Готви се забрана за финансиране на вероизповеданията от чужди държави

Финансиране отвън ще се допуска само с междудържавен договор. Рязко се затяга се и приемът на чужди духовни служители

Готви се забрана за финансиране на вероизповеданията от чужди държави

На регистрираните в България вероизповедания ще бъде забранено да бъдат финансирани от чужди държави и техни организации, освен по силата на международен договор. Това предвиждат промени, които Министерството на правосъдието предлага в Заключителните разпоредби на Закона за българското гражданство. Чрез тях се ревизират и Законът за вероизповеданията, и изборния закон. Пакетът от мерки, подготвен от служебното правителство, очевидно има една очевидна цел и тя е да ограничи влиянието на Турция в българския изборен процес и в мюсюлманското вероизповедание у нас, но с лансирана ревизия на Изборния кодекс се стига до почти пълна невъзможност на всички българи в чужбина да упражнят правото си на глас при избор на президент и народни представители.

По отношение на вероизповеданията целта е да се засили контролът върху финансирането им отвън, така че държавата да получава информация относно дарителите, целите и размера на получаваните финансови средства и активи от чуждестранни лица, се посочва в мотивите на проекта.

При нарушения по главният прокурор се овластява да спира дейността на вероизповеданията за срок от шест месеца, както и да пресича публичните им изяви.

"Международните стандарти защитават правото на религиозните общности да получават финансово и друго подпомагане от лица и институции. Това право обаче не е абсолютно и подлежи на ограничаване, ако такава мярка е необходима, пропорционална и недискриминационна по характер. През последните години бяха въведени допълнителни изисквания към финансирането на вероизповеданията, особено относно финансирането от чуждестранни източници в Канада, Австрия, Русия, обсъждат се в Холандия", посочват от министерството.

И уточняват, че с оглед спецификата на някои религиозни институции, като например Католическата църква, която е подчинена на Ватикана, се въвежда възможност при необходимост българската държава да уреди чрез международен договор подобни отношения.

Въпросът с финансирането на чуждите вероизповедания у нас от години стои на дневен ред, особено заради финансираните от Турция три средни духовни училища в Русе, Момчилград и Шумен и Висшия мюсюлмански институт в столичния кв. “Враждебна“. Те се финансират именно въз основа на споразумение от 1999 година между Комитета по религиозните въпроси на Турция и българската Дирекция по вероизповеданията към Министерския съвет.

Общо четирите училища са финансирани с приблизително 3 млн. лева от Турция посредством Дианета, получават и символични суми от българското Главно мюфтийство и никакви средства от българската държава.

Въпреки че Главното мюфтийство от години настоява държавата да поеме издръжката на мюсюлманските училища, досега тя не се е решила на подобна стъпка.

Във вторник от Главното мюфтийство коментираха, че все още се запознават с предложените от Министерството на правосъдието промени и ще излязат с позиция.

Другите предлагани забрани за вероизповеданията са да получават дарения от политически партии, да получават анонимни дарения в размер над 1000 лв и да бъдат финансирани от лица, за които има подозрения, че се занимават с тероризъм. Религиозните организации са задължение да водят и регистър на даренията.

Затяга се и приемът на чужди граждани за религиозни служители

Затяга се и процедурата за приемане на чужди граждани за религиозни служители. Това ще може да се случва само ако поканените владеят български език и няма нито един българин, който да може да върши тяхната работа. Сега служители на Комитета по религиозните въпроси на Турция (Дианет) идват командировани у нас, за да преподават в духовните училища.

По информация на Главното мюфтийство през миналата година у нас е имало 16 свещеници от Турция - 12 имами, трима са учители по "Коран" в средните духовни училища в Шумен, Момчилград и Русе, а един преподава във Висшия мюсюлмански съвет, тъй като имат проблем с кадрите у нас.

Миналата година правителството изнесе информация, че броят на чуждестранните служители, пребиваващи в страната по покана на вероизповеданията, е няколкостотин в различни религиозни институции - католическата църква, юдейското вероизповедание, Арменската апостолическа православна църква, мюсюлманското изповедание, евангелските църкви, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, Свидетелите на Йехова и други, в това число и Българската православна църква.

Проектът предлага религиозните институции да не могат да бъдат представлявани от чужди граждани.

Всяка година вероизповеданията ще трябва да представят годишен финансов доклад за предходната календарна година. Той трябва да включва информация за приходите, разходите, безвъзмездно придобитото имущество и имената на дарителите.

Забрана за политическа агитация на религиозни институции

В преамбюла на закона се допълва, че е недопустимо религията да се използва за политически и партийни цели. С проекта се забранява каквато и да е намесата и участието на религиозни институции в предизборната кампания и агитация.

Законопроектът въвежда декларативно и забрана, която и сега съществува в конституцията: "Лечебните, социалните и образователните заведения на вероизповеданията не може да осъществяват дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред на Република България и правата и свободите на гражданите", гласят промените в закона.

Едновременно с това с промени в Закона за политическите партии се казва, че: "Вероизповеданията не могат да осъществяват дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред в Република България, включително чрез проповеди и разпространение на литература и информационни материали.“

Предлага се десеторно увеличаване на глобите за нарушения. Сега таванът е 5000 лв, предлага се да стане 50 000 лева.

От министерството са направи и оценка за въздействие на новото законодателство. В нея пише, че сега действащият закон "не отчита актуалните заплахи и предизвикателства пред националната сигурност, правата и свободите на гражданите в условията на международно напрежение и променяща се геополитическа архитектура на съвременния свят".

"Не съществува експедитивен механизъм за действие от страна на правораздавателната система в неотложни случаи, когато е налице използване на религията за политически цели и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица. Не се гарантира в достатъчна степен суверенитетът на Република България при провеждането на избори", допълват експертите от министерството.

Затяга се режима за даване на гражданство на чужди бизнесмени

Със същия законопроект се затяга и режима за даване на българско гражданство срещу инвестиции в страната. Властите ще могат да проверяват дали се поддържат направените инвестиции към момента на подаване на молбата за натурализация.

Сега действащият закон не дава възможност за такава проверка. Така може да се окаже, че някой е инвестирал пари, но после ги е изтеглил и въпреки това получава гражданство.

Министърът на правосъдието и Съветът по гражданството ще получа право да изискват доказателства от кандидатстващите за гражданство чужди бизнесмени. Ако те не представят документи за поддържане на инвестицията, паспортът ще им бъде отказван.

По закон чуждите граждани могат да поискат българско гражданство най-малко година след регистрацията им като постоянно пребиваващи, включително да са направили инвестиция от два милиона лева или един милион лева в приоритетен за държавата проект.

Още по темата
Още от България