Опасения

Господин Дянков, quo vadis*?

Какво ще правим, когато фискалният резерв бъде напълно стопен?

Господин Дянков, quo vadis*?

През последните месеци фискалният резерв попада все по-често във фокуса на общественото внимание заради продължаващото си стопяване с бързи темпове.

Какво показват данните?

Сравнено с пика от 12.125 млрд. лева към края на октомври 2008 г., към края на януари вече имаме малко по-малко от една трета или 4.027 млрд. лева фискален резерв.

Данните за депозита на правителството и бюджетните организации в управление Емисионно на БНБ, който представлява по-голямата част от фискалния резерв, показват, че и през февруари резервът е продължил да се топи. Докато към края на януари този депозит е бил 3,405 млрд. лева (останалите 622 млн. лева от фискалния резерв са депозирани в търговски банки), към края на февруари имаме ново свиване с почти 300 млн. лева до 3.111 млрд. лева. Ако приемем, че частта от фискалния резерв, която е депозирана в банки, е останала непроменена през февруари, то тогава целият фискален резерв към края на февруари е бил в порядъка на 3.7 млрд. лева.

Основната причина за свиването на резерва от есента на 2008 г. насам е покриването на бюджетните дефицити. С други думи, въпреки че има различни възможности за финансиране на дефицитите – емисия на вътрешен дълг, емисия на външен дълг и приходи от приватизация и концесии - Министерството на финансите през последните 3 години и няколко месеца използва основно два начина за финансиране на дефицитите си: ДЦК на вътрешния пазар и фискален резерв.

С приватизацията нещата стоят малко по-различно.

Според предписанията на закона за Сребърния фонд приходите от приватизация трябва да се насочват именно към въпросния фонд. През 2010 г. правителството измисли начин да заобикаля тази разпоредба като създаде т. нар. Държавна консолидационна компания (ДКК). В нея се апортират дялове и цели компании за приватизация, като след приключване на продажбата им приватизационните приходи отиват директно в бюджета посредством дивидента на ДКК към правителството.

Този начин обаче няма формално отношение към финансирането на дефицита под черта, тъй като дивидента от БКК се отчита над чертата като неданъчен приход.

В крайна сметка, фискалният резерв пое основния товар от финансирането на дефицита за последните 3 години: кумулативният дефицит по консолидираният бюджет за периода 2009-2011 беше около 5 млрд. лева, като 3.4 млрд. лева от тях са финансирани от фискалния резерв.

В началото на 2012 г. топенето на резерва продължи, като през януари освен дефицитът по консолидирания бюджет (около 300 млн. лева), роля изиграха и субсидиите за земеделските производители по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС (743 млн. лева, от които 645,5 млн. лева от ЕС и останалото – национални доплащания).

Както ни беше обяснено от Министерството на финансите, частта от тези субсидии, които са директните плащания по ОСП (645.5 млн. лева) ще ни бъде възстановена от ЕС до 3 месеца. Погледнато от тази страна, намаляването на фискалния резерв с тези 645 млн. лева е само временно. Ако не броим това плащане, фискалният резерв би трябвало да е около 4.15 млрд. лева.

Тук е може би мястото да обясним за какво служи фискалният резерв. Изначалният му замисъл бе да гарантира плащанията по държавния дълг за следващите 12 месеца. Дори и тази сума да се променя непрекъснато и да не е публична и дори да вземем предвид големите плащания по дълга в средата на януари 2013 г. (около 1.85 млрд. лева, ако броим и лихвите по двете еврооблигации), фискалният резерв е очевидно достатъчен да посрещне дълговите ни плащания в 12-месечен хоризонт. Големият въпрос обаче е дали целият фискалния резерв е на разположение на МФ.

Фискалният резерв се състои от няколко различни фонда и бюджети, като де юре Министерството на финансите би трябвало да разполага само с фонда по републиканския бюджет (без Сребърния фонд, който е част от него) и т. нар. Извънбюджетни фондове на централно ниво. Основните компоненти на тези Извънбюджетни фондове са Националният фонд към МФ, който би следвало да осигури националното съфинансиране и авансови плащания по европейски програми, и резервът на фонд "Земеделие", който не е много ясно какви точно функции изпълнява.

Факт е, че през януари бяха платени над 700 млн. лева на земеделските производители, при положение, че в резерва на фонд "Земеделие” към края на декември (за когато получихме последната разбивка на фискалния резерв) има само 193 млн. лева. Т.е. тези плащания са покрити от други фондове във фискалния резерв – този на републиканския бюджет и/или националния фонд към МФ. Данните за миналата година показват, че резервът на фонд "Земеделие” остава непроменен на 301 млн. лева през първите 10 месеца, докато субсидиите за земеделците бяха платени през пролетта, т.е. очевидно този фонд няма отношение към плащането на субсидиите.

Другите фондове, които са част от фискалния резерв, са резервът на НОИ (96 млн. лева към декември), фондът на НЗОК (28 млн. лева към декември) и т.нар. други бюджети (294 млн. лева), където би трябвало да се помещават двата фонда за ядрената централа Козлодуй: Фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения” и Фонд "Радиоактивни отпадъци”. С тях МФ не би следвало да разполага за финансиране на бюджетните дефицити, но кой знае. По принцип и със Сребърния фонд не можеше да се разпорежда за такива цели, но ето че се намери начин със законови промени да се използват и неговите средства.

Но да се върнем на въпроса с каква сума официално разполага МФ. Според последните налични данни (от края на декември 2011 г.), сборът от резерва на Републиканския бюджет (без Сребърния фонд) и извънбюджетните фондове на централно ниво е 2.8 млрд. лева. Извънбюджетните фондове обаче са целеви – както стана дума по-горе, Националният фонд (по който има около 1.4 млрд. лева декември) би следвало да осигурява (гладкото) финансиране на европейски програми от българска страна, а фонд "Земеделие" би трябвало да има някакво отношение към земеделието (макар и да не е съвсем ясно какво точно).

Т.е. ако те се извадят, разполагаемият резерв на МФ, т.е. резервът на републиканския бюджет без Сребърния фонд остава със скромните 1.2 млрд. лева през декември. Интересно е какво се е случило с този фонд през януари. Предвид свиването на целия фискален резерв с около 1 млрд. лева през този месец, по-голямата част от намалението би трябвало да е дошло точно от фонда на републиканския бюджет.

Само може да гадаем за структурата на фискалния резерв през януари и февруари, но ускоряването на работата по промените в закона за Сребърния фонд от страна на Министерството на финансите навежда на мисълта, че министерството в момента търси начини да увеличи частта от фискалния резерв, с която разполага.

Към края на януари балансът на Сребърния фонд е 1.777 млрд. лева. С проектопромените в закона за Сребърния фонд 70% от тази сума ще може да се инвестира в ДЦК на българското правителство, т.е. около 1.244 млрд. лева. Но дори и министерството на финансите да продължи с политиката на намаляване на резерва, въпросът е какво ще правим след 1-2 години, когато той ще е сведен до минимум.

Тогава вече ще трябва да се емитира дълг в по-големи размери. Предвид обективните ограничения за поемане на дълг в страната, най-вероятно ще се прибегне и до външен дълг.

Въпросът тук е дали, ако стигнем до минимални нива на фискалния резерв, това няма да влоши условията, при които ще можем да вземем външен дълг в момент, в когато няма да имаме други възможности за финансиране. Факт е, че рейтинговите агенции при коментарите си за стабилното положение на държавните ни финанси цитират няколко силни страни, сред които традиционно присъства и фискалният резерв. Ако той достигне минимални размери, това няма ли да увеличи вероятността за негативно действие по отношение на суверенния ни кредитен рейтинг (или перспективата му), което също в крайна сметка ще рефлектира върху цената, на която можем да вземем външен дълг?

Би било хубаво министерството на финансите да се опита да даде отговори на тези въпроси.

*quo vadis (лат.) - къде отиваш

**Десислава Николова е експерт в Института за пазарна икономика

Още по темата
Още от Анализи и Коментари