Градският съд върна на прокуратурата делото срещу Ченалова

Магистратите определят обвинението й като "изключително лаконично"

Градският съд върна на прокуратурата делото срещу Ченалова

Софийският градски съд (СГС) върна в понеделник на прокурорското спецзвено "Антикорупция" делото срещу бившия съдия Румяна Ченалова, определяйки обвинението срещу нея като "изключително лаконично".

В началото на февруари съдия Вера Чочкова от СГС прекрати процеса, приемайки, че в случая липсват доказателства за извършено престъпление. Софийският апелативен съд (САС) обаче отмени разпореждането на първата инстанция и върна делото за разглеждане от друг състав на градския съд.

Именно той сега връща обвинителния акт обратно на разследващите, посочвайки саркастично, че "обстоятелството, че като обвиняемо лице по делото е привлечено лице с юридическо образование, което е с дългогодишен опит като съдия, правораздавал с години в областта, както на наказателното, така и на гражданското право, не освобождава прокуратурата от задължението да внесе в съда обвинителен акт, съдържащ ясно и разбираемо обвинение, което да бъде разбрано както от лицето, привлечено към наказателна отговорност, така и от неговия защитник".

Румяна Ченалова бе обвинена в престъпление по служба и документно престъпление, докато докато е разглеждала дело между фирмата "ОЕТ – Обединени Енергийни търговци" и Националната електрическа компания (НЕК). Според прокуратурата бившата съдийка и основен участник в записите от "Яневагейт", е ощетила държавната компания.

В обвинителния акт бяха описани 14 отделни деяния, сочени като продължавано престъпление по служба, тъй като били в нарушение на Закона за съдебната власт и Гражданския процесуален кодекс. Прокуратурата твърди, че Ченалова не е видяла нередностите в исковата молба на ОЕТ, а по нея не били платени дължими държавни такси за над 434 000 лв. Като щети за НЕК бяха посочени направените впоследствие запори, а като облага за ОЕТ – неплатените такси. Документното престъпление на Ченалова пък е свързано с поправка на протокол от заседание по същото дело, смята обвинението.

"Държавното обвинение е изключително лаконично в описанието на изпълнителното деяние "нарушила служебните си задължения" и това е напълно обяснимо с обстоятелството, че всички посочени като нарушени норми от ГПК изискват извършването на активни действия от страна на съдията-докладчик. Бездействието на съдията-докладчик води до неизпълнение на задълженията, вменени му от гражданския закон, а не до нарушаване на служебните му задължения, т.е. до извършването на действия, които са извън предвидените в посочените норми. Факти и обстоятелства, сочещи на извършени действия от обвиняемата, които са извън предвидените в закона, не се твърдят от прокуратурата, но въпреки това се посочва като форма на изпълнителното деяние "нарушаване на служебните задължения", пише съдия Даниела Талева в разпореждането си.

Тя посочва като допълнителна неяснота и обстоятелството, че прокуратурата твърди, че обвиняемата е набавила облагата за ОЕТ с всяко от 14-те отделни деяния, описани в обвинителния акт.

"Недоумение буди това описание на целената имуществена облага, според което при дължима еднократно държавна такса, би могло с 14 отделени деяния да се цели всеки път имуществена облага в размер на дължимото еднократно плащане", аргументира се съдът.

Делото срещу Румяна Ченалова бе предхождано от появата на скандалните записи, добили популярност като аферата "Яневагейт", в която Ченалова имаше централна роля. Тя единствена потвърди публично, че записаните ѝ разговори с бившия председател на СГС Владимира Янева и адвокат Момчил Мондешки са автентични. Обвиненията срещу нея пък бяха използвани от главния прокурор Сотир Цацаров и бившия премиер Бойко Борисов за дискредитиране на твърденията ѝ, като целия скандал неведнъж бе омаловажаван до разговор между "две каки".

Споделяне

Още по темата

Още от България