Гоце Делчев: За двойна употреба и в България, и в Северна Македония

България и Северна Македония не стигнаха до съгласие за общо почитане на 120-та годишнина от гибелта на Гоце Делчев на фона на силно обтегнатите отношения между двете държави през последните месеци.

Смятаната за една от историческите личности, около която се смята, че е възможно обединение, доведе до размяна на реплики и в двете държави.

Елисавета Белобрадова от ПП-ДБ каза, че българското правителство не може повече да остава безразлично към гоненията, на които са подложени македонските българи.

"Вписването им в конституцията на Република Северна Македония и в останалите закони на страната, наравно с всички други народи е не просто задължително условие за начало на преговорите за членство за членство в Европейския съюз. Това е първа важна стъпка към реално равноправие на македонските българи, които трябва да бъдат напълно интегрирани в политическия, социалния, икономическия, културния живот на македонската държава", посочи тя, цитирана от БНР.

От ГЕРБ отбелязаха, че редица български правителства са се опитали да бъдат на висотата на делото на Гоце Делчев, но това, "което се случва в последните месеци и години в западната ни съседка, не е онова, към което всички са се стремили, когато са взимали решения за общото европейско бъдещ".

Лидерът на ПГ на "Има такъв народ" ИТН Тошко Йорданов от своя страна, че това е показен патриотизъм и обвини част от партиите в 49-я парламент

"След падането на ветото, в Северна Македония започват терор, още по-голям, над българите! Сега ще има и политически процес. Затова е изключително жалко политическите представители точно на партията, като се опита да заобиколи българските решения и работеше паралелно на външния си министър, първа да излезе да чете политически декларации. И когато пребиват българи в Македония, стрелят по български клубове, затварят ги, вината е ваша - на тези партии тука, без две. И се надявам вечер, като си лягате, да си давате сметка за това", каза той.

От ИТН оправдаха решението си да напуснат последното редовно правителство на Кирил Петков именно със Северна Македония, въпреки че зад решението им прозираха други мотиви.

Прeмиерът на Република Северна Македония Димитър Ковачевски от своя страна посочи, че "идеалите на Делчев, който преди повече от век разбираше света като поле за културно съревнование между народите, са пътна карта за поредицата от поколения македонски революционери, които са включени в македонската държавност".

"Те са и наша пътна карта, като прогресивно правителство, което е посветено на изграждането на Северна Македония като равноправно общество за всички и европейски дом за всички граждани, интегрирано сред най-демократичните съюзи, НАТО и ЕС”, посочи Ковачевски, цитиран от БТА.

Лидерът на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски от своя страна коментира, че "днес мнозина ще си спомнят, но малцина ще зададат публично въпроса дали държавата продължава неговото дело".

"С правителство с пълна липса на патриотизъм и както никога досега, с толкова разклатени основи. Но всяка сервилност на властта е по-малка от размера на неговия завет. Неговото дело е по-силно от всеки удар, от всяко разделение. Идеалите на Делчев са живи, а онзи вековен огън за свобода, независимост и държава продължава да гори”, коментира Мицкоски.

България се съгласи да отвори вратата пред Скопие да започне реални преговори, но постави серия условия, най-важните от които са вписването на българите в македонската конституция и спазването на правата им.

За промените в конституцията обаче е необходимо мнозинство от две трети, а ВМРО-ДПМНЕ твърди, че е против и развива силна антибългарска кампания.

Отношенията между двете страни се обтегнаха допълнително след решението на Скопие да заличи българските сдружения "Цар Борис III" и "Иван Михайлов", тъй като определи имената им за спорни.