Грандиозен гаф на Синода - БПЦ проваля Всеправославния събор

Геополитическата битка Евразия – Европейски съюз е пренесена и на църковната територия

Грандиозен гаф на Синода - БПЦ проваля Всеправославния събор

Светият Синод убедително доказа, че е пагубен за настоящето и бъдещето на Българската православна църква (БПЦ). С решението да не участва във Всеправославния събор две седмици преди неговото начало, патриархът и митрополитите вкараха Църквата ни в казус с непредвидими последици.

Всеправославният събор е най-висшата изява на единството между поместните православни църкви, иначе казано, той е „общият глас” на Православието. За провеждането му, като възможност да се обсъдят и решат актуални за православието въпроси, се говори още от 1902 година.! Идеята се активира през 50-те г. на ХХ в., но трайният процес към свикване на такъв събор започва едва от 1976 г., когато в представителството на Цариградската патриаршия в женевския квартал "Шамбези" е свикано Първото предсъборно съвещание. След четиридесет години преговори и уточнения между поместните православни църкви, които често бяха твърде мъчителни, в началото на тази година, пак в "Шамбези", бе постигнато съгласие Всеправославният събор най-сетне да бъде свикан. Бе решено това да стане на 18 юни в Богословската академия на о-в Крит под председателството на Цариградския патриарх Вартоломей. Както е известно, главата на тази църква е смятан за пръв между равни в православния свят и историческите традиции на православието предвиждат той да свиква и оглавява подобни форуми.

Естествено, никой в православния свят нямаше илюзии, че Всеправославният събор ще протече безпроблемно – сред православните църкви има натрупани твърде много противоречия, а отношенията между някои от тях са обтегнати до степен прекъсване на каноничните общения. Към това се прибавя и разнобоят по същностни за православието въпроси. Така при подписването на предсъборния документ през януари т.г. главите на поместните православни църкви предвидливо решиха на предстоящия събор да не бъдат обсъждани две взривоопасни теми – за да не се окаже, че вместо съгласие, православните ще изпаднат

в още по-дълбоко разделение

Първата е свързана с начина, по който се провъзгласява автокефалия (църковна независимост), който в българския случай засяга статута на все още непризнатата Македонска архиепископия. Втората конфликтна тема са диптихите – т.е. редът, по който се определя историческото старшинство на една поместна православна църква. В процеса на дискусиите бе решено от дневния ред да бъде свален и т.нар. календарен въпрос – т.е. приемането от всички поместни православни църкви на един календарен стил, вместо съществуващите понастоящем два – стар (Юлиански) и нов (Грегориански).

Въпреки компромисното изваждане на най-болезнените теми, Всеправославният събор продължава да бъде обект на критики. Най-голямо недоволство, придружено с опити за обилна догматична аргументация, предизвика темата за отношенията на православните църкви с останалия християнски свят. Представители на някои поместни църкви и на част от атонското монашество обвиниха Цариградския патриарх Вартоломей, че чрез Всеправославния събор подготвя нова уния с папата?! Те отново завиха, че икуменизмът – т.е. движението за единство на християните от различни изповедания – е „всеерес” и трябва да бъде осъден категорично, вместо православието да развива диалога с католици и протестанти. В този дух бе и решението на Светия синод на БПЦ от 21 април, в което четем: „Освен Светата Православна църква не съществуват други църкви, а единствено ереси и разколи, и да се наричат последните „църкви” е богословски, догматически и канонически напълно погрешно”. Архиереите настояха тяхното виждане срещу диалога с останалия християнски свят да залегне в решенията на Всеправославния събор. И досега не е ясно обаче, защо тази позиция не е заявена през януари, когато всички църковни глави, включително и българският патриарх, се подписаха под проектотекстовете, които ще бъдат обсъждани.

Съвсем наскоро и Грузинската църква заяви, че няма да подпише текста за диалога на православието с останалия християнски свят, който евентуално ще бъде приет на Събора. Двете църкви демонстрираха завидно единомислие и в отрицанието на смесените бракове между православни и неправославни. Срещу православния диалог с другите християнски общности се обявяват и отделни архиереи от нар. гръкоезични църкви. Официална позиция обаче не е заявявала никоя друга поместна йерархия освен българската и грузинската. Няма как да не припомним, че Българската и Грузинската бяха единствените православни църкви, които през 90-те г. на ХХ в. се отказаха от членство в Световния съвет на църквите, който е средище на диалога между различните християнски общности. Зад подобно „решение” тогава прозря

влиянието на Руската патриаршия,

която още от времето на Съветския съюз доминира църквите от бившия социалистически лагер. По всичко личи, че тази доминация не е преставала изобщо.

На 1 юни Светият синод на БПЦ изненадващо реши, че ако не бъдат приети определени негови виждания, свързани с темите и организационната подготовка на Събора, представителите на БПЦ не виждат смисъл да участват в него и настояват той да бъде отложен. Гръцкият сайт news.in.gr отбелязва, че три от точките в решението на българския синод са взети от писмото с идентично предупредително послание, изпратено от Московския патриарх до цариграския му събрат. Така и не се разбра, защо БПЦ досега не е запознала останалите поместни православни църкви с тези свои виждания и защо трябваше да ги оповести едва две седмици преди началото на събора. Или може би както обикновено „позицията” на Българската патриаршия е формирана в Москва и съвсем не случайно, а напълно закономерно, българското предупреждение за неучастие в Събора последва руското?! Което обаче поставя един много тревожен въпрос за истинското състоянието на нашата Църква – дали в действителност тя е автокефална, т.е. независима?!

Всъщност не е тайна, че Московската патриаршия, която като църковна суперсила оспорва първенството на Цариградския патриарх, е основният противник за свикването и провеждането на Всеправославния събор. Така геополитическата битка Евразия – Европейски съюз е пренесена и на църковната територия. Не можем да отречем гениалността на московските стратези – ерозират европейските ценности и чрез поместните църкви. Уви, поведението на БПЦ, Грузинската патриаршия и част от йерархията на Еладската архиепископия само потвърждават подобна хипотеза. Както пише гръцкият сайт news.in.gr: "Българската патриаршия представлява „най-традиционният” съюзник на Патриаршията на Москва на Балканския полуостров. Нейните позиции много пъти предизвикват емоции, тъй като не участва в Световния съвет на църквите, в диалога с римокатолическата църква и поддържа много добри връзки с йерархии, които противодействат на Светия и Велик Събор”. Като един от тези противници на Събора гръцкият сайт посочва митрополита на Пирея Серафим, чиито клирици посетиха в средата на май българския патриарх Неофит и ентусиазирано заявиха, че позицията на БПЦ срещу икуменизма им дава надежда, че той ще бъде осъден като „всеерес” от Всеправославния събор. Клириците на Пирейския митрополит Серафим обаче изразяват личната му позиция, а не офциалната такава на Еладската архиепископия...

Апропо, ден след предупреждението си за неучастие във Всеправославния събор, което се оказа в синхрон с руското, синодът в София окичи с църковен орден руския посланик Юрий Исаков „за заслуги към светата Българска православна църква”. Какви? Синодалното решение по този въпрос не казва нищо...

На 3 юни – всичко си дойде на мястото. Синодът официално заяви, че делегацията на Българската православна църква няма да участва на Всеправославния събор. Подминаваме с разбиране, че в такъв важен документ трябваше да има и уточнение като: „Направените за българската делегация резервации са отменени и в момента се водят преговори за тяхното благоприятно финализиране”. Милите клирици, дано Бог се смили и им помогне да си възстановят капарираните суми в евро, че хич не са малки. Инак пак вдигнали цените на свещите, а може да поскъпнат и требите...

Истинският проблем обаче е в друго. Съгласно приетите правила за работата на този форум, ако една поместна православна църква откаже да присъства или не подпише неговите заключителни документи, решенията на Всеправославния събор са невалидни, което означава, че самият той не се е състоял...

Пак да припомня. Българската патриаршия не е единствената, която има резерви към Всеправославния събор – своите мотивирани позиции срещу недомислията и неуредиците на събора изказаха почти всички поместни църкви. Но въпреки това нито една от тях не си позволи да се откаже от участие в историческия форум. Стори го единствено БПЦ. Което по същество означава, че тъкмо тя официално проваля всеправославната инициатива, която се подготвя от 40 години. След този прецедент можем да очакваме единствено ефекта на доминото: отказ от участие в събора да започнат да заявяват и други църкви. Руската патриаршия вече даде сигнал. На 3 юни вечерта на сайта ѝ се появи съобщение според което при обсъждането на проекто-документите за Всеправославния събор били постъпили съществени поправки от страна на Грузинската, Сръбската, Българската и Еладската църкви, и Върховната управа на Света гора, които в „ голяма степен са в съзвучие с предложенията на Руската църква, изискващи намирането на общоправославен консенсус”. Московският патриарх предлага свикването на извънредно предсъборно съвещание за изглаждане на възникналите противоречия. А това означава отлагане на Всеправославния събор. Българският отказ от участие в него изцяло обслужва тази идея.

Така че да ни е честито!

Патриарх Неофит и 14-мата му синодални събратя са на път да превърнат Българската патриаршия в терминатор на подготвяния от десетилетия опит на православието да постигне своето единство. Патриарх Максим, когото клеймяха като „рупор на Москва”, едва ли би позволил такъв грандиозен гаф...

С действията си българските архиереи си не само доказаха своята несъстоятелност като отговорни духовни пастири и направиха Църквата ни за посмешище. Спечелиха си и сигурен враг в лицето на Цариградския патриарх Вартоломей. Те не само го отдалечиха от лелеяната му меча да свика Всеправославен събор, но го поставиха и в друга деликатна ситуация. За историческия блясък на този форум Вартоломей се нуждаеше от православен цар. При наличната липса на византийски василевси, такава роля се падаше на нашия (не)помазан „на царство” Симеон. Сега обаче като чедо на БПЦ и като радетел на политиката „никога срещу Русия” той ще трябва да прояви послушание. И така ще се наложи също да отсъства от Всеправославния събор, дори Вартоломей да реши все пак да го проведе – и без българския клир.

За православния български кинжал в гърба всъщност Вартоломей сам си е виновен – при последното си посещение в България можеше да се държи по-дипломатично, вместо да мотивира владиците ни да застинат в прегръдката на Москва. Сега обаче ще има основание да ни отмъщава както може – било като постави на междуцърковна дискусия въпроса за поведението на Българската патриаршия като (не)автокефална църква; било като оспори достойнството ѝ като самостойна такава; било в гарнитура с това да ни спретне и нова схизма – т.е. да прекъсне каноничното си общение с БПЦ и да я постави в изолация от останалия православен свят. Този път обаче, за разлика от 1872 г., българските владици ще са си заслужили схизмата.

Разбира се, подобна перспектива едва ли притеснява архиереите на БПЦ. И да ги атанемоса Вартоломей, за тях има спасение. Московската патриаршия може великодушно да обяви диоцеза на БПЦ за Задунайска автономна църква или поне за Задунайска епархия. Нали висшият ни клир бездруго на практика изпълнява тази роля. Туй що не успяха да сторят ни руското самодържавие, ни Тато, ще го стори „мудрославнейшата” БПЦ. А Международният фонд „Единство на православните народи”, чието седалище е в Москва и има за почетен председател руския патриарх, догодина с чиста съвест трябва да удостои с премия от по 30 хиляди долара всеки един от членовете на българския, пардон, на задунайския синод. Заработиха си ги – както Юда 30-те сребърника... 

Още от Анализи и Коментари

Ще оттеглят ли управляващите предложението първият ден от болничните да не се плаща?