Горанов смени курса и обяви дата за чакалнята на еврото

До юни страната ще подаде молба за ERM II, каза финансовият министър пред чужди медии

За пръв път от 10 години, откакто прави опити за интеграция към еврозоната, България реши да преобърне досегашната си политика да се пази от ангажименти за дати и обяви конкретен срок за подаване на молба за присъединяване на лева към валутния механизъм, предшестващ членството (т. нар. ERM II).

"Най-вероятно ще кандидатстваме през следващите шест месеца", е заявил в четвъртък финансовият министър Владислав Горанов пред чуждестранните медии, които са на посещение в България по повод откриването на председателството на Съвета на ЕС.

Изявлението му бе цитирано от Ройтерс, като думите му бяха потвърдени и от пресцентъра на МФ.

Според договорите за ЕС левът трябва да престои без значителни отклонения в курса (не повече от +/-15%) спрямо еврото във Валутно-курсовия механизъм II (ERM II) поне две години, за да може страната да бъде одобрена за членство в еврозоната. София обаче е с фиксиран курс, който няма никакви отклонения в последните 20 години, поради което престоят в ERM II се очаква да бъде до голяма степен формален.

Въпреки че България прави опити да договори присъединяването на лева към ERM II в последните 10 години, досега последователната политика бе да не се споменава конкретна дата за подаване на молбата.

Допреди по-малко от година сегашният финансов министър по време на управлението на служебното правителство твърдеше, че процедурата трябва да бъде секретна, защото всякакви публични коментари биха опорочили присъединяването.

Повод за изказването му през март 2017 г. бе публично обявената амбиция на служебния премиер Огнян Герджиков, който се закани да кандидатства за механизма. Тогава ГЕРБ се противопостави публично на този ход, защото се раздразни от коментарите, че служебното правителство ще "остане в историята, поемайки риска” да подаде молба за ERM II.

В позиция, публикувана във в. "24 часа" през март 2017 г., Владислав Горанов обяви, че подобни непремерени и рискови ходове "не са безобидни и биха имали обратен ефект, който ни отдалечава от членството". Преди по-малко от година финансистът посочи още, че "една държава трябва да се стреми да влезе в еврозоната, когато е максимално готова за това, а не преди това". Горанов твърдеше още, че "съвсем не е ясно доколко България изпълнява дори номиналните критерии за членство, въпреки че днес това масово се говори у нас".

Друга теза на финансиста тогава бе, че "съгласно правилата и процедурите по приемане на една валута в ERM II, целият процес следва да бъде секретен".

"Това е записано в правилата на ЕЦБ и включва всички етапи - от отправянето на искането за стартиране на процедурата до вземането на крайното решение, с което се съобщава присъединяването на една валута към ERM II. Ето защо всякакви публични изяви и коментари от която и да е страна в процеса противоречат на характера на процедурата и, съответно, единствено биха осуетили присъединяването", смяташе тогава Горанов.

По-малко от година след тази позиция обаче финансовият министър очевидно я е променил в значителна степен, без да са известни причините за този обрат.

Според Ройтерс Горанов е обяснил, че българският лев е вързан успешно към еврото от 20 години, страната има силни икономически показатели, с които отговаря на критериите за членство в еврозоната. "По никакъв начин ние не можем да представляваме риск за еврозоната", е посочил министърът пред чуждите журналисти.

В последно време представители на евроинституциите нееднократно са посочвали, че основният проблем на България, който я отдалечава от еврозоната, е липсата на реална конвергенция на доходите и цените, тоест ниският жизнен стандарт. Същото отбелязва в публикацията си и Ройтерс. "Дипломати и банкери твърдят, че макар България да отговаря на номиналните критерии за присъединяване към еврото, тя трябва да реформира малката си икономика и да изкорени подкупите, за да приближи ниския си жизнен стандарт до по-богатите страни от ЕС", посочва медията.

Въпреки това в края на 2017 г. председателят на ЕК Жан Клод Юнкер на няколко пъти направи силно оптимистични изказвания по повод на амбицията на България, като каза, че страната е готова за еврото и дори обяви, че са необходими финансови инструменти в помощ на присъединяването. Според Ройтерс обаче, независимо от думите на Юнкер, не всички 19 държави от пространството на общата валута са склонни да дадат зелена светлина на София. Според източници на агенцията България е стартирала разговори с Европейската централна банка и страните членки за ERM II, но решение било невъзможно преди сформирането на ново правителство в Германия.

Процедурно присъединяването на лева към валутния механизъм трябва да премине през среща в рамките на Икономическия и финансов комитет на ЕС в т. нар. "формат за валутния механизъм” (или още "Комитет за валутния механизъм” - ERM II Committee). На тази среща присъстват едновременно финансовите министри от еврозоната и от държавите-членки извън еврозоната, чиито валути са в ERM II, и представители на ЕЦБ и ЕК. Важно уточнение е, че решенията там се вземат с консенсус, т.е. не е достатъчно предварително да имаме симпатията на един или друг министър или дори представител на ЕЦБ или ЕК, обясни преди година Владислав Горанов.

Още по темата
Още от Бизнес