Горанов може да оттегли декларирането на доходи на покойници

Предвиденото в новото данъчно законодателство изискване наследниците да са длъжни да декларират доходите на починалите си близки и ако не направят това, да бъдат глобявани, може да бъде преразгледано. Това съобщи министърът на финансите Владислав Горанов по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което във вторник бе разгледан  пакетът от данъчни промени, предлаган от финансовото ведомство за следващата година като част от бюджетната рамка за 2017 г.

Социалните партньори в Тристранката принципно не възразиха срещу изискването за обявяване на доходите на покойниците и плащането на данък върху тях от наследниците им, но повдигнаха въпроса как близките на починалите ще удостоверяват доходите им.

Очакванията са повечето хора да бъдат затруднени в обявяването на приходите на близките им покойници, тъй като не знаят откъде са били те. Така съществува опасност родствениците да декларират непълни и неверни данни, за което са заплашени от глоба. Санкцията за неподадена в срок декларацията от името на починалия се предвижда да е 500 лева.

"Данъчните задължения са персонални и касаят дадения човек. Не могат да се прехвърлят персонални задължения от един човек на друг, още повече, ако човекът е починал, независимо какъв ти се пада той по роднинска линия", коментира вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов, цитиран от БНР.

Според Горанов обаче проблем с установяването и декларирането на доходите на починал близък има основно в случаите, когато той е бил самоосигуряващ се или едноличен търговец.

"Примерно, един едноличен търговец, независимо от това, че предприятието му загива заедно с него, съпътността от фактически отношения и от имущество и доходи, които той е формирал за определен период, продължава да съществуват. Има много казуси, при които данъчната администрация, при липса на регламент в законодателството, се налага да извършва една доста по-сложна процедура на ревизии, за да установи съответните задължения, една доста по ангажираща, между другото, наследниците процедура", коментира финансовият министър.

Той обаче допълни, че решението за деклариране на доходите на покойници от техните наследници не е окончателно.

"Водени сме от това, че го правим, за да въведем някакъв ред и регламент, можем да го преразгледаме още следващата седмица", посочи Владислав Горанов.

Работодателите и синдикатите поискаха да остане още няколко години възможността за декларирането на данъците на хартия. Според предложените текстове, за бизнеса тя ще трябва да отпадне от догодина, а за гражданите - през 2018 година. С това също така ще отпаднат и облекченията за интернет декларирането, което по никакъв начин не трябва да се допуска, защото е стимул за коректните данъкоплатци, заяви Добрин Иванов от асоциацията на индустриалния капитал.

"Ако данъците бъдат декларирани и платени до 31 януари да се ползва тази отстъпка, която е предвидена в сегашният закон", предложи той.

Синдикатите допълниха, че 40 процента от българите нямат достъп до интернет, затова е необходим по-дълъг преходен период за пълното отпадане на онлайн декларациите. Освен това ще трябва да има още стимули за семействата, смята Тончо Томев от КНСБ.

Според него са крайно недостатъчни сегашните данъчни облекчения за дете в размер на 20 лв.

На заседанието на тристранката за пореден път работодатели и синдикати се скараха за минималните осигурителни доходи, а министрите Владислав Горанов и Томислав Дончев се наложи да посредничат.

"Ако вие не искате да си говорите, какъв избор остава за правителството", попита риторично Горанов. Според него трябва да започне интензивен диалог по темата, за да не се повтори същото положение догодина. Той допълни, че най-комфортно би му било синдикати и работодатели да идват с готови решения, а не да се налага да защитава една или друга теза.

Цветан Симеонов от БТПП обясни, че няма как да се разделят въпросите за минималните осигурителни прагове и за начина на определяне на минималната работна заплата.

Социалният министър Зорница Русинова отговори, че принципно социалните партньори и правителството имат съгласие за ратификацията на Конвенция 131 на МОТ за определяне на механизма за минималната работна заплата и чисто процедурно министерството е стартирало този процес.

Председателят на АИКБ Васил Велев допълни, че минималната работна заплата за следващата година не е договаряна, а "едностранно обявена под натиска на синдикатите". Той пресметна, че за 3 години кумулативно ръстът ѝ е 35 % при валутен борд, при 2-3% ръст в икономиката, а също толкова и в производителността. По думите му минималната заплата от 2017 г. няма да е 460 лв, а 515 лв. с класовете, което е повече от средния осигурителен доход в редица икономически дейности.

Велев каза и че браншовите организации от години призовавали това да спре - някои не можели да надскочат летвата, която административно се вдига, а друга част - защото благодарение на праговете има сив сектор.

Велев каза още, че няма да има споразумение в нито една икономическа дейност и вече са получени откази от 60 икономически дейности.

Ася Гонева от КНСБ контрира, че няма такова нещо, като административно определяне на минимална работна заплата и на минимални осигурителни прагове, а правомощия на изпълнителната власт. "Ако слушахме доводите на работодателите от години наред как черният бизнес ще се появи в огромни количества, видите ли ще уволним работниците, безработицата ще стане трицифрено число, щяхме да стоим още на 85 лева минимална работна заплата", заяви тя.

През 2017 г. не се правят съществени промени в ставките на основните данъци, като се изключи регулярното повишение на акциза на цигарите. От 2017 г. обаче с 1 процентен пункт се увеличава осигуровката за пенсия. Същата стъпка ще бъде направена и през 2018 г. Минималната работна заплата пък трябва да бъде повишена на 460 лв.