Горанов вижда скрити цели в съпротивата за касовите апарати

ИТ специалисти искат стрес тестове на системата на НАП

Снимка: БГНЕС

Финансовият министър Владислав Горанов вижда скрити цели зад част от съпротивата срещу влизането в сила на Наредба Н-18 за касовите апарати. Това стана ясно от негови изказвания по време на продължилата два часа среща в понеделник с десетки бизнес организации, които твърдят, че има обективни проблеми с прилагането на наредбата.

Вече две години финансовото министерство и Националната агенция за приходите (НАП) се опитват да направят реформа, свързана с касовите апарати и отчитането на продажбите. Бизнесът обаче твърди, че смяната поражда редица практически проблеми, поради което в края на януари влизането в сила на наредбата се отложи за четвърти път, с нови шест месеца.

Наредбата цели да регулира не само касовите апарати, но и софтуера за управление на продажбите (т. нар. СУПТО). Идеята е издадените касови бележки да разполагат с QR код, позволяващ отчитане на продажбите в реално време и възможност на клиента да проследи дали покупката му е отразена в системата на НАП.

"Реформата е всеобхватна. Винаги ще има опозиция от тези, при които наредбата си е свършила работата", коментира Владислав Горанов пред представителите на бизнеса. Той обърна внимание, че например секторът на хотелиерството и ресторантньорството е рисков за фиска.

"Ако всички целим по-справедлива икономическа среда, ще ни е по-лесно да продължим. Голяма част от въпросите, които се чуват в публичната среда, се дължат на неразбиране. Има и частна съпротива срещу наредбата, като някои имат притеснения и я използват като смокинов лист за грешния модел за правене на бизнес, затова и протестират", допълни Горанов.

Министърът каза, че е готов на ежеседмични срещи с бизнеса за усъвършенстване на наредбата, но не е съгласен целият процес да стартира отначало. "Не искам да оставате с разбирането, че ще създадем 100 работни групи", каза министърът. Според него част от проблемите вече са решени – например затрудненията със софтуерите на големите компании, достъпът до лични данни за здравното състояние на пациентите, електронната търговия и др.

Въпреки това на срещата почти нямаше бранш, който да не изреди оплаквания от прилагането на наредбата. Оказа се, че проблеми има дори в секторите с по-лесен за адаптиране софтуер – заведения, хотели, ресторанти. Туроператорите се оплакаха, че имат проблем заради разликата между резервация и реална продажба. Хотелиер попита защо трябва да носи отговорност, при положение че фирмата е закупила лицензиран от НАП софтуер, който впоследствие се оказало, че не отговаря на изискванията на наредбата.

Заведения пък твърдят, че данъчните масово запечатват обекти дори за минимални нарушения. Големи търговски вериги пък се жалваха от претовареността на сървърите на НАП и краткото време за реакция на технически проблеми. Представители на международни корпорации са недоволни, че изискванията на наредбата реално означават промяна на бизнес процесите.

ИТ специалистът Ясен Танев от Българската асоциация за развитие на бизнес софтуер предложи заедно с асоциацията на етичните хакери да се направят тестове за сигурността на цялото трасе за обмен на данни. "Защо да не направим стрес тестове, за да сме спокойни, че всичко е наред", попита Танев. Горанов отвърна, че идеята му звучи добре и препоръча на Танев да се свърже с "Информационно обслужване".

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес