Готовността на българите за донорство намалява

Едва 35% от българите биха дали съгласие да са донори и 31.7% биха дали съгласие техен близък да стане донор на органи, но в същото време 74% биха разчитали на трансплантация за тях или техен близък, ако здравословното им състояние го налага. Това показват резултати от представително проучване на “Алфа рисърч“, представени във вторник в Министерството на здравеопазването, което обяви началото на кампания за насърчаване на донорството.

Социологът Боряна Димитрова отчете тревожната тенденция, че има спад в готовността на българите за донорство, които по принцип са по-малко склонни да дадат съгласие спрямо други европейски граждани. През последните години готовността у нас спада от 40 на 35% при средно за ЕС 53-55%.

Причините за този негативен тренд се дължат основно на страхове дали за тях или техни близки ще бъдат положени максимални усилия в болницата, както и на това, че приживе малко хора обсъждат в семейството нагласите за донорство. Това се отразява и върху малкия брой трансплантации в последните години. Въпреки че 1200 българи се нуждаят от трансплантация, за миналата година едва 35 са успели да получат втори шанс за живот чрез присаждане на орган от трупен донор.

Обществото е неинформирано за донорството

Като цяло обществото е слабо информирано по въпросите на донорството – почти 60% не са срещали информация по тази тема. Останалите 40% са информирани по темата главно от медиите и в много по-малка степен от медицински специалисти или официални страници на институции.

Димитрова посочи, че у нас темата за донорството е слабо коментирана сред семейството и приятелите, което е и една от причините за по-ниската готовност на българите да декларират съгласие за донорство. Проучвания на Евробарометър показват, че 77% от хората, които са разговаряли за донорството в семейството, са склонни да дадат съгласие. У нас 68% не са говорили изобщо по темата. Само 11.8 са обсъждали въпроса в семейството, а 19.1% - с приятели.

“Това е тежко и трудно решение, което обикновено трябва да се вземе в шокова ситуация. Ако предварително не е говорено по тези въпроси, шансът да се вземе такова решение в шокова ситуация е много нисък“, коментира Димитрова.

Като цяло хората у нас не са срещу трупното донорство. Едва 3.8% са се обявили против.

Страхове и суеверия

75% казват, че се нуждаят от информация какви са гаранциите срещу злоупотреба и неполагане на достатъчно грижи за човек, декларирал желание да бъде донор. Страховете на хората са, че ако носят донорска карта и са декларирали приживе, могат да не бъдат положени достатъчно усилия.

Това е и основният страх, който спира хората да декларират желание за донорство приживе. 57% са посочили, че се страхуват, че при инцидент няма да бъдат положени достатъчно усилия да бъдат спасени. Паралелно с това има и сериозно суеверие и страх, че могат да предизвикат съдбата, ако изразят желание за донорство приживе – 42%. Също сериозен процент от хората – 34.4 не искат да мислят за фатални неща.

Същевремнно за решението да станат донори надделяват хуманността и чувството за морален дълг, както и разбирането на хората, че те или техен близък също могат да се нуждаят от трансплантация.

Въпреки страховете, над 50% от хората смятат, че желанието за донорство трябва да се декларира приживе и лично от човек, а не както е в момента – да се декларира само изричното несъгласие. По този повод от МЗ имат готовност да проведат обществено обсъждане за евентуални законодателни промени.

Мерки за повишаване на донорството

За да повиши информираността на обществото по темата за донорството, мозъчната смърт и необходимостта от повече донори, МЗ започва национална кампания “Да! За живот!“. Отделно от това е в процес на обсъждане и национална програма за повишаване на донорството, с която здравните власти очакват да подобрят работата на болниците-донорски бази.

Директорът на агенция Медицински надзор Росен Иванов обясни, че от гледна точка на координаторите по донорство в страната основните трудности са свързани с организационни проблеми и претовареност на лекарите анестезиолози, а не толкова на финансови трудности. Затова в бъдеще се планира подобряване на организацията на работа на координаторите и постоянни обучения. Здравният министър Кирил Ананиев декларира ангажимент, че координаторите по донорство ще бъдат стимулирани включително финансово, за да се насърчи подаването на повече донори. В момента донорските бази могат да получат до 5000 лева за поддържането на пациент в мозъчна смърт преди трансплантацията.

Като част от кампанията “Да! За живот!“ пилотно са отпечатани 50 000 броя “Донорска карта“. Тя изразява съгласие за донорство единствено в случай на настъпила и безспорно медицински констатирана мозъчна смърт. За лекарите и институциите в България тя няма официална стойност и е единствено знак за близките каква е волята на човек приживе. В рамките на кампанията донорската карта ще бъде раздавана във всички 27 областни града на страната от доброволците на Българския червен кръст, които са партньор на МЗ в рамките на кампанията. Картата може да бъде и принтирана от официалния сайт на кампанията: www.zajivot.bg