Градският съд прати на Цацаров стотици нарушения със СРС-та

Доклад потвърждава разкритието от "Яневагейт" за следени дипломати

Градският съд прати на Цацаров стотици нарушения със СРС-та

Председателят на Софийския градски съд (СГС) Калоян Топалов изпрати във вторник на главния прокурор Сотир Цацаров доклад със стотици нарушения, свързани с искането и разрешаването на специални разузнавателни средства (СРС) през 2015 и 2016 г.

"Считам, че при изготвянето на доклада са констатирани достатъчно на брой нарушения, които да бъдат проверени за наличие на извършени противоправни деяния, изпълващи състав на престъпление по Наказателния кодекс на Република България. След извършване на съответната проверка, следва да уведомите Председателя на Софийския градски съд за резултатите от същата", пише съдия Топалов в писмо до Цацаров, придружаващо въпросния доклад за дейността на Отдел "Защита на класифицираната информация" през последните две години.

Констатациите от проверката на СГС са изпратени и до председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, както и на ръководителя на Националното бюро за контрол на СРС-тата Бойко Рашков.

Службите искали да контролират посолства по над 50 дела

Проверката е установила над 50 дела само през 2015 г., по които са поискани подслушване или следене на дипломати "в нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения и Виенската конвенция за консулските отношения".

Тази констатация в доклада на СГС на практика потвърждава един от епизодите от скандала "Яневагейт", публикувани от сайта "Биволъ". Става въпрос за признанието на осъдената на две инстанции за незаконни СРС-та бивша шефка на съда Владимира Янева пред колегата ѝ Румяна Ченалова, че е разписвала СРС-та спрямо посолства.

"Аз хвърча в петъка при Ицо Димов (визира бившият шеф на Софиуйската градска прокуратура Христо Динев – бле.ред.). И му казвам: "Ицо, преписката е при вас. Кажи ми к'во е положението?" Ицо Димов казва: "Влади, такива данни няма и в тази посока не работим. Само те моля информацията, която ви искаме да ни я давате". 'Щото имаше един спор, че те искаха регистъра за 6 месеца, а аз им казах, вие си искайте регистъра само СРС-та, които ви интересуват, защото ми искате целия регистър? И казвам: "Аз се притеснявам да ви го дам, щото там има за посолства, за това, за онова и така нататък информация", разказваше Янева на Ченалова в запис, публикуван в "Биволъ" през ноември 2015 г.

Масова практика е да се разрешават СРС-та от некомпетентен съд

Проверката в СГС е констатирала по близо 90 други производства и заявления, депозирани пред съда, въпреки че според закона той не е бил компетентен в тези случаи. По този начин бяха разрешени, например, СРС-тата по корупционното дело срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов.

Често срещан случай се оказва и СГС да разрешава подслушване и следене, "независимо, че в повечето случаи исканията на заявителите по чл. 13 ЗСРС са били немотивирани, тъй като в тях липсва описание на фактите и обстоятелствата по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСРС, които да свързват лицето, спрямо което се иска използване на специално разузнавателно средство с конкретен период на разследваната престъпна дейност".

В доклада са посочени поне 10 дела, по които има заявления за използване на СРС-та, в чиито мотиви "не може да се установи дали се разследва престъпна дейност на територията на Република България или на територията на чужда държава независимо, че в искането фигурират данни за чужди или български граждани, които са съпричастни към разследваната престъпна дейност".

Дублиране на подслушване и следене спрямо едни и същи лица

Установена е и масова практика на службите да депозират в един и същи ден искания за СРС-та по едно и също оперативно дело спрямо едно и също лице, но посочвайки различни прилагащи способите структури.

"Т.е. по отношение на едно лице, поставено под контрол, едновременно са текли два еднакви срока с едно и също начало, продължителност и край, които са се прилагали от две различни структури по чл. 20 ЗСРС, по искане на един и същ заявител по чл. 13, ал. 1 ЗСРС, по едно и също оперативно дело", се посочва в доклада на СГС с уточнението, че това е констатирано по поне 50 дела през 2015 г.

"Констатирани са случаи, при които искането на заявителя е не само немотивирано, предвид обстоятелството, че липсва място на разследвана престъпна дейност, но и че това място е извън територията на Република България, като от мотивите на искането не става ясно, каква е обвързаността на фактическите данни, посочени в искането на заявителя както с територията на Република България, така и с лицата, които са поставени под контрол", продължава докладът.

Откази за прилагане на СРС-та при Колев и Янева почти няма

От него става ясно още, че броят на разрешените разузнавателни способи е в пъти по-висок, докато председатели на градския съд са Георги Колев (юли 2009 г. – ноември 2010 г.) и Владимира Янева (юни 2011 г. – февруари 2015 г.), отколкото този в периода след това. Съответно отказите за прилагане на СРС-та по времето на Колев и Янева са пренебрежимо малко, докато броят им осезаемо започва да расте след това.

Друго наблюдение в доклада е, че до 10 юни 2014 г. в специалния регистър, който не е публичен по Закона за СРС, изобщо не се е вписвало името на съдията, който се е произнасял по исканията за подслушвания и следене на службите.

До 22 ноември 2010 г. пък изобщо не съществуват данни за упълномощаването на зам.-председател на СГС, който да разглежда тези искания. Тогава шефът на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов упълномощава и.д. председател на СГС Величка Цанова. След това тя прехвърля в нейно отсъствие това задължение на заместника ѝ Николай Димов, а по-късно упълномощава и други двама нейни заместници – Богдана Желявска и Костадинка Недкова.

След встъпването в длъжност като председател на СГС на Владимира Янева през юни 2011 г., тя на свой ред упълномощава в нейно отсъствие по исканията за СРС да се произнасят Величка Цанова и Николай Димов, а по-късно – Петя Крънчева и Иво Дачев.

След отстраняването на Янева заради скандала с незаконните СРС-та по разработката на ДАНС "Червей", временно изпълняващият функциите на председател на СГС Владимир Йорданов упълномощава на свой ред Евелина Папазян и Димитрина Ангелова. След като Висшият съдебен съвет (ВСС) изпра Калоян Топалов за ръководител на съда, той упълномощава в негово отсъствие с тази дейност да се занимава заместничките му Даниела Борисов и Мина Мумджиева.

За сравнение как са се движили исканията, разрешенията и отказите за прилагане на СРС-та през годините, от СГС предоставят и справка от 2009 г. до 2014 г. От нея става ясно, че през 2009 г., когато изтича мандатът на Светлин Михайлов и на негово място ВСС избира за председател на СГС заместника му Георги Колев, службите са поискали 3677 СРС-та, от които съдът е разрешил 3662, а е отказал едва 15. Получените от тях веществени доказателства с 390, като част от тях са постъпили по СРС-та, разрешени през предходната година.

Броят разрешени СРС-та през втората година от мандата на Колев скача почти двойно – през 2010 г. СГС разрешава 6213 разузнавателни способа от поискани 6228, като отново отказва едва 15. Получените от тях доказателства са 709. Тези цифри съвпадат с първата година и половина от мандата на първия кабинет "Борисов", когато вътрешен министър бе Цветан Цветанов, а скандалите свързани със злоупотреби с правомощия от страна на МВР бяха едва ли не всекидневие.

Цветанов иска 6010 СРС-та, Янева разрешава 6008 през 2011 г.

През 2011 г., когато на мястото на преместения начело на Върховния административен съд Георги Колев ВСС избира близката семейна приятелка на Цветанов – Владимира Янева, тенденцията СГС да разрешава почти всички поискани от разследващите СРС-та се запазва. По общо 6010 заявления са издадени 6008 разрешения и само 2 отказа. В резултат са получени 799 веществени доказателства. През 2012 г. градският съд разрешава 5556 от общо пискани 5561 СРС-та, отказвайки едва 5 от тях. Получените от това доказателства са 910 броя.

В началото на 2013 г. тогавашният премиер Бойко Борисов подаде оставка и последваха предсрочни избори, след които на власт дойде кабинетът "Орешарски", подкрепен от БСП и ДПС. През тази година се наблюдава лек спад в искането на СРС-та – 4324, от които СГС разрешава 4304 и отказва 20. Получени са 494 доказателства. През 2014 г. исканията за СРС продължават да падат – общо 3579, от които СГС разрешава 3549 и отказва 30. в резултат са получени общо 413 веществени доказателства.

Така се стига до 2015 г. и 2016 г., които са обект на проверката, разпоредена от настоящия председател на СГС Калоян Топалов. През 2015 г. са поискани 1190 СРС-та, от които съдът е разрешил 916 и е отказал 240.

В доклада е дадена и разбивка на произнасянията, според това кой съдия е бил упълномощен да извършва това в различните периоди от годината. От нея е видно, че разрешенията на СРС-та рязко спадат, след като за и.ф. председател на СГС е избран Владимир Йорданов и той упълномощава съдиите Евелина Папазян, Димитрина Ангелова. Тази тенденция се запазва и при Калоян Топалов и упълномощената от него Даниела Борисова.

В периода януари – февруари 2015 г. исканията по ЗСРС са били разглеждани от:

- съдия Владимира Янева, която е дала 159 разрешения и 4 отказа;

- съдия Иво Дачев, който е дал 44 разрешения и 3 отказа;

- съдия Николай Димов, който е дал 288 разрешения и 20 отказа;

През март 2015 г. исканията по ЗСРС са били разглеждани от:

- съдия Петя Крънчева, която е дала 123 разрешения и 11 отказа;

- съдия Евелина Папазян, която е дала 0 разрешения и 4 отказа;

- съдия Николай Димов, който е дал 5 разрешения и 0 отказа.

В периода април – юли 2015 г. исканията по ЗСРС са били разглеждани от:

- съдия Петя Крънчева, която е дала 102 разрешения и 25 отказа, като е постановила и 11 частични отказа;

- съдия Евелина Папазян, която е дала 1 разрешение и 10 отказа;

- съдия Димитрина Ангелова, която е дала 81 разрешения и 58 отказа, като е постановила и 17 броя частични отказа.

В периода август – септември 2015 г. исканията по ЗСРС и ЗЕС са били разглеждани от:

- съдия Евелина Папазян, която е дала 2 разрешения и 0 отказа;

- съдия Димитрина Ангелова, която е дала 12 разрешения и 811 отказа, като е постановила и 5 частични отказа;

- съдия Даниела Борисова, която е дала 8 разрешения и 22 отказа по искания на заявителите, като е постановила и 13 частични отказа.

В периода октомври – декември 2015 г. исканията по ЗСРС са били разглеждани от:

- съдия Евелина Папазян, която е дала 0 разрешения и 1 отказ;

- съдия Даниела Борисова, която е дала 58 разрешения и 74 отказа, като е постановила и 17 частични отказа.

Тенденцията към траен спад на исканията за специални разузнавателни средства се запазва и през 2016 г., когато от общо 312 заявления СГС е издал 147 разрешения и 165 отказа. Въпреки ниския брой искания и разрешения, получените по тях веществени доказателства са 133, което представлява в пъти по-голям дял, отколкото тези в години, когато приложените СРС-тата са хиляди.

През 2016 г. исканията на заявителите по ЗСРС са били разглеждани от:

- съдия Евелина Папазян, която е дала 2 разрешения и 2 отказа;

- съдия Даниела Борисова, която е дала 73 разрешения и 84 отказа, като е постановила и 25 частични отказа;

- съдия Мина Мумджиева, която е дала 64 разрешения и 87 отказа, като е постановила и 24 броя частични отказа.

Констатациите от доклада, изпратен от Топалов на Цацаров, недвусмислено показват, че между 2009 г. и 2015 г. контролът над разглеждането на искания за използване на специални разузнавателни средства, меко казано, е бил занижен. Данни затова неведнъж излизаха още преди избухването на скандала "Яневагейт". При разглеждането на делото "Цонев, Сантиров и Попов" СГС установи множество нарушения при прилагането на СРС-та и това бе един от основните мотиви за оправдателните присъди на подсъдимите.

През февруари 2012 г. пък, Mediapool разкри, че Владимира Янева е изпратила писма до МВР и ДАНС, в които предлага как да бъде манипулирана статистиката за използването на СРС-та. Идеята на тогавашния председател на СГС бе да бъде занижен общият брой разрешени подслушвания и проследявания, въпреки че всъщност се разширява перидоът на прилагането им.

В края на 2016 г. в един от епизодите на "Яневагейт" Янева бе записана да казва, че съществуват "хиляди врътки" за заобикаляне на ограниченията в Закона за специалните разузнавателни средства.

"Законът казва – когато изтече срокът СРС-то се преустановява. И започва да тече нов срок. В закона нямаш изискване 180 дена, тоест едно искане да бъде по една разработка, еднократно една година само едно. Нямаш такова изискване. Тоест, могат да бъдат няколко искания. Няма проблем според мене никакъв. Да не говориме и друго. Няма в България единен централизиран регистър на СРС-та. Значи, какво можеш да направиш. Отивам в един съд. По отношение на лицата има искане… има ограничение до 180 дена. И повече не можеш. Но по отношение на обектите няма, а т'ва е обект. Примерно, искаш да избегнеш срока по отношение на лице. Отиваш в един съд. Пускаш такова искане. Изтичат ти 180 дена с продълженията и оттам отиваме в друг съд. И пускаш още 180 дена. Ми то няма единен регистър. Те няма как да го проверят. И получаваш от другия съд още 180 дена. И така обикаляш всичките съдилища. Може да стигнеш до еди-колко си дни", разказваше Владимира Янева на тогавашната си приятелка Ченалова.

Част от описаните от самата нея "врътки" официално излизат наяве за пръв път благодарение на разпоредената от Калоян Топалов проверка в Софийския градски съд.

Още по темата
Още от България

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?