Готов е механизмът за ръст на минималната заплата

Работодателите настояват приемането му да остане за редовния кабинет

Гълъб Донев

Екипът на служебния социален министър Гълъб Донев е готов с механизъм за определяне на минималната работна заплата. Предстоят уточнения за горната граница на минималното възнаграждение, която ще се определя от правителството в случай, че работодатели и синдикати не се разберат. Същевременно обаче работодателските организации настояха приемането на механизма да бъде оставено за редовния кабинет и коментираха, че виждат слабости в предложения модел.

Самият Донев също изрази готовност да остави свършеното на редовното правителство, ако не се постигне разбирателство за спорните точки в оставащите дни на служебния кабинет.

Договорени са над 15 статистически индикатори, които ще се ползват в преговорния процес между работодатели и синдикати, като статистическите данни трябва да бъдат предоставяни до 31 март. Ще се следи издръжката на живота, производителността на труда, икономическото състояние на страната.

Според бизнеса обаче липсват критерии за диапазон, съответно за долна и горна граница на размера на минималната работна заплата, на чиято основа да бъдат провеждани консултациите и преговорите между социалните партньори.

“Създава се почти императивна възможност за ежегодна актуализация на минималната заплата, а в повечето държави-членки на ЕС актуализацията върви през 2-3 и повече години. Това дава предвидимост на средата и сигурност за текущото и инвестиционно планиране“, се казва в становище на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) .

Според работодателите стъпката на нарастване зависи изцяло от надеждността на прогнозата на финансовото министерство.“Допълнително може и следва да се изготви анализ за посоката и степента на отклоненията на прогнозираното и отчетено нарастване за последните години, например след 2008 г.“, смятат работодателите.

Според бизнеса формулата залага трайно и повишаващо се съотношение между минималната и средната заплата, значително над ЕС-22.

Според бизнеса това създава риск за икономически необоснован ръст на средната работна заплата поне по две линии - като се увеличава в браншове с висок дял на изплащани минимални работни заплата и като се оказва натиск върху останалите възнаграждения по линия на индивидуалното и колективното трудово договаряне.

“Дори да не се актуализират колективни трудови договори, ако в тях са договорени параметри, свързани с минималната работна заплата, се задейства ежегоден автоматизъм за икономически необоснован ръст на разходите на труд“, смятат работодателите.

Според тях се създават условия за генериране на допълнителна инфлация, индуцирана от правителството.

От бизнеса обаче изразяват общото си удовлетворение от проявената инициатива от страна на социалния министър и конструктивизъм по време на обсъжданията.

Още по темата
Още от България

Защо управляващите избират Цацаров за шеф на "Антикорупция"?