Горанов: Харченето на държавни пари няма силно да ускори растежа

Случилото се през прехода е аргумент против увеличаването на ролята на държавата в икономиката

Владислав Горанов

Финансовият министър Владислав Горанов е против увеличаването на преразпределението през бюджета, защото това означава покачване или на държавния дълг, или на данъците, а ГЕРБ е против такава политика.

"Има страни, които разпределят над 50% от БВП през бюджета, но годините на прехода не ни дават основание да смятаме, че държавата може да разпределя парите по-добре от обикновения гражданин", смята финансовият министър.

"Затова, ако увеличим делът на преразпределение на БВП през бюджета, ще се наложи драстично увеличение на данъците и то за средната класа", добави той.

По думите му харченето на държавни пари никога не може да увеличи икономиката с по-голям процент от размера на разхода.

"По-големият проблем е неразбирането на ролята на бюджета в държавното управление. Търсенето на директна връзка между икономическото развитие, инвестирането в реалното производство и българския бюджет не може да бъде директно намерена с оглед на структурата на държавата", посочи още Горанов.

Разсъжденията му бяха по повод обсъждането на управлението на държавния дълг в парламента, инициирано от левицата.

В резултат от дебата парламентът задължи Горанов да внесе до 15 януари 2018 г. одобрената от правителството стратегия за управление на държавния дълг за периода 2018 - 2020 г.

Драгомир Стойнев от БСП изрази тревога, че "дългът на страната почти не се управлява".

"Единствената стратегия за управление на външния дълг, ако можем да я наречем така, е когато предстои голямо плащане през следващата година да се вземе дълг през настоящата, за да се изплати", посочи той.

"Това, което ГЕРБ предлага, е именно в управлението на дълга за 2018-2020 г. тази стратегия да бъде приета. Няма как да се съгласим с това, защото нашата цел е да има по-прозрачна и дългосрочна стратегия. Липсата на такава стратегия е очевидна", каза Стойнев.

От 2015 г. до октомври 2017 г. държавният дълг се е увеличил с 1.4 млрд. евро или от 22.1 млрд. евро към края на 2014 г. до 23.5 млрд. лева към 31 октомври 2017 г. Същевременно относителният дял на държавния дълг за този период пада от 26.4% към 31 декември 2014 г. на 23.3% към края на октомври 2017 г.

"През последните години поддържаме политика на по-високи фискални буфери, която доведе до падането на лихвените проценти по кредитите", заяви финансовият министър Владислав Горанов. По думите му от декември 2014 г. до края на октомври 2017 г. е налице най-бързият спад по лихвите на кредитите. "Това дава директно отражение на икономиката и спестява разходи на домакинствата и на фирмите. Жилищните кредити са с 2 процента по-ниски лихви, а на кредитите за предприятията лихвите паднаха с 3 процентни пункта", добави Горанов.

Той посочи още, че за последните години рисковата премия на държавните ценни книжа на България е паднала в пъти и се доближава на страни като Словения и Чехия. "Доверието в България се върнало до нива, в която тя изпреварва държави с много по-висок кредитен рейтинг. Тази политика води до по-добро състояние на банките, застрахователните и пенсионните дружества, които са притежатели на български ценни книжа", каза още финансовият министър.

Още от Бизнес