Горанов поема закъсали общини и разхлабва финансите на държавата

Държавата си отваря вратичка за повече разходи чрез разхлабване на финансовата дисциплина, а в същото време затяга режима за закъсали общини. Това са основните промени в Закона за публичните финанси, публикувани за обществено обсъждане от Министерството на финансите.

Те са в две посоки. С едната се дава възможност на държавата да се отклонява от изискването за структурен дефицит над допустимото ниво при "важни инвестиционни проекти", с което на практика се разхлабва харченето на пари. Все пак Горанов затяга режима на министерства и агенции да харчат повече пари за издръжката на персонала, като в бюджета ще могат да се залагат лимити.

Другите промени са свързани с оздравяването на финансово закъсали общини, като се дава възможност на финансовия министър да поеме управлението им, за да получат безлихвени заеми.

Финансовият министър Владислав Горанов анонсира промените в края на миналата седмица, като пропусна да спомене за разхлабването на финансовата дисциплина на държавата. Сега те са мотивирани с дискусиите в Европейски съюз за въвеждането на гъвкавост при прилагането на правилата за фискално и икономическо управление, е посочено в мотивите към законопроекта.

Промяната за допускането на по-голям структурен дефицит е притеснителна, коментира икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика пред Mediapool. Според него и сега фискалните правила трудно се спазват, а за в бъдеще се отваря вратичка за повече харчове и то не за сметка на реформи, а на неясни "инвестиционни проекти".

Двата големи инвестиционни проекта, за които говори непрекъснато премиерът Бойко Борисов, са газовият хъб край варна и магистрала "Хемус" между София и Варна, за които към момента няма осигурено финансиране.

Рисковете по отношение поемането на управлението на закъсали общини от финансовия министър са свързани с нарушаване на принципа на децентрализация, оказване на политически натиск, както и изкушение общините да харчат повече, за да бъдат подпомагани, след това от държавата, въпреки ограничаването на провомощията им, коментира Ганев.

Горанов призна, че се "движат по тънък лед" за да не нарушат принципа на децентрализация на местната власт.

От Националното сдружение на общините заявиха, че ще коментират законопроекта след като се запознаят с него.

Отклонение от бюджетната цел за инвестиции

"Временно отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит или от задължителната годишна корекция на бюджетното салдо до размер съгласно съответните изисквания на Европейския съюз се допуска при провеждането на значителни структурни реформи или еквивалентни на тях инвестиционни проекти с положителен ефект върху фискалната устойчивост в дългосрочен план", гласи предлаганата промяна в законопроекта.

Това отклонение не може да води обаче до надвишаване на максимално допустимия размер на дефицита на сектор "Държавно управление", който е до 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП).

За значително отклонение се смята всяко, което е равно или надвишава 0.5 на сто от БВП за една година или средно за двугодишен период.

Предвижда се временното отклонение по средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит да се коригира в рамките на четири години.

Променят се и сроковете за подготовката на стратегията за управление на държавния дълг за съответната средносрочна бюджетна прогноза. Тя ще се одобрява всяка година до 31 октомври. Същевременно обаче данни за състоянието на държавния и държавно гарантирания дълг ще се публикуват всеки месец, регламентират промените.

Предвижда се също така да се задействат автоматичните корективни механизми, заложени в Закона за фискалния съвет. В него е записано, че при отклонение от средносрочната бюджетна цел за структурния дефицит финансовият министър трябва да подготви корективен план. Законът допуска периодът на корекция да бъде до две последователни бюджетни години след годината, в която е установено наличието на отклонение.

С проектозакона се урежда и възможността за ограничаване поемането на дълг от институционалните единици, класифицирани в сектор "Държавно управление", в случай на превишение на прага за дълга от 60%, защото техният дълг може да повлияе на нивото на задлъжнялост на държавата, а оттам – и на процедурите за свръхдефицит.

Ограничаване на харчовете за заплати

След като не успя да се справи с растящите разходи за заплати и издръжката на персонала през миналата година, сега Горанов предлага със закона за държавния бюджет да се определят лимити за министерствата и агенциите.

Изключение ще се прави единствено за бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт.

Финансовият министър поема управлението на закъсали общините

Министърът на финансите ще може да инициира процедури по финансово оздравяване на задлъжнели общини, които не могат или не желаят сами да се справят с проблемите си, предвиждат още промените в Закона за публичните финанси.

Подобен режим се опита да въведе преди години и финансовият министър Симеон Дянков, но Националното сдружение на общините не одобри методиката му, по която се оценяваше финансовото здраве на местните власти.

Сега се предлага въвеждането на специален механизъм, като се дава възможност на фалиралите общини да получават бюджетни безлихвени заеми, с които да решат проблемите си. При определени условия част от дълговете им могат и да бъдат опростени. Срещу това обаче общините ще трябва да спазват стриктна финансова дисциплина наложена им от Министерството на финансите. Ако не изпълняват плана за оздравяване, ще им бъдат спирани финансите, предвиждат промените.

Моделът напомня на мерките, предприети от тройката кредитори и Гърция, коментира Петър Ганев. Дали ще проработи у нас предстои да видим.

Финансовото министерство затяга политиката си спрямо задлъжнелите общини, защото има такива чиито задължения надвишават два, три пъти годишния им бюджет и на практика са фалирали, коментира Владислав Горанов.

Местните власти борчлии

Общините с най-големи дългове към момента са Сливен (19 млн. лв.), Перник (14 млн. лв.), Кърджали (12 млн. лв.), Велинград (11 млн. лв.) и Видин (7 млн. лв.). Общините с най-висок процент на съотношение на просрочените им задължения към общо разходи по бюджета им са Белоградчик (90.8%), Стамболово (57.5%), Велинград (53.8%), Пирдоп (50%) и Симитли (50%), сочат данните на финансовото министерство към края на ноември 2015 г.

Специалният механизъм за затруднените общини

Кои общини са в затруднено положение ще се определя по критерии, които ще са различни от предложените от Дянков, уточниха от финансовото министерство.

Предлага се кметът да предложи план за финансово оздравяване на общината, който се съгласува с финансовия министър и се одобрява от общинския съвет.

Откриването на процедура ще става, ако се установи, че общината покрива три или повече условия, показващи до каква степен изпитва финансови затруднения.

Планът за оздравяване може да се изпълнява от една до три години, като в това време общината може да ползва временен безлихвен заем от централния бюджет. Парите ще се дават за времето на изпълнение на оздравителния план и могат да спрат, ако се установи, че общината не спазва конкретните графици и мерки в него.