mediapool.bg Ти си това, което четеш

Горещите картофи на българското европредседателство

Няколко ключови решения трябва да се вземат, докато България е начело на Съвета на ЕС
Зорница Латева | 13:45 | 01 януари 2018 | 9 коментара

От 1 януари до края на юни България за първи път ще е председател на Съвета на ЕС. Така нареченото европредседателство крие доста по-сериозни предизвикателства отвъд ремонта на Националния дворец на културата (НДК), очакваните около 300 събития, задръстванията в столицата и мерките за сигурност като поставянето на кашпи на пешеходния бул. "Витоша" и около НДК.

В шестте месеца, докато България е председател на Съвета на ЕС, ще трябва да се вземат няколко ключови за бъдещето на общността решения, а по част от тях страните членки са на противоположни позиции. Ролята на българското председателство ще е да намери баланс, за да се постигне консенсус.

Според българското правителството има четири „горещи картофа“, с които страната ще трябва да се справи – определянето на бюджета на ЕС за периода 2021 – 2027 г., продължаването на преговорите по развода с Великобритания, промените в миграционната политика и квотите за прием на мигранти, както и законодателството, свързано с Енергийния съюз в Европа. Към това може да се добави и предложението на Европейската комисия Полша да бъде лишена от право на глас при вземането на решения на европейско ниво. Наказателната мярка трябва да се гласува от Съвета на ЕС и от Европейския парламент.

Председателят на Съвета на ЕС няма решаващ глас при вземането на решения по законодателните инициативи, които се предлагат от Европейската комисия и се гласуват от съвета и от Европейския парламент. Ролята му е по-скоро на балансьор. Страната председател на съвета може да определя и дневния му ред, но това не означава, че по важните за нея въпроси ще се постигне напредък. Такъв е случаят с присъединяването на Западните Балкани към ЕС. Макар и това да е основен приоритет на българското европредседателство окончателно решение по тази тема едва ли ще има в следващата половин година.

Всичко е пари

Едно от най-сериозните предизвикателства по време на българското европредседателство се очертават преговорите по многогодишната финансова рамка за периода от 2021 г. до 2027 г. С нея се залага бюджетът на ЕС за тези години, определят се вноските за страните-членки. Европейската комисия трябва да представи първия вариант на този бюджет през май 2018 г., което означава, че до тогава трябва да бъдат направени договорките между отделните държави за бъдещето на общите финанси.

Проблемът по този въпрос идва от излизането на Великобритания от ЕС. Страната е сред основните донори на средства в общоевропейския бюджет. С Брекзит приходите драстично намаляват – с около 11 млрд. евро годишно, и за това се налага реформа на многогодишната финансова рамка. Бюджетът ще бъде допълнително притиснат и от въвеждането на все повече общоевропейски политики като отбранителния фонд и средствата за охрана на външните граници.

Едната алтернатива е опит за запазване на приходите с увеличаване на вноските на отделните страни. Друга е да се орежат сега съществуващите фондове, като сред заплашените е Кохезионният фонд, който се използва за подпомагане на изостаналите страни. Ако това се случи, България ще загуби по около 200 млн. евро годишно. Заплашена е и общата селскостопанска политика. По въпроса с парите европейските страни в момента са разделени на източни и западни.

България ще се опита да запази средствата за най-бедните държави, което означава, че по-скоро ще се опита да води дебата към увеличаване на вноските в общия бюджет. "Дебатът е много тежък, защото ще има по-малко средства, но не може да допуснем разделение на регионите", коментира министърът за българското европредседателство Лиляна Павлова.

Спорът за мигрантите

Тежки се очаква да бъдат преговорите и по предложената от Европейската комисия реформа на т. нар. споразумение от Дъблин. Най-конфликтният въпрос тук е релокацията на мигрантите. Целта е те да бъдат разпределени във всички страни от ЕС, а не да се връщат в държавите, през които са влезли в Общността. Квотите за разпределение доведоха до скандали на последното заседание на Съвета на ЕС през миналата година.

И в момента действат квоти за разпределение на влезлите в ЕС мигранти. Те обаче са временни, а Европейската комисия иска този регламент да стане постоянен. И сега разпределението не се спазва от всички държави. Целта на новия регламент за миграцията е и документите на бежанците за получаване на статут да се обработват не в държавата, през която са влезли в ЕС, а в тази, в която са разпределени.

"Тук има абсолютно противоположни мнения. Чехия, Полша и Унгария са готови да плащат повече пари, но не искат да приемат мигранти. Очакванията към нас са да намерим компромис", коментира Павлова. В другия лагер са Европейската комисия и Германия.

По план миграционната политика, включително потенциално задължително квотно разпределение на бежанци, ще трябва да бъде гласувано през юни 2018 г.

Разводът с Великобритания

По време на българското европредседателстов преговорите между ЕС и Великобритания по Брекзит ще навлязат във втората си решителна фаза. В нея трябва да се реши какви ще бъдат бъдещите търговски отношения между Общността и напускащата я държава, както и колко дълъг ще бъде преходният период след края на преговорите през март 2019 г., в който Лондон ще продължи да е част от общия пазар, митническия съюз и политиката за свободно движение на ЕС.

"Това е най-тежката фаза. Единственото на държавите-членки на ЕС трябва да се запази, за да не се стигне до преговори поотделно с Великобритания", каза министърът за европредседателството Лиляна Павлова.

По тази тема България отново би имала по-скоро ролята на балансьор, ако между страните от Общността възникнат противоречия по бъдещите отношения с отцепващата се Великобритания.

Енергиен съюз

Според Павлова предизвикателство за България като председател на Съвета на ЕС ще е и продължаващото обсъждане и приемане на предложените от Европейската комисия регламенти за създаването на общ енергиен съюз. Целта им е диверсифициране на доставките на енергийни ресурси в Европа, изграждането на нови газоразпределителни хъбове, приемане на по-амбициозни цели за ограничаване на замърсяването и на климатичните промени.

Към горещите картофи по време на българското председателство може да се добави и безпрецедентното предложение на Европейската комисия да се отнеме правото на глас на Полша при приемането на общите регламенти. Причината са законодателните промени в страната, които поставят под съмнение независимостта на съдебната власт.

Всъщност основното предизвикателство за постигане на консенсус по спорните въпроси лежи на плещите на българските експерти в работите групи към Съвета на ЕС, както и върху посланика на България в Брюксел Димитър Цанчев, който участва в КОРЕПЕР – комитета на посланиците на държавите, членки в ЕС. Този комитет се занимава с въпроси, които не са решени от работните групи. Целта е да се постигне съгласие между страните членки преди спорните теми да бъдат обсъдени от Съвета на ЕС. Обсъждането им на ниво посланици става при закрити врата, а идеята е да се предотврати обсъждането им на по-високо ниво, което ще изкара на светло противоречията между отделните държави.

При несъгласие по даден въпрос централна роля в КОРЕПЕР през следващите 6 месеца ще играе българският посланик Димитър Цанчев. Той трябва посредничи между различните интереси.

Още по темата
Още от България