Градският и жп транспорт може да се обезщетят заради коронавируса

Около предоставянето на безвъзмездно целево финансиране за всички оператори, извършващи обществен превоз на пътници по време на извънредното положение и пострадали от това, са се обединили в Националния съвет за тристранно сътрудничество на заседанието си в четвъртък.

Според неговите представители градският пътен и железопътен транспорт, общинските транспортни оператори и "БДЖ-Пътнически превози" генерират огромни загуби, за да поддържат транспортната услуга за гражданите при специфичните условия и са сериозно засегнати от предприетите мерки във връзка с въведеното извънредно положение. Затова те трябва да бъдат подпомогнати, смятат в Тристранката, която е обсъдила идеи на нови мерки в помощ на засегнатите от пандемията сектори.

Какви са загубите на транспортните фирми и на колко би възлизала безвъзмездната помощ за тях, от КНСБ, която информира за резултатите от заседанието, не съобщават.

Решено била също така секторът "Транспорт" и селското стопанство да се включат към туризма в мярката 80/20, която ще важи и за новонаетите работници и правителството ще плаща 80 процента от заплатата и осигуровките вместо досегашните 60 на сто. Причината е, че много свинарници, рибарници и горски стопанства били с преустановена дейност и имат нужда от помощ, за да оцелеят.

За да стане това обаче трябва разрешението на Европейската комисия.

Социалните партньори са подкрепили и възможността за директно финансиране на хотелиери и туроператори на база документално доказани щети и платените данъци към държавата.

Максимално ускоряване на разплащанията за реализирани обществени поръчки от строителния и индустриалния сектор и бързо обявяване на нови такива за саниране и енергийна ефективност, са били обсъдени също така.

Иска се от правителството да осигури целево финансиране на проекти за саниране на жилища и енергийна ефективност при свобода за кандидатстване, външно финансиране от европейски програми и задължително участие (съфинансиране в разумни размери) от кандидатите за включване. Същото поискаха преди време и от строителната камара и стана ясно, че има одобрени проекти за 1.6 млрд. лв. от старата програма за саниране, за които обаче правителството трябва да реши дали ще отпусне бюджетни средство и какви ще са правилата.

В Тристранката се е очертало и мнение, че енергийният регулатор трябва да се възползва от предоставеното му от парламента право да отложи с два месеца влизането н сила на новите цени на електроенергията и това да стане от 1 септември. От Комисията за енергийно и водно регулиране досега са обявявали, че не са взели решение дали да отложат поскъпването на тока.

КНСБ е предложило на социалните партньори също така да отпадне внасянето на дължими месечни вноски от приходите на производителите на електроенергия и на държавните електропреносен и газов оператор във Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Те отчисляват 5 процента от приходите си от продадена електроенергия, с които фондът компенсира Националната електрическа компания за изкупуването на тока от американските въглищни централи и възобновяемите енергийни източници, които не продават на борсата за ток.

Синдикатът признава, че това тяхно предложение не среща одобрението на всички работодателски организации, но и по нея се вървяло към консенсус. Водели се интензивни преговори с Министерството на енергетиката и имало разбиране за необходимостта и важността на тази мярка.

Според КНСБ е нецелесъобразно предприятия от енергийния сектор, които не формират печалба, да бъдат облагани с допълнителни разходи. Профсъюзът пипомня, че фондът бе създаден с цел финансово стабилизиране на българския електроенергиен сектор чрез редуциране на текущия дефицит в НЕК. За първото тримесечие на 2020 г. обаче НЕК излиза на печалба, а приходите във фонда от продажба на спестени от държавата въглеродни емисии значително надвишават постъпленията от другите пера.

Крайната дума по всички тези предложения обаче ще е на правителството.