Графити

Графити

Когато със свободата на словото става нещо нередно, се появяват графитите. Вероятно сте забелязали - в разгара на кандидат-президентската кампания по сградите и подлезите в сърцето на София се появиха разни надписи с политическо звучене. Запомнила съм няколко: “При Костов беше по-добре” (на бул. “Скобелев”, до тунела на НДК), “Първанов – параван на Доган” (на бул. “Васил Левски”, срещу Английското посолство) и едно оценъчно изречение за Румен Петков (на бул. “Патриарх Евтимий”), което ми е неудобно да цитирам.

След часове графитите изчезваха. Като в едноименния разказ на Хулио Кортасар, чийто герой от времето на военната хунта в Аржентина написа на една улица с черен тебешир: “Мен също ме боли.”

Целта ми не е да навявам пресилени внушения или аналогии с хунтата, нито пък каквито и да било други. Причината за този текст е, че мен също ме боли. Боли ме, защото:

1. Нещо нередно става в държавата ни. Не съм фен на късния (Капков) Волен Сидеров, но мантрите, с които политици, социолози и анализатори го заклеймяват, са срещу основните правила на демокрацията. В по-голямата си част това не са аргументи, а заклинания. Поставянето на етикети “националист” и “напаст” не води до никъде.

2. Такива обиди са грубо незачитане на вота на близо 22 процента от избирателите. Сатанизирането на Сидеров сатанизира и 600-те хиляди българи, гласували за него. Характеристиката на тези хора като “неуспели в живота” от други хора, забогатели по въпросителен начин, е високомерие, което няма нищо общо с принципите на демокрацията. А и който познава манталитета на българина, може да предвиди, че ако демонизирането продължи в същия дух, на местните избори догодина процентите на “Атака” ще станат още повече.

3. Отказът на историка Георги Първанов от диспут с човека, класирал се на второ място в едни мажоритарни общонационални избори не е само незачитане на демокрацията. Това е поставяне над демокрацията. Това е провал на професионалиста историк и провал на държавния глава, обявил се за президент на всички българи.

4. Повечето от гласувалите за Сидеров са гласували не за него и за фашизоидните му изхвърляния, а за определени точки в платформата му, които трябва да бъдат дискутирани в обществото. Тези хора гласуват за национализма на лидера на “Атака”, защото не харесват сянката, която хвърлят върху Първанов обръчите на Доган и други червени обръчи. Те няма да гласуват за Първанов, докато той не докаже в мъжки спор с втория в класацията защо той е прав, а другият – крив.

Харесва ли ни Сидеров или не, вече не е личен въпрос. С появата му във всички световни медии името на лидера на “Атака” бе вписано в историята ни. Няма как да го зачеркнем. Ако днешните държавници и анализатори се правят, че го няма, утрешните ще се занимават с него и ще търсят корените на появата му. Ако разговорът с него го няма в медиите ни, ще виждаме посланията му в графитите.

Споделяне

Още от Избори 2006

Трябва ли да се приеме гласуване по пощата и видеонаблюдение в секциите?