Горанов не е склонен да намали лимита за външния дълг

Патриотичният фронт и АБВ все още не подкрепят правителството за договора за посредничество по бъдещите емисии

Министър Владислав Горанов и председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова. Сн. БГНЕС

Финансовият министър Владислав Горанов не е склонен да намали лимита на външния дълг за периода 2015 -2017 г. Това е едно от условията на Патриотичния фронт (ПФ) и АБВ, за да подкрепят ратифицирането на договора за посредничество при емитирането на задълженията. Заради тяхното несъгласие ратифицирането на договора с четири международни банки за дилърство по бъдещите емисии беше отложено за следващата сряда.

АБВ и ПФ дадоха сигнали, че биха се съгласили с ратифицирането на контракта, ако сумата на дълга за трите години покрива само плащането на стари задължения, т.е. бъде намалена на 6 млрд. евро.

"Не съм склонен да отстъпя от сумата от 8 млрд. евро. Това означава да няма дефицит, което е и моето желание, но едва ли е лесно постижимо", коментира за пореден път Горанов. В петък той отново се срещна с ПФ, за да търси подкрепа за одобрението на договора.

На 6 февруари финансовото министерство сключи договор с четири банки за посредничество при емитирането на външен дълг от 8 млрд. евро за трите години. От тях 6 млрд. евро трябва да се използват за покриване на стари задължения, а останалите 2 млрд. лв. са за финансиране на дефицитите в държавния бюджет, обясниха от ведомството. Договорът с банките трябва да бъде одобрен и от парламента, но разногласията сред управляващите по въпроса продължават.

Разногласия

В петък от АБВ оспориха сметките на Министерството на финансите за нуждата от нови задължения. Според Константин Проданов от партията сумата от 8 млрд. евро е надписана с около 1.5 млрд. евро, които вече са погасени, или пък дори не са изтеглени. Според Проданов обяснението на Горанов за разминаването било, че са му нужни буфери в бюджета.

По-късно лидерът на партията Георги Първанов заяви пред БНТ, че депутатите му няма да подкрепят заем от 8 млрд. евро или 16 млрд. лв., "защото не са ни убедили защо трябва да го подкрепим"." Ако няма изтегляне на ратификационния проект, няма да подкрепим теглене на нов външен дълг. Трябва да знаем в какви обеми и за какво ще бъдат използвани парите", добави той. Първанов отново каза, че е сбъркан начинът на избор на банките-посредници, но най-големият проблем е обемът на външния дълг, предвиден от финансовото министерство. "Не повече от 11 млрд. лв. са необходими, големият дебат е в очакваните дефицити и как да се покрият, не трябва да се покриват измислени дефицити", добави Първанов. Според него, ако в бюджета има недостиг, който ще се покрива с нови задължения, трябва да е ясно за какво ще се изхарчат тези пари и да бъдат насочени към икономически растеж и ясна инвестиционна програма.

По повод намека на премиера Бойко Борисов, че ще подаде оставка, ако външният дълг не бъде одобрен, Първанов коментира: "Високомерието на премиера не ми допада. Кого плашим сега с нови избори, политиката не е да печелиш избори през три месеца, а да покажеш, че можеш да управляваш".

Ден по-рано вицепремиерът Ивайло Калфин (АБВ) на практика защити решението на правителството да планира външния дълг за три години напред и да подпише договор за посредничество за целия период. Според него така ще бъдат договорени по-добри и изгодни условия от банките-дилъри. "По тази причина правителството сега подготвя рамка за следващите три години", обясни Калфин. Той повтори аргумента на финансовия министър, че конкретните решения за дълг ще се вземат година за година в закона за държавния бюджет и парламентът ще има основна роля в приемането им. "Няма как да се вземат едни пари и да се скрият”, отбеляза вицепремиерът и добави: "Започват всякакви легенди да се чуват за този заем, защото има лоша комуникация. Най-големият шум се вдигна, защото това не беше обяснено добре". Калфин все пак каза, че няма да убеждава партията си да подкрепи ратифицирането на договора, тъй като това е работа на финансовия министър.

Отлагането на решението за договора за следващата седмица и продължаващите политически совалки между партиите в управлението накараха опозицията да заподозре "пазаруване" на подкрепа.

Премиерът Бойко Борисов пък коментира, че ПФ и АБВ разполагат с прекалено много власт за резултатите си и че извиват ръцете му за назначения, а не подкрепят ключови решения на правителството.

Депутатът от групата на ПФ Димитър Байрактаров отхвърли обвиненията в пазаруване на подкрепа. "Изключително грозно е да излизат народни представители от трибуната на НС и да заявяват, че се пазаруват цели парламентарни групи. Няма никакво пазаруване! Групата разполага с експерти. Освен всичко се консултираме и с експерти от БАН, за да можем да прецениме и да вземем едно информирано решение, както трябва да се случи в българския парламент, и очакваме тяхното становище", каза той.

Проблем в комуникацията, но не и в коалицията

Преди поредната среща с политическите партньори финансовият министър се оплака, че не знае как да разговаря с тях по темата за дълга. "Не знам как да водя дебата с моите партньори, които подкрепят правителството и които са ме назначили за министър. Когато говорим за разходи, те имат едно виждане, когато говорим да дефицит - второ, а за дълг – трето. Но този дебат е един. Имаме да погасяваме само до края на тази година 7 млрд. лв. Докато има дефицит, темата за дълга ще стои. Затова нека да си говорим колко харчим и че харчим повече, отколкото изкарваме. В бюджета има дефицит, който е превишаването на разходите над приходите и този дефицит, дали е във вашия семеен бюджет, или в държавния бюджет, може да се покрие или като си продавате имуществото - приватизация, или като вземате назаем - дълг", коментира Горанов преди срещата. След това каза, че комуникацията с формацията е "много по-добра", разговорите продължават и е оптимист, че предложението на кабинета ще бъде прието. На срещата в петък Горанов отново обяснил защо е нужно да се изтегли външен дълг точно на тази стойност, като за пореден път заявил, че изчисленията на експертите в министерството показват, че толкова средства ще трябват за покриването на стари задължения с падеж в следващите години и за финансиране на дефицитите в бюджета.

Въпреки нуждата да убеждава подкрепящите управлението партии в правотата на решенията на правителството Горанов обяви, че проблеми в коалицията няма. Той обаче беше разкритикуван от съпредседателя на Реформаторския блок Радан Кънев. Той защити предложението на правителството за договора за посредничество по дълга, но определи подхода на Горанов като "меко казано неадекватен". Според Кънев министърът поставил в неудобна ситуация премиера Бойко Борисов и коалиционните си партньори. "Това е тежка политическа грешка, за която всички ще платим скъпо и това вероятно ще стане ясно на предстоящите избори", каза съпредседателят на Реформаторския блок.

"Приемаме, че финансовият министър трябва повече да обяснява, но има теми, които не могат да се обясняват много и на глас, или те са по-трудни технологично и трябва повече време", каза той. Горанов за пореден път заяви, че подкрепящите управлението не може да очакват само позитиви от това. "Няма да допуснем ГЕРБ да носи само негативите еднолично. Всеки, който иска да участва в управлението, трябва да носи позитивите и негативите от това управление, а не избирателно по теми - която тема е хубава да бъде подкрепяна от всички, а която тема е лоша, да се дистанцират от нея", каза министърът. Горанов каза, че е готов и за среща с АБВ, ако поискат такава.

Той добави, че ако все пак парламентът на подкрепи тригодишния план за външния дълг, страната ще бъде изправена пред невъзможността да си плаща сметките. "Проблемът е, че очакванията на хората за повече разходи и това, че сме една от най-бедните държави в Европа с нереформирани сектори, водят до превишение на разходите над приходите. Задайте въпрос на всеки един от колегите ми министри колко е готов да даде за намаляване на дефицита. Бюджетът на Министерството на финансите е пренебрежима част от консолидираната фискална програма - 30 млн. лв. срещу 30 млрд. лв.", отбеляза Горанов.

В коментар по темата Горанов засегна и отпуснатите 40 млн. лв. допълнително за БДЖ, за да не се налага железниците да спират пътнически влакове. "Така или иначе държавата трябва да финансира железопътния транспорт като най-екологично чист и най-модерния, но държавата трябва да информира железниците да не консумират такъв ресурс, за да не страдаме всички от това, че хем даваме много пари, хем не получаваме нужната услуга. Не може един билет за влак за дестинация около София да струва 1-2 лева, а същевременно да се возят в мотриси, които струват по 100 млн. лв. едната", допълни Горанов.

Още по темата
Още от Бизнес