Горанов призова бизнеса да не спира да работи

Напрежението заради Covid-19 и възможните тежки последствия за икономиката започнаха да произвеждат разнопосочни сигнали от властта за това как икономическите субекти трябва да реагират на извънредното положение. В тях прозират вероятни различия между здравния и икономическия антикризисен щаб за реакция на извънредната ситуация.

Бизнесът не трябва да спира да работи, държавата не може да замени частния сектор, подчерта няколко пъти в понеделник финансовият министър Владислав Горанов на брифинг след срещата на правителството с работодателите и синдикатите.

Посланието на Горанов до някаква степен се различава от емоционалната реч на ръководителя на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски от петък, в която той обяви, че в момента нищо не е по-важно от грижата за здравето на хората и особено на "онези, които са ни отгледали". Тогава Мутафчийски помоли журналистите да не го питат дали ще работят фризьорските салони.

В понеделник обаче Горанов припомни, че единствената забрана в заповедта на здравния министър е за бизнеси и процеси, при които има струпвания на много хора на едно място (например увеселителни заведения, ресторанти, молове), но цялата останала търговска дейност остава разрешена при спазване на хигиенните изисквания.

"Заповедта на здравния министър не бива да се прилага свръхограничително", коментира Горанов. Той е притеснен, че при негативен сценарий, при който кризата продължи повече от 3-4 месеца, ударът върху публичните финанси ще е много силен.

"Нека да запазим здравия разум, да не смятаме, че държавата може да замени реалната икономика", призова Горанов.

Икономическият министър Емил Караниколов добави, че най-важното е да се запазят ресурсите на бюджета да поеме натиска върху здравната и социалната система. Той смята, че ако правителството се поддаде на "популистки" призиви за отлагане на плащането на сметки или данъци, скоро може "да няма държава, да няма бюджет".

Икономическите министри не дадоха много ясни детайли по двете основни мерки на правителството за противодействие на кризата, обявени в неделя – запазването на заетостта и ликвидната подкрепа за бизнеса.

От обясненията на Владислав Горанов се разбра, че механизмът, през който държавата ще поема 60% от заплатата на служители на частни фирми, ще бъде разписан в Кодекса за социално осигуряване. Интересуващите се фирми ще трябва да кандидатстват пред бюрата по труда и трябва да поемат ангажимент, че няма да уволняват съответните работници в следващите 3-4 месеца. Не стана ясно как ще се селектират избраните за подпомагане фирми и работници и как държавата ще преценява дали намеренията на фирмите за съкращения са истински.

Втората мярка се състои в увеличаване на капитала на държавната Българска банка за развитие с 500 млн. лв.

Част от парите ще отидат за издаването на портфейлни гаранции към търговските банки, за да им позволят да облекчат изискванията към цели групи свои кредитополучатели, които се очаква да изпаднат в трудности по време на кризата. Тоест, по тази линия ББР, която има сериозен имиджов проблем заради спорните си бизнес практики, няма да има особена дискреция да селектира за подпомагане конкретни близки фирми.

Друга част от средствата обаче ще позволят на ББР директно да изкупува дял от капитала на изпаднали в затруднения частни дружества с опция за обратно изкупуване. Банката няма да има право да се меси в управлението на фирмите и на практика ще осигурява безплатно финансиране. И в този случай не е ясно как механизмът за подпомагане ще бъде направен достатъчно справедливо към всички участници на пазара.