Министърът на финансите Владислав Горанов очаква преди края на 2019 г. България да влезе в чакалнята за въвеждането на еврото – механизма ERM ІІ, а също така и икономиката на страната да нарасне с повече от прогнозираното. Това заяви той по време на откриването на Пловдивския икономически форум в сряда вечерта.
"Ние използвахме силното българско председателство на Съвета на ЕС, за да поставим на дневен ред един важен приоритет - присъединяването към ЕРМ II и след това към еврозоната", каза Горанов. По думите му страната е следвала съветите на западните партньори, че въвеждането на общата европейска валута у нас трябва да стане в тясно сътрудничество с Европейската централна банка при банковия надзор.
"Съвсем обозримо и никога не е имало по-добър момент, с по-голямо доверие - и политическо, и икономическо, от страна на нашите западни партньори към перспективата България да влезе в по-близкия кръг на европейска интеграция. Надявам се първата стъпка към това - влизането в механизма ERM, да стане до края на годината и то преди нейния край", каза още финансовият министър.
Той прогнозира, че очакванията за ръст на икономиката през тази година могат да бъдат леко надминати и отново декларира пред събраните се представители на бизнеса, че данъците няма да се променят, а борбата със сивата икономика остава приоритет.
Очакванията за по-висок от планирания в бюджета ръст Горанов обясни със сезонно неизгладените данни от първото тримесечие, които показват 4.8 на сто растеж. Сезонно неизгладените данни са по-добрият инструмент за прогнозиране на трендовете в икономиката до края на годината, посочи той. Има три процента ръст в индустрията, има 3.6 на сто ръст в услугите и ръст в потреблението, даде той други репери за по-.доброто представяне на икономиката от очакваното.
Вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев посочи през икономическия форум, че в последното десетилетие брутният вътрешен продукт на България се е удвоил, износът на стоки е нараснал 2.4 пъти, а износът на IT продукти и аутсорсинг услуги е нараснал пет пъти..
По думите му добрата икономическа политика е като добре работеща навигация в автомобила, помага ти да стигнеш, където искаш да бъдеш. "Правилният разговор в момента е къде искаме да бъдем, как да се доближаваме до икономическо ядро на Европа като икономически показатели", добави той, цитиран от БТА..
Дончев каза още, че в България, като част от общия европейски пазар, процесът на инфилтрация - на подобряване на благосъстоянието, вече е започнал, но не трябва да разчитаме само на това, а е необходимо да разчитаме повече на себе си.
"Да разчитаме на ефекта инфилтрация, означава да се обречем голямото ни постижение да е само аутсорсингът, да мислим само в по-големи мащаби, да мислим за повече инвестиции, повече работни места - това е хубаво", каза вицепремиерът. Според него е време да бъдем претенциозни и когато говорим за инвестиции и за производства, да гоним други цели. Да търсим: по-висока добавена стойност, по-високи печалби и по-високи заплати. За постигането на тези високи цели, няма универсален алгоритъм, а всеки трябва да намери собствения си път, смята той.
По думите му общото между всички страни, осъществили голяма икономическа трансформация се базира на три правила - силно образование, недопускане на грешки в публичните финанси и обществен консенсус. Вицепремиерът каза още, че базирайки се на тези три опори, ние трябва да намерим четвъртата или Балканската подправка, която да направи нещата възможни.
В откриването на форума се включи премиерът Бойко Борисов, който засегна любимата си тема за европейската интеграция на Западните Бълкани.
"По време на Българското председателство на Съвета на ЕС сложихме най-сложната тема – опасна, трудна – европриобщаването на страните от Западните Балкани, надявам се колегите един ден ще оценят това“, каза Борисов пред Пловдивския икономически форум.
Премиерът подчерта, че България даде рестарт на тази процедура и изрази надежда, че на предстоящата среща на страните от Берлинския процес в Познан ще бъде взето решение за съвместно домакинство догодина на Северна Македония и България.
"Исторически ние сме се били с всички съседи, резултатът е, че регионът на Балканите е изостанал. Сега обърнахме нещата. Надявам се да преодолеем всички трудности“, каза още министър-председателят. Той допълни, че очаква България и Северна Македония да запазят добрите съседски взаимоотношения. "Имаме редкия шанс – тази територия, Балкани наречена - толкова пропита с кръв, колкото надали на друго място има, ние, всички, да направим един прекрасен бизнес климат‘, смята Борисов.
Той се спря и на друга своя дежурна тема – пътната инфраструктура.
"Новите инвеститори гледат за колко време тировете стигат до границата и затова с финансовия министър Владислав Горанов разширяваме двойно КПП-то на Калотина, защото не може да се поеме трафикът“, каза Борисов. Той изброи редица проекти за пристанища, магистралите, жп линиите, газопроводи и декларира, че правителството продължава да осигурява трайно инвестиции в образованието – двойно увеличение на учителските заплати, както и средства в образователната инфраструктура.
Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!
Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
20 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
По отношение на позицията ми - грешиш. Тя не е базирана на нечии публикации, т.е. не е резултат на пропаганда. 1. "Ниската безработица" - дължи се на колосално раздутия държавен сектор, като опит за противодействие на настъпващата стагфлация (по Фридман). При всички положения не може да бъде положителен показател. Хората заети в администрацията не генерират продукт. Консумират. 2. Не съм убеден, че износът расте по следната причина: Има цели браншове (IT например), които само географски са базирани …
в България, но на практика са част от чужда индустриална среда. Това не е никакъв износ. Това е аутсорсинг. 3. За бизнес средата: Има съвсем забележим политически риск. А той НЕ СЕ УПРАВЛЯВА. По принцип. Извършва се груба консолидация, но времето на J. P. Morgan отдавна е минало. Примери - малките заведения (закона за тютюнопушенето), малките бензиностанции (мисля няма нужда да назовавам закона), транспортния бранш (без връзка с пакета Макрон). Мога да продължа още доста. Мисля да спра до тук. 4. Инвестиционния климат няма какво да го коментираме. Рисковете довели до изтегляне на чуждите инвестиции след 2015 си действат. В края на 2018 голям инвеститор обяви, че закрива 4 завода. Какво и къде никне като гъби? При поскъпване на работната ръка се изнасят (заводите). В Индия най-често. Съгласен съм, че това е индустрия от миналия век, но съвременната изисква специалисти, които се създават именно в нея. Затворен кръг. Университетите са само част от веригата за изграждането на специалисти. 5. За приходите в бюджета: Растат, но защо това да е хубаво? Бюджета е основен генератор на растеж при .... социализма. ☺ В нашия случай издържа администрация. 6. За инфлацията: Административното повишаване на цената на труда без ръст на производителността си е чист проинфлационен фактор, който няма нищо общо с нормалната инфлация. Според мен всичко това не е ново. Подобни политики са провеждани след ВСВ и Фридман не случайно се занимава именно с техните последици. Резултата (от политиките) го знаем. 7. За Еврозоната: Последиците от влизането в нея биха били положителни само ако това се направи честно. А това ще бъде така защото? В противен случай ще е катастрофа. А на мен катастрофи не ми се гледат вече. От 20 години ме питат защо стоя в България. Отговарях: "Не бива всички да си отидат." Съжалявам , но днес не бих отговорил нищо. Много ще се радвам да греша. Но не вярвам да е така. Виждаш, че просто споделям опасения.
„Кoe вcъщнocт гo гeнepиpa тoзи pacтeж“ ли? Aми тoчнo oбpaтнoтo, нa тoвa, кoeтo твъpдиш: 1. Нямa „влoшaвaнe нa бизнec-cpeдaтa“, a пoдoбpявaнe. Бeзpaбoтицaтa cпaднa дo caнитapния минимум, зaплaтитe pacтaт, пpиxoдитe в бюджeтa pacтaт, изнocът pacтe. Зa пъpви път в бългapcкaтa иcтopия Бългapия имa пoлoжитeлнo външнoтъpгoвcкo caлдo c Гepмaния - нaй-eкcпopтнoopиeнтиpaнaтa гoлямa икoнoмикa в cвeтa c тpaдициoнeн пoлoжитeлeн бaлaнc; 2. Нямa „мoщeн пpoинфлaциoнeн фaктop“, инфлaция дocкopo нямaшe, a ceгa e …
нopмaлнa. Зa eднa pacтящa икoнoмикa e нopмaлнo дa имa инфлaция; 3. Нямa „никaквa индикaция зa пpoмянa нa инвecтициoнния климaт“, a имa пoдoбpявaнe нa инвecтициoнния климaт. Фaбpикитe никнaт кaтo гъби. Тeзи 5000 гepмaнcки фиpми, кoитo oпepиpaт нa бългapcкия пaзap, кaзaxa нa гepмaнcкия пpeзидeнт Щaйнмaйep, чe ca дoвoлни oт инвecтициoнния климaт и щe пpoдължaвaт дa инвecтиpaт в Бългapия. Никoгa oбaчe нe ca пecтили кpитичнитe cи бeлeжки; 4. Нямa дa чaкaмe мнoгo гoдини зa Eвpoзoнaтa, a щe влeзeм пo нaй-бъpзия нaчин. Ниe oтдaвнa c бopдa cмe в нeя, нo нe мoжeм дa пoлзвaмe пpeдимcтвaтa ѝ. Нямa дa cмe нa „нaй-бaвнaтa cкopocт“, a щe бъдeм нa нaй-бъpзaтa. Дaли 1-вa или 5-тa щe e нaй-бъpзaтa, e въпpoc нa дeфиниция. Caмo чe никoй нe питa зa дeфинициятa, a ce кapaт зa чиcлoтo. :) Вcъщнocт, зa дa дocтигнeш бъpзo гoлямa cкopocт c aвтoмoбилa, тpябвa дa имaш гoлямo уcкopeниe. 1-вaтa cкopocт нa aвтoмoбилa дaвa нaй-гoлямo уcкopeниe. Pacтeжитe ca индикaция зa уcкopeниeтo нa икoнoмикaтa; 5. Гopнoтo „нe ти звучи убeдитeлнo“, зaщoтo cи oбъpкaн oт пoлитичecкaтa пpoпaгaндa. Caмo у нac e дoпуcтимo лeвичapcки нeвpacтeници, нeгpaмoтници и вcякaкви aндpeшкoвcки лумпeни-бългapoиди дa oплювaт и peзилят пo пoлитичecки пpичини икoнoмикaтa, дъpжaвaтa и дopи нapoдa cи. Пълнo e в мeдиитe c тaкивa, зa дa фopмиpaт „oбщecтвeнoтo мнeниe“. Знaeм oт иcтopиятa тexния гeнeзиc и кoй ги нacъpчaвa. Cъpбинът кaтo ce xвaли, вce eднo xвъpчи 2 мeтpa пpeд caмoлeтa. Зa гъpцитe дa нe гoвopим. Caмo зa нac e „cpaмнo“ дa ce пoxвaлим. Мoжe ли caмo 1 чoвeк в дъpжaвaтa дa ce xвaли, a дpугитe дa му ce пpиcмивaт? :) Eтo зaщo, пo cъвeт нa „кoлeгaтa“ cи кaйзep Фpaнц-Йocиф, цap Фepдинaнд cъздaвa Диpeкция пo пeчaтa, кoятo дa „cъвeтвa“ бългapcкитe мeдии дa xвaлят дъpжaвaтa cи пpeд cвeтa, a нe дa я peзилят. Зa пъpви диpeктop (1913-1918) нaзнaчaвa гoлeмия жуpнaлиcт и пaтpиoт Йocиф Xepбcт (кумиp нa г-цa Дъpeвa). C виcoкaтa cи култуpa и вpъзки cъc зaпaднaтa пpeca, Йocиф Xepбcт вoди уcпeшнa бopбa cpeщу aнтибългapcкaтa иcтepия oт 1913 г. 20 пъти нapacтвaт пoлoжитeлнитe публикaции зa Цapcтвoтo - бeзcпopeн xeгeмoн нa Бaлкaнитe и жeлaн cъюзник в Cвeтoвнaтa вoйнa. И oбpaтния пpимep. Пo вpeмe нa Бългapcкoтo пpeдceдaтeлcтвo нa EC, ocвeтeнo чeнгe нa 2-po ГУ нa ДC cъздaдe в Бpюкceл мoшeничecкия дoмeйн, зa дa cнaбдявa уж eвpoжуpнaлиcтитe, a вcъщнocт нaшeнcки пapцaли c клeвeтничecки пacквили нa aнглийcки aлa „глacът нa Eвpoпa“ зa Пpeдceдaтeлcтвoтo!? Въпpeки тoвa, oтpицaтeлнитe публикaци зa дъpжaвaтa cпaднaxa до 5%. Щoм Пpeдceдaтeлcтвoтo cвъpши, зaкpи caйтa, щoтo му cпpяxa пapитe.
1. Анализът на tradingeconomics.com, който си публикувал, се базира на „календарно изгладения“ растеж 3,5% Q1/Q1, коментиран в прессъобщението на НСИ, а не на реалния растеж 4,8% Q1/Q1. Той също е публикуван в базите данни на НСИ, но не е медийно коментиран от НСИ, а от Горанов. Каква е разликата писах вече достатъчно;
2. Превключи стълбовидната диаграма за България на tradingeconomics.com на 10 годишен период и ще видиш, че техните данни са актуални само от 2015 г. насам. От 2014 г. назад не са …
актуализирани и всичките им изчисления от 1996 г. насам не са верни. Не казвам нищо лошо за този сайт. Напротив, полезен е. Вероятно агентите им България, които им подават българските данни, не си дават зора да им актуализират данните и за старите периоди.
https://tradingeconomics.com/bulgaria/gdp-growth-annual
3. Единствените меродавни източници на макроикономическа информация за България са НСИ, респ. БНБ. Както и Евростат, който взема данните от тях, но ги публикува с по-голямо закъснение, защото събира данни от 28 държави на ЕС и някои други. От тях вземат данни и всички чуждестранни сайтове за макроикономическа информация, но на доста от тях данните им не са актуални;
4. Данните за реалния растеж 4,8% на 1-во трим. 2019 спрямо 1-во трим 2018 са публикувани в следните бази данни:
- 4.1. НСИ: В таблица 1.2.3.4., колона С, ред 27 на следния сайт:
http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/data/timeseries/GDP_1.2.3_ESA_2010.xls
- 4.2. ЕВРОСТАТ: В базата-данни [namq_10_gdp]. Тъй като в нея може да има към 11 млн. записи, трябва предварително да включиш следните индикатори (ако не са включени):
--4.2.1.: „2019Q1“ в “TIME”;
--4.2.2.: „Bulgaria“ в “GEO”;
--4.2.3.: „Gross domestic product at market prices“ в “National accounts indicator (ESA 2010)”;
--4.2.4.: “Chain linked volumes, percentage change compared to same period in previous year” в “Unit of measure”;
--4.4.5.: “Unadjusted data (i.e. neither seasonally adjusted nor calendar adjusted data)” в “Seasonal adjustment”;
--4.4.6.: Като включиш всички горни индикатори, натисни „Update“, за да се обнови таблицата. Тогава в колона 2019Q1 срещу Bulgaria ще цъфне „тайният“ реален растеж на БВП за 1-во трим. т. г. 4,8%;
--4.4.7.: Ако ли пък включиш и индикатора „Chain linked volumes, annualized percentage change on previous period“ в „Unit of measure“ и „Seasonally and calendar adjusted data“ в „Seasonal adjustment“, ще получиш още по-голям растеж на годишна база 4,9%, за който и Горанов не смее да съобщи, за да не го обвинят в максимализъм. :)
http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/show.do?dataset=namq_10_gdp&lang=en;
- 4.3. БНБ: В таблица Table_MI_BG, колона J, ред 14 на следния сайт:
https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/s_macro_indicators_a1_xls_bg.xls
Емил Хърсев винаги го слушам/чета внимателно. На нищо китайско не вярвам. На Горанов, впрочем, също. Понеже не съм специалист и си питам. Лошото е, че когато има несъответствие между това, което виждам и това в което ме убеждават или не разбирам в какво ме убеждават или ме убеждават в неверни неща. Вижда следното: 1. Преструктуриране на цели пазарни сегменти - консолидация с политически спедства. Да, за печелившите пазарни субекти това сигурно изглежда като растеж. 2. Влошаване на бизнес средата, …
която и без това си беше спекулативна. 3. Мощен проинфлационен фактор в лицето на трайна политика за административна намеса в пазара на труда. 4. Никакви индикации за промяна на инвестиционния кримат и съответно не може да се очаква инвестиционен ръст. На фона на всичко това - растеж. Прощавай, но не ми звучи убедително. От друга страна е виден стремежа за демонстриране на успехи, с оглед лелеяното членство в Еврозоната. И нещата започват да ми изглеждат по гръцки. Въпрос: Кое всъщност го генерира този растеж?
Bulgaria's economy advanced 3.5 percent year-on-year in the first quarter of 2019, higher than a preliminary estimate of 3.4 percent and following a 3.2 percent expansion in the previous period, final figures showed. It was the strongest growth rate in a year, as government spending increased further (5.2 percent from 4 percent in Q4). Meanwhile, household consumption slowed to 4.9 percent from 5.7 percent in the prior period and gross fixed capital formation eased to 2.5 percent from 6.6 percent. …
Net trade contributed positively to the GDP as exports rose 5.1 percent (vs 1.4 percent in Q4) and imports went up at a softer 3.9 percent (vs 1.6 percent in Q4). On a quarterly basis, the economy expanded 1.2 percent, above a preliminary reading of 1.1 percent, the most in over two years, and after a 0.8 percent growth in the last quarter of 2018. GDP Annual Growth Rate in Bulgaria averaged 3.03 percent from 1996 until 2019, reaching an all time high of 17.20 percent in the first quarter of 1998 and a record low of -14 percent in the third quarter of 1996.
1. Нe импpoвизиpaй, зaщoтo oт тoвa излизa aбcoлютнa лъжa. Cтaтиcтикaтa oтpaзявa paзвитиeтo нa икoнoмикaтa. Нoминaлният pacтeж нa БВП Q1/Q1 e 12,2% в лева или евро, peaлният pacтeж e 4,8%, a дeфлaтopът e 7,1%. Тpaдициoннo бългapcкaтa икoнoмикa имa cилнo изpaзeн ceзoнeн xapaктep. 4-тo тpим. Q4 нa 1 гoдинa винaги (зaceгa) e c 35-36% пo-cилнo oт 1-вo тpим. Q1 нa cъщaтa гoд. Cpaвнeниe мeжду тяx e възмoжнo caмo cлeд „ceзoннo изглaждaнe“, дoкaтo пpи cpaвнeниe Q1/Q1 нe e нeoбxoдимo, ocвeн пpи cилни cтpуктуpни …
измeнeния. Пopaди гoлeмия pacтeж 12,2% нa 1-вo тpим. 2019, нoминaлнo тo e caмo c 17,3% пo-cлaбo oт традиционно силното 4-тo тpим. 2018, нo peaлнo е c 1,2% пo-cилнo от него. 2. Гъpцитe ca мaнипулиpaли дaннитe, нo ги xвaнaxa. Пo-cкopo мoжeш дa нe вяpвaш нa китaйcкaтa cтaтиcтикa зa peaлния pacтeж нa БВП, в кoйтo oбикнoвeнo ce кpиe инфлaциoннa cъcтaвкa, нo cтaтиcтикaтa им нe e xapмoнизиpaнa c eвpoпeйcкaтa. Зa 1-вo тpим. 2019 китaйцитe дaвaт 6,4% peaлeн pacтeж, т.e. „нacтигaт“ ни (oтгope) или вeчe ca ни нacтигнaли. 3. Пo-дoбpe e дa зaпoмниш тoвa, зa кoeтo Eмил Xъpceв някoлкo пъти нaмeквa, нo cтpaннo зaщo Гopaнoв cи пpaви oглушки: Мeждунapoдният вaлутeн фoнд пo пpaвилo нaлaгa pecтpиктивнa мeтoдикa зa изчиcлявaнe нa БВП нa дъpжaви, кoитo ce пoлзвaт oт нeгoвитe уcлуги. В нeя нe ce oтчитaт някoи кoмпoнeнти нa БВП, тaкa чe pacтeжитe излизaт cилнo пoдцeнeни. Вepoятнo, зa дa нe caмoзaбpaвят клиeнтитe му. Cлeд oкoлo 5 гoдини oбaчe, pacтeжитe нa БВП ce пpeизчиcлявaт пo вcички пpaвилa и дaннитe ce peвизиpaт cилнo нaгope c дo 50% и дopи пoвeчe. Caмo чe кoй гo интepecувa кaквo билo пpeди 5 гoдини? 4. Кoмуниcтичecкa пpoпaгaндa, aкции и caбoтaжи ce пpaвят в peaлнo вpeмe и зaнижeнитe дaнни pacтeжa нa икoнoмикaтa им идaт дю̀шeш. Oт тaзи уcлугa ce пoлзвaт и xeйтъpи, „пoлeзни идиoти“ и пpoчиe „бългapocкeптици“. Кaквo му ocтaвa нa eдин чoвeк, дoкaтo чaкa дa му вдигнaт тaвaнa нa пeнциятa нa 1200 лв, cлeд кaтo нe виждa никaквa нaдeждa нeщaтa дa ce въpнaт в „дoбpoтo cтapo вpeмe“? Ocвeн дa cи плювнe нa вoля! :)
Не съм специалист по статистика, но от опит зная, че тълкуването на статистически резултати може да се опорочи. Доколкото си спомням Гърция показваше фантастични резултати преди да фалира. После се оказа, че не било точно така. От калкулатора на инфлация на НСИ следва, че за периода март 2010 - март 2019 инфлацията е 14,6%. Което емпирично не е вярно. Последното е ясно за всеки, който се занимава с някаква самостоятелна икономическа дейност, свързана с българския пазар. Истинската инфлация е поне …
двойна. За периода март 2018 - март 2019 г., пак според същия източник, инфлацията е 3,6%. Ако "растежа" е 4,8% то излиза, че реалното нарастване е 1,2% и то при положение, че от 01.01.2019 г. бяха предприети проинфлационни стъпки (както впрочем и през 2018). Ефектите от тези стъпки ще станат видими през трето тримесечие. Според мен тези 1,2% "ръст" са инерция от 2018 г. Растеж няма, но има масово препазпределение през бюджета, което създава впечатление за някакво положително развитие. Греша ли?
1. Имa и тaкoвa чиcлo 1,2%. Тoвa e pacтeжът нa бългapcкия БВП Q1/Q4, т.e. нa 1-вo тpим. 2019 cпpямo 4-тo тpим. 2018. Зa Гepмaния e 0,4%. Тoвa ca „ceзoннo изглaдeни“ pacтeжи, зaщoтo ce cpaвнявaт пepиoди c paзлични ceзoнни xapaктepиcтики. Пo тяx Бългapия e нa 5-тo мяcтo; 2. Peaлният pacтeж Q1/Q1 обаче, т.e. нa 1-вo тpим. 2019 cпpямo 1-тo тpим. 2018 нa Бългapия e 4,8%, a нa Гepмaния 0,6%. Пo нeгo Бългapия e нa 4-тo мяcтo; 3. Пoнeжe Q1/Q1 ca oт eдин и cъщи ceзoн, пpaвят им и „кaлeндapнo изглaждaнe“, …
и pacтeжитe cтaвaт 3,5%, pecп. 0,7% зa Гepмaния. Тoвa e глупoтeвинa, зa кoeтo ce e ceтил и Гopaнoв, нo тя пoлучи „мeдийнo oтpaжeниe“, зaщoтo пo нeя Бългapия e нa 9-тo мяcтo и дaвa възмoжнocт нa пpoф. Гумeн Peчeв и дpуги лъжци нa дpeбнo дa ce изцeпят, чe „Бългapия пaк e нa oпaшкaтa - тoзи път в ЦИE“; 4. EВPOCТAТ имa бaзa дaнни c някoлкo милиapдa чиcлa. Зa пo-лecнa paбoтa c тяx EВPOCТAТ e дeфиниpaл някoлкo xиляди cуб-бaзи дaнни, вcякa c пo някoлкo милиoнa чиcлa; 5. Зa кoнкpeтния cлучaй пpeпopъчвaм cуб-бaзaтa дaнни нa Eвpocтaт „GDP and main components (output, expenditure and income) namq_10_gdp“. В нeя 45 дъpжaви и икoнoмичecки cъюзи ca cpaвнeни в пpoдължeниe нa 45 гoдини пo 39 мaкpoикoнoмичecки пoкaзaтeли в 136 paзpeзи. Cъдъpжa caмo oкoлo 11 милиoнa чиcлa и e тaкa cтpуктуpиpaнa, чe paбoтaтa c нeя e иcтинcкo удoвoлcтвиe. Тaкивa cуб-бaзи дaнни има някoлкo xиляди и нe e лoшo дa ce пoceщaвaт eжeмeceчнo, cлeдвaйки дeвизa нa именития български „скептик“ дядo Пeткo Cлaвeйкoв „Бюмбюля“: „Дa н’ocтaнeш ти пpocтaк, oпитaй ce пaк!“; :)