Градският съд върна на прокуратурата делото срещу Ченалова

Магистратите определят обвинението й като "изключително лаконично"

Градският съд върна на прокуратурата делото срещу Ченалова

Софийският градски съд (СГС) върна в понеделник на прокурорското спецзвено "Антикорупция" делото срещу бившия съдия Румяна Ченалова, определяйки обвинението срещу нея като "изключително лаконично".

В началото на февруари съдия Вера Чочкова от СГС прекрати процеса, приемайки, че в случая липсват доказателства за извършено престъпление. Софийският апелативен съд (САС) обаче отмени разпореждането на първата инстанция и върна делото за разглеждане от друг състав на градския съд.

Именно той сега връща обвинителния акт обратно на разследващите, посочвайки саркастично, че "обстоятелството, че като обвиняемо лице по делото е привлечено лице с юридическо образование, което е с дългогодишен опит като съдия, правораздавал с години в областта, както на наказателното, така и на гражданското право, не освобождава прокуратурата от задължението да внесе в съда обвинителен акт, съдържащ ясно и разбираемо обвинение, което да бъде разбрано както от лицето, привлечено към наказателна отговорност, така и от неговия защитник".

Румяна Ченалова бе обвинена в престъпление по служба и документно престъпление, докато докато е разглеждала дело между фирмата "ОЕТ – Обединени Енергийни търговци" и Националната електрическа компания (НЕК). Според прокуратурата бившата съдийка и основен участник в записите от "Яневагейт", е ощетила държавната компания.

В обвинителния акт бяха описани 14 отделни деяния, сочени като продължавано престъпление по служба, тъй като били в нарушение на Закона за съдебната власт и Гражданския процесуален кодекс. Прокуратурата твърди, че Ченалова не е видяла нередностите в исковата молба на ОЕТ, а по нея не били платени дължими държавни такси за над 434 000 лв. Като щети за НЕК бяха посочени направените впоследствие запори, а като облага за ОЕТ – неплатените такси. Документното престъпление на Ченалова пък е свързано с поправка на протокол от заседание по същото дело, смята обвинението.

"Държавното обвинение е изключително лаконично в описанието на изпълнителното деяние "нарушила служебните си задължения" и това е напълно обяснимо с обстоятелството, че всички посочени като нарушени норми от ГПК изискват извършването на активни действия от страна на съдията-докладчик. Бездействието на съдията-докладчик води до неизпълнение на задълженията, вменени му от гражданския закон, а не до нарушаване на служебните му задължения, т.е. до извършването на действия, които са извън предвидените в посочените норми. Факти и обстоятелства, сочещи на извършени действия от обвиняемата, които са извън предвидените в закона, не се твърдят от прокуратурата, но въпреки това се посочва като форма на изпълнителното деяние "нарушаване на служебните задължения", пише съдия Даниела Талева в разпореждането си.

Тя посочва като допълнителна неяснота и обстоятелството, че прокуратурата твърди, че обвиняемата е набавила облагата за ОЕТ с всяко от 14-те отделни деяния, описани в обвинителния акт.

"Недоумение буди това описание на целената имуществена облага, според което при дължима еднократно държавна такса, би могло с 14 отделени деяния да се цели всеки път имуществена облага в размер на дължимото еднократно плащане", аргументира се съдът.

Делото срещу Румяна Ченалова бе предхождано от появата на скандалните записи, добили популярност като аферата "Яневагейт", в която Ченалова имаше централна роля. Тя единствена потвърди публично, че записаните ѝ разговори с бившия председател на СГС Владимира Янева и адвокат Момчил Мондешки са автентични. Обвиненията срещу нея пък бяха използвани от главния прокурор Сотир Цацаров и бившия премиер Бойко Борисов за дискредитиране на твърденията ѝ, като целия скандал неведнъж бе омаловажаван до разговор между "две каки".

Още по темата
Още от България

Какви ще са разследванията на Нова телевизия занапред?