Горещият картоф "Полша" вече пари в ръцете на Борисов

Дни преди старта на първото българско европредседателство от Брюксел дойде новина, която със сигурност не се вписва в плановете на Бойко Борисов за успешното му провеждане. На 20 декември Европейската комисия реши да активира срещу Полша процедура, която може да доведе до отнемане на правото ѝ на глас при обсъждането и приемането на общностните решения.

ЕК задейства "юридическа ядрена бомба" срещу правителството във Варшава, коментират европейски медии по повод активирането на чл. 7 от Договора за ЕС, случващо се за пръв път в историята на Съюза. ЕК твърди, че Полша руши независимостта на съдебната си система и настоява страните от ЕС да гласуват за започване на наказателна процедура.

България е в "небрано лозе", но същото важи и за ЕС. Досега чл. 7 никога не е бил прилаган. Той бе приет, след като през 2000 г. в управляващата коалиция в Австрия влязоха крайнодесни сили. Заради липсата на подобен текст тогава, всяка от тогавашните държави в ЕС едностранно замрази отношенията си с Виена за девет месеца.

Тестът за Борисов

Казусът "Полша" е последното нещо, което би искал премиерът Бойко Борисов. Преговорите по процедурата ще са истински тест за неговата "тодорживковска дипломация", както политологът Андрей Райчев охарактеризира външната му политика, с която досега е успял да се хареса на всички.

В случая с Полша обаче е по-сложно, тъй като Германия, за чийто канцлер Ангела Меркел Борисов говори като за свой "началник", е сред най-горещите застъпници на противодействието срещу авторитарните попълзновения в Полша.

Фактът, че ЕК все пак реши да активира "тежката артилерия" срещу управляващите във Варшава след две години изчакване и неуспешни разговори, е предупреждение и към унгарския премиер Виктор Орбан. Но не само. Макар че досега ЕК не е споменавала изрично България като заплашена от подобни санкции, Бойко Борисов е наясно, че това е предупредителен сигнал и за него. Топлите му отношения с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер и предстоящото европредседателство изиграха своята роля за по-благосклонния тон на последния мониторингов доклад на ЕК за България. В същото време обаче мониторингът остана и България ще е първата страна под наблюдение, която ще председателства Съвета на ЕС. Освен това в доклада много ясно се казва, че България не е свършила нищо за година.

"Горещите картофи" станаха пет

Представяйки програмата на българското председателство, ресорният министър Лиляна Павлова заяви тази седмица, че през 2018 г. ще има четири "горещи картофа" - Брекзит, финансовата рамка на ЕС, миграцията и енергийния пакет. Към България има големи очаквания, каза тя и добави: председателството е възможност да покажем, че сме не само бенефициент на евросредства, а че сме достоен член на ЕС, който умее в моменти на криза да бъде балансьор или търсещият консенсус.

От сряда вечерта обаче "горещите картофи" вече са пет, като последният - Полша - има потенциала да детонира процеси, създаващи рискове за постигането на консенсус по останалите четири.

Сега всяка европейска столица трябва да изрази позиция

Продължаващият конфликт на Варшава с Брюксел вече имаше отражение върху редица важни теми – от реформата на еврозоната и мигрантската политика до следващия дългосрочен бюджет на ЕС в размер на 1 трилион евро, чийто най-голям бенефициент е Полша.

Задвижването на процедурата срещу Варшава ще стане факт, ако бъде подкрепено от четири пети от страните членки на ЕС. Липсата на поставен график дава и на двете страни възможност за маневри и евентуални компромиси.

Рано или късно европейските столици ще трябва открито да заявят своята позиция, макар че много от тях (включително България) съвсем не са във възторг от предприетите срещу Полша мерки.

Задачата по удържане на европейското единство става почти невъзможна

Предложението за налагане на най-тежките евросанкции срещу Варшава идва в момент, когато напрежението между източната и западната част на Европа е по-високо от всякога. Една от най-болезнените разделителни линии е по въпроса за миграцията, по който има сериозен разрив между страните, които приемат най-много мигранти и онези, които нямат почти никакви (като Полша и Унгария), но са твърдо против европейски решения. Европейските институции се надяват да постигнат напредък по този пакет именно в шестте месеца на българското председателство, тъй като следващото е на Австрия, а крайните националисти в новото ѝ правителство едва ли ще са склонни да търсят приемлив компромис.

В този контекст процедурата срещу Полша е контрапродуктивна от гледна точка на опита за преодоляване на неразбирателствата.

Същото е в сила и за Брекзит. Периодът на българското председателство съвпада с втория етап на преговорите – по търговските въпроси, които са много по-сложни и деликатни в сравнение с първия етап.

"Преговорите за Брекзит и занапред ще се водят от ЕК и нейния преговарящ Мишел Барние. Това, което България ще трябва да направи, е да осигури единството на страните членки през тези няколко месеца, тъй като търговските преговори с Великобритания могат наистина да причинят разломи", коментира Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика пред Дойче веле.

Последствията са непредвидими

Това че бомбата "Полша" ще "гръмне" в българския двор, е несъмнено предизвикателство за председателството ни. То обаче не е грижа само на България и надеждите са Брюксел да има някаква стратегия за справяне със ситуацията.

Заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс, който обяви решението в сряда, както и неговите колеги в ЕК, със сигурност си дават сметка за всички рискове.

Еврокомисията обаче има своите аргументи. В продължение на две години тя се опитваше да убеди консервативното правителство на "Закон и справедливост" във Варшава да не руши правовата държава и принципа на разделение между властите.

Брюксел сметна, че е нужно да действа, за да съхрани доверието към ЕС, основан върху общи ценности и върховенство на закона.

Според редица анализатори е малко вероятно и дори изключено Полша да бъде застигната от най-тежкото наказание – отнемане на правото ѝ на глас. За да се случи това, в един момент от процедурата ще е нужно единодушно решение на Съвета на ЕС, а Унгария вече обяви, че застава на страната на Полша.

Според коментари в европейските медии, вероятно ЕС твърде дълго се е колебал, преди да пристъпи към действия, поради което едва ли ще успее да постигне нещо в битката си за правова държава в Полша. Досега там бяха приети 13 закона, позволяващи пряка политическа намеса в работата на всички съдии и прокурори.

ЕК обаче прецени, че по-голям е рискът да бездейства. Последствията от решението ѝ към момента не могат да бъдат предвидени. Още един повод Бойко Борисов да влезе в ролята на мъченик или герой, в зависимост от това как ще развие ситуацията.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Какво предизвика напрежението и протестите около чумата по дребния добитък?