Готви се поскъпване на хляба с 20-30 ст. от февруари

От февруари се очаква най-масово продавания у нас хляб тип "заводски" да поскъпне с 20-30 ст., обявиха на пресконференция в понеделник от Браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители и сладкари в България, обединяваща 80 на сто от фирмите в бранша. За изсветляване на сивия сектор организацията поиска да се премахне изплащането на натурална рента в брашно, както и купоните за хляб от селската фурна.

Производителите вече водят преговори с веригите за хранителни стоки за новите цени, при които килограм хляб ще струва около 1.20-1.40 лв., каза Николай Тапаров, зам.-председател на камарата. В момента цената е около 1.10 лв. при реална стойност от 1.50 лв.

Това ще е второто по-сериозно поскъпване на хляба, който от юни 2010 г. е увеличил цената си средно с 60 на сто, сочат данните на хлебарите. Дори и при това повишение, българският хляб остава най-евтиният в Европа. Неговата цена е с около 73 на сто по-ниска от средноевропейската. Демонстриран бе германски хляб за 2.79 лв за 400 грама. В Гърция той е 4 евро за килограм, а в съседна Румъния - традиционно с около 40 на сто по-висок, заявиха хлебопроизводителите.

"Не сме спекуланти, цената на хляба се покачва заради поскъпването на основната суровина на световните пазари - зърното", аргументираха се представителите на камарата.

"Около 59% от цената на хляба е вложеното в него зърно. В началото на миналата година себестойността на зърното в хляба е била 37 ст. за килограм, сега е 62 ст.", обясни Тапаров.

След като преди време хлебопроизводителите твърдяха, че търговските вериги им оказват натиск да не увеличават цените на хляба, сега Тапаров отрече това.

Той заяви също, че няма картелни споразумения за повишаване цената на хляба. "Никой не е толкова глупав, за да се съюзява да продава на загуба, защото цената е по-ниска от икономически оправданата", заяви браншовикът. Той призова да се спрат спекулациите, че българският хляб е некачествен, тъй като изследвания в Института по хигиена във Виена показали, че качеството му е отлично.

За справяне със сивия сектор хлебопроизводителите предлагат въвеждане на онлайн връзка със системата на Националната агенция по приходите (НАП) за всеки от тях, като за неспазване на това изискване обектът да бъде затварян. По този начин ще може да се контролира дали произведеното количество хляб отговаря на това в търговската мрежа.

Камарата настоява да се премахне напълно натуралната рента и продажбата на хляб с купони, както и да се премине изцяло към банкови разплащания за брашното.

Сред предложените вече на земеделското министерство мерки са още задължителна регистрация по ДДС на всеки хлебопроизводител или сладкар, без разлика от мащаба на производство. Тези предложения са депозирани още преди пет месеца в Министерството на земеделието и храните, каза Николай Тапаров.

"Досега сме срещнали разбиране, продължаваме да чакаме", казаха от браншовата асоциация.