов. Снимка: БГНЕС

Българската икономика ще постигне растеж от 3.9% - 4% през тази година и върви към прегряване. Това излиза от макроикономическите модели на финансовото министерство, стана ясно по време на изслушване на ресорния министър Владислав Горанов в парламентарната бюджетна комисия в четвъртък.

Първоначалната прогноза на ведомството бе за забавяне на ръста тази година спрямо миналогодишния, но актуализираната прогноза показва, че се очаква по-добро постижение.

След началото на световната криза през 2008 г., годините 2015, 2016, и 2017-та за България са най-добрите от гледна точка на икономическия растеж. След направената през миналата година ревизия на данните от Националния статистически институт ръстът на БВП през 2015 г. достигна 3.6%, през 2016 г. - 3.4%, а за второто тримесечие на 2017 г. спрямо същия период на 2016 г. той е 3.6%.

Докато през миналата година България беше на пета позиция по растеж в ЕС, тази година страната започна да изостава. Според експресните данни на Евростат за второто тримесечие поне 7 държави се представят по-добре от България, като повечето от тях са сравними по икономическо развитие.

Най-сериозен е растежът на Румъния – 5.7% на годишна база, но по-добре от България (3.6%) се представят също Латвия (4.8%), Чехия (4.5%), Полша (4.4%), Литва (3.9%), Швеция (3.9%), Холандия (3.8%), а Унгария регистрира идентичен на българския растеж – 3.6% през второто тримесечие.

По думите на министър Владислав Горанов през следващите няколко години се очаква растежът да продължи да се движи около тазгодишния, но това няма да е за дълго.

"Близо сме до потенциала на икономиката ни“, заяви Горанов, като посочи, че може да се появи необходимост от охлаждане, макар че правителството засега не смята да променя фискалната си стратегия.

Депутатът от левицата Румен Гечев пък веднага контрира изказването на Горанов. "Твърдението ви, че икономиката ни има нужда от охлаждане, ми прозвуча като чувство за хумор. Та ние сме едва на 40% под румънския ръст и вие искате да кажете, че ще пуснем студения душ да се охлаждаме, така ли“, попита Гечев.

Горанов повтори, че няма да има промяна в политиките, но ще се върви поне към балансиран бюджет. "Единственото, което има нужда от охлаждане в тази зала, е популизмът“, отговори министърът.

Зам.-министър Маринела Петрова обаче поясни, че действително моделите на МФ показват, че икономиката върви към прегряване. Един от сигналите за това бил резкият спад на коефициента на безработицата, което повишава цената на труда и може да доведе до покачване на инфлацията.

Скоро финансовото министерство ще представи актуализираната си бюджетна прогноза, като най-вероятно и тази година бюджетът ще се справи по-добре от планираното и ще завърши с дефицит, по-нисък от заложените 1.4% от БВП. До актуализация няма да се стига, а към края на септември временният излишък се очаква да падне до около 2.05 млрд. лв.

Горанов твърдо е решен да заложи вдигане на минималната работна заплата според предварителния график на 510 лв. По думите му у нас все още има пространство за увеличаване на доходите и в реалния сектор.

През 2018 г. изтича срокът, до който България може да прилага механизма за обратно начисляване на ДДС за зърното, но МФ вече е поискало от Европейската комисия удължаване на действието му и възможност за разширяване на мярката и към други стоки като плодове и зеленчуци и месо, каза още Горанов. По време на европредседателството страната ще се опита и да предоговори евродирективата за ДДС, за да може мярката да се прилага постоянно за доставки над 10 000 евро.

Горанов подчерта и значението на новата акция на Националната агенция за приходите (НАП) за борба срещу огромните декларирани от фирмите кешови наличности, които към края на 2016 г. възлизат на 13.5 млрд. лв. Данъчните са изпратили имейли на над 32 000 компании, които са декларирали касови наличности над 100 000 лв., като са ги предупредили, че влизат в рисков профил, ако не платят данъци върху средствата си. След въпрос на председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова Горанов обеща мярката да обхване и неправителствените организации, които декларират огромен кеш в касите си.

МФ ще се бори и с нова практика на данъчни измами по курортите. Зачестяват случаите, при които дадено заведение моментално сменя фирмата си, когато оборотът му се доближи до прага за регистрация по ДДС.

Горанов обеща още да увеличи числеността на фискалния контрол на НАП.

На въпрос за бъдещето след Брекзит на Европейската инвестиционна банка, която в понеделник откри свой офис в София, Горанов отговори, че България е готова и за сценарий, при който се налага да участва в увеличение на капитала на банката.

По думите на министъра Брекзит ще доведе до отрицателен ефект в размер на 10-12 млрд. евро върху годишния бюджет на ЕС, който е около 150 млрд. евро.

Споделяне
Още от Бизнес

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?