Готвят се конкретни разчети за големи и малки реактори, включително АЕЦ "Белене"

Министерството на енергетиката започва работа по нова енергийна стратегия с хоризонт до 2050 г. и прогноза за още две десетилетия и като част от нея се разглеждат различни варианти за развитието на електроенергийния пазар. Те ще се основават на конкретни разчети за неоходимите на икономиката и очакваните дейта центрове големи ядрени блокове и индустриални малки модулни реактори, включително възможностите за използване на оборудването, доставено за спрения проект за АЕЦ "Белене". Ще се разгледат и възможностите за ползване на въглищните електроцентрали като дълбок резерв за балансиране на доставките и мрежата, чиято устойчивост трябва да се запази. И всичко това на достъпни цени, които да осигурят конкурентност на българската икономика.

Проектът на тази стратегия с оценка за въздействието ѝ върху околната среда и в синхрон с европейските ни ангажименти се очаква да бъде готов до октомври-ноември, когато бъде представен на обществено обсъждане. Това каза заместник-министърът на енергетиката Любомира Ганчева, която участва в ядрената конференция на БулАтом, провеждаща се край Варна. Тя припомни, че последната енергийна стратегия изтече през 2020 г. и от години са говори за изготвяне на нова такава, но все не се прави нищо.
Това, особено по време на енергийни кризи, създава много проблеми с планирането, което в енергетиката трябва да е дългосрочно и да е поставено не само на политическа, но и на експертна основа, коментира Ганчева пред журналисти.

Моделиране, сценарии, допълване, а не конкуренция на мощности

За изработването на новата енергийна стратегия ще се използват данни за сегашното състояние на българския и регионалния пазар и прогнози за развитието им като ще се отчетат индустриализацията, навлизането на изкуствения интелект и центровете за обработка на данни, както и електрификацията на транспорта, посочи тя. На тази база ще се направи моделиране и ще се изготвят различни сценарии по видове енергоизточници и потребление, парични потоци.

Още по темата

Енергиен кръстопът: Бум на мощности, две твърде различни ТЕЦ и сложен баланс

26 март 2026 06:43

Зам.-министърът каза, че за запазване сигурността на системата ще се разгледат и варианти за използване не само на държавната ТЕЦ, но и на спрелите работа т.нар. американски въглищни централи, каквато препоръка отправи в рамките на конференцията председателят на Българския атомен форум Богомил Манчев. Това обаче подлежи на консултации и с Европейската комисия.

Манчев акцентира върху важността от планирането на още два реактора, докато се работи по изграждането на бъдещите VII и VIII блок на АЕЦ "Козлодуй", за да може 2052 г. България да има четири действащи реактора. Коментарът му е свързан с това, че през 2047 и 2051 г. изтича животът на работещите в момента V и VI блок на ядрената централа.

"Докато се строят VII и VIII блок, трябва да се подготвя работта по още два блока", заяви Манчев. Според него лицензираната площадка за АЕЦ "Белене" трябва да се използва и развие, а технологията, по която ще става това, е въпрос на решение.

Ганчева по-късно каза, че при разработването на новата енергийна стратегия ще се разгледа кои електроенергийни производства са важни за запазване сигурността на системата. Това ще стане на база данните за потреблението и разходите на обществото за всяка единица допълнителна електроенергия. "Досега различни подсектори от енергетиката са били поставени в конкуренция един с друг, а те могат да бъдат допълващи се и това ще развием професионално", заяви зам.-министърът.

Стратегията за новите реактори била неясна

Относно работата по проекта зах двете нови ядрени мощности в АЕЦ "Козлодуй" Ганчева каза, че досега не е имало категорична позиция за тях, а институционална и политическа нерешителност, докато ядреният сектор имал нужда от много по-голяма прогнозируемост, прозрачност и стабилност. От думите ѝ може да се допуска, че смяната на ръководството на проектната компания "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности" е свързана със задачите му да привлече външен капитал за проекта. "Най-добрият начин да го направи е да има стратегия, да има хоризонт, за да може да привлича частни инвестиции", допълни тя и отбеляза, че е важно подобни проекти да са много добре калкулирани, много добре да се знае каква ще бъде цената. "Прогнозируемост по години. Оттам вече паричните потоци, плащанията. Към момента липсва хоризонт", заяви Ганчева.

Още по темата

Нови шефове ще движат строежа на VII и VIII блок на АЕЦ "Козлодуй"

8 юни 2026 18:17

Допълни, че до две седмици се очаква да приключат назначените одити в проектната компания за новите реактори, в "Българския енергине холдинг" и "Мини Марица Изток" и те ще бъдат публично оповестени.

Анализи за "Белене"

Относно коментара на Манчев за нуждата от използване на площадката на АЕЦ "Белене" за строеж на още реактори Ганчева каза, че "вероятно със сигурност част от единия сценарий е да се види тази площадка и това оборудване, което имаме". Щели да се разгледат вариантите, които не са много, допълни тя и уточни, че към момента няма конректни планове за използване на закупеното руско ядрено оборудване за АЕЦ "Белене".

Според нея обаче направената инвестиция в този проект трябва да се оползотвори като не е ясно дали ще е под формата на АЕЦ "Белене" или други варианти, но престои да се види как ще изглежда като модел.

Запитана дали държавата ще има финансовата възможност да строи два нови реактора и да работи за още два, Ганчева отбеляза, че те няма да се случват едновременно и винаги може да се направи проектна компания, която да се занимава с площадката и оборудването за "Белене". "Въпросът е да се наложат като стъпки по самата енергийна стратегия, като хоризонт. Важно е точно да видим калкулациите и да може да се прецени вече по какъв начин да се реализарат, държавата как може да участва във финансирането на такива проекти", каза тя.

Зам.-министърът отбеляза, че правителството следи внимателно коментарите относно възможността от еврофондовете да се финансират ядрени проекти. Че подобно нещо се обсъжда в Европейската комисия при обсъждането на следващата многогодишна финансова рамка на Евросъюза за следващия бюджет на общността, каза преди това в рамките на форума българският евродепутат Цветелина Пенкова.

Следим тези преговори и ако такава възможност бъде публично оповестена, бихме я анализирали в министерството, БЕХ и проектната компани, каза Ганчева и допълни, че това би трябвало да влезе в калкулирането на проекта за новите реактори.

Нотификацията на бъдещите блокове е придвижена

Относно искането на България Брюксел да позволи държавни гаранции, финансиране и дългосрочни договори с тока от новите ядрени мощности зам.-министърът каза, че обемът документи по нотификацията е огромен и миналата седмицате са приети. Документацията от този етап на проекта е била предадена в електронен вариант  Еврокомисията, но трябвало да се предостави и на хартия, коети изисквало сериозна физическа работа и картотекиране. Всичко се движело по план и нямало забавяне.
Все още обаче се чакали уточнения за финансовия модел и цената, имало нужда от изчистване на допусканията и изясняване дали те са релевантни.

Още по темата

Ядреният регулатор може да поиска модификация на AP-1000 за АЕЦ "Козлодуй"

29 април 2026 15:18

Провел се одит и на необходимостта от подписване на анекс към инженеринговия договор на "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности" с консорциума между "Уестингхаус" и "Хюндай" за проектирането, изработване на одобруването, доставката, монтажа и въвеждане в експлоатация на технологията AP-1000. Предвижда се още 14 месеца двете компании да работят по подготовката на проекта, финансиране, график и гаранции, необходими за вземане на крайно инвестиционно решение, на чиято база да се сключи договор за реалния строеж. Това обаче ще струва допълнително средства за проекта, който до началото на 2026 г. бе погълнал 250 млн. евро.

"Работим по одит, за да видим какви са възможностите и как може да бъде подписан (анексът), дали за това подписване трябва да се промени решение на Народното събрание", каза още Ганчева.